Решение № 6529 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2010 г.

ВАСI отделение11.05.2011 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 957/29.07.2010 г. по адм. д. № 1029/2009 г. на Бургаския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Кронос петролиум" ООД против РА № 200900023/27.03.2009 г. на Татяна Илиева - старши инспектор по приходите в ТД на НАП-Сливен. ОСЪЖДА "Кронос петролиум" ООД да заплати на НАП-ЦУ-ДОУИ-Бургас 3892,65 лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6529 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Бургас моли да бъде отменено решение № 957/29.07.2010 г. по адм. д. № 1029/2009 г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 200900023/27.03.2009 г. на ТД на НАП-Сливен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Кронос петролиум" ООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 200900023/27.03.2009 г. на ТД на НАП-Сливен, с който за м. 8.2008 г. е определен ДДС за внасяне 173 225,10 лв с лихви по фактури № 2/04.08.2008 г. и № 3/06.08.2008 г. за вътреобщностна доставка на памучен плат от ревизираното лице на "GLOB-bul SRL" - италианско дружество, регистрирано по данък върху добавената стойност в Италия, на основание чл. 86, ал. 1 и 2 и чл. 25, ал. 5 ЗДДС, тъй като доставките са извършени на територията на страната и не представляват вътреобщностни доставки. За извършване на транспорт на стоките до гр. Ксанти, Гърция, са представени две международни товарителници CMR и писма от получателя. Изпратено е искане за обмен на информация по чл. 171 ЗДДС, като в отговора на италианската данъчна администрация е посочено, че не могат да потвърдят стоките да са били доставени в Гърция, ВОП не е декларирано от посочения във фактурите получател на стоките, представител на получателя е декларирал, че не е получавал процесните фактури, които не са осчетоводени от получателя. След първата проверка на италианската данъчна администрация на 15.12.2008 г. са представени двете фактури, за които е констатирано, че изображението им се отличават от процесните относно печата и подписа на доставчика. Представени са три платежни нареждания от м. 10.2008 г. за стойността на данъчната основа по фактурите. Представител на получателя е заявил, че стоките са доставени в склад в Гърция на "Val trade group"LTD - българско дружество, впоследствие стоките са препродадени на холандски търговец и доставени в Румъния. От ИА "Автомобилна администрация" в писмо е посочено, че за превозвачът "Демо-ЯВ" ЕООД няма данни в регистъра на лицензираните превозвачи за извършване на транспортна дейност на товари и международен превоз на товари с лиценз на Общността. В РА е прието, че не са осъществени вътреобщностни доставки, а облагаеми и е начислен ДДС със лихви за внасяне. Съдът е цитирал непълно констатациите в SCAC 2004 Е_BG_IT_20081103_001556_000882_R - не е обсъдил констатацията, че липсват обективни доказателства, че стоките са били действително доставени в Гърция. По делото са приложени протоколи, по които е изготвено становището на италианската данъчна администрация в приложения SCAC 2004 Е_BG_IT_20081103_001556_000882_R. Съдът е приел, че констатацията в него, че стоките са доставени в гръцки склад в София не са основани на изявления на представителя на получателя, като неправилно е приел, че се касае до техническа грешка. В цитирания отговор е направена тази констатация от италианската данъчна администрация предвид приложения договор от 1. 04.2008 г. за отговорно пазене на стоки на получателя "GLOB-bul SRL" в собствен или нает склад на "Вал трейд груп" ООД на територията на Гърция, в който не е посочено местонахождение на склада, нито град и адрес, в който се намира. Съдът необосновано е приел изявленията на представителя на получателя, отразени в протоколите за извършена проверка от италианската данъчна администрация, за доказателства, установяващи обстоятелството има ли склад в Гърция, в който са доставени стоките или не. Съдът е приел, че за да се приложи режимът на вътреобщностните доставки по ЗДДС трябва да е извършена вътреобщностна доставка на стоки от регистрирано по ЗДДС лице на получател, регистриран по данък върху добавената стойност в друга държава-членка на Общността и да е доказано транспортиране на стоките от територията на страната на доставчика до територията на друга държава-членка. По чл. 53, ал. 2 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС за доказване транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Гърция при транспорт, извършен от трето лице за сметка на получателя, по твърдения на ревизираното лице, са представени товарителници и писмени потвърждения от получателя. Необосновано съдът е приел, че торавителниците не са оспорени в съдебния процес, след в РД и РА изрично е прието, че стоките не са напускали територията на страната, с което фактически са оспорени представените международни товарителници без номер. Неправилно съдът е приел, че липсата на лиценз за извършване на международен превоз на товари в Общността е правно ирелевантен факт за делото, както и факта, че получателят не е декларирал вътреобщностно придобиване на стоките по фактурите, нито е отразил фактурите в счетоводството си. Видно от протокола за проверка на италианската администрация /л. 51 от делото/ и. при първата проверка представителят на получателя е заявил, че не е получавал фактурите, не купува памук от доставчика, а семена. При тези изявления на получателя, представените впоследствие фактури и платежни нареждания, без да са представени SUIFT - съобщения за извършен междубанков превод на суми, не установяват нито плащането на стойността по фактурите, нито осъществяването на вътреобщностните доставки. Съдът следваше да обсъди съдържанието на представените CMR - товарителници и на представените писма-потвърждение за получаване на стоките в гр. Ксанти, Гърция, без дата. Видно от CMR - товарителниците, в тях не е попълнена графа 14 - относно разноските по превоза, в нарушение на чл. 6, т. 1 б. "и" и т. 2 б. "в. " от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). В товарителниците не е посочен адресът, на който следва да бъде доставена стоката в гр. Ксанти, Гърция, в нарушение на чл. 6, т. 1 б. "г" от Конвенцията. В графа 5 от товарителниците не е посочено към тях да са приложени документи и при посочен в тях разтоварен пункт-гр. Ксанти, Гърция, без адрес на доставката, извършването на транспорта е невъзможно. По чл. 9, ал. 1 от Конвенцията товарителницата установява до доказване на противното условията на договора. Видно от цитирания по-горе договор за отговорно пазене с "Вал трейд груп" ООД в него също не е посочен адрес на склад в гр. Ксанти. По делото не е установено последната фирма да притежава или да е наела склад в гр. Ксанти, Гърция, в превозният договор не е посочен адрес на доставяне на стоката, нито за чия сметка ще се извърши превозът и на каква стойност, които са съществени елементи от договора за превоз. По чл. 367 ТЗ с договорът за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Без посочен адрес на доставяне на стоката договорът за превоз има невъзможен предмет и по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е нищожен. По делото е представена справка от Областна дирекция на МВР-Пловдив, сектор "Пътна полиция" според които посочените в товарителниците товарни автомобили и ремаркета с рег. № РВ 1282 ВР, РВ 0397, РВ 4400ЕМ и ВА, РВ 1044ЕН са регистрирани със собственик ЕТ "Сарай 2000-Сава Кацаров". По чл. 10, ал. 2 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари лицензът на Общността и заверените копия на лиценза са лични и не се преотстъпват. По чл. 19, т. 1 от същата наредба при извършване на международен превоз на товари в превозното средство трябва да се намира заверено копие на лиценза на Общността, а по т. 2 - заверено копие от договора за наем или лизинг на превозното средство, когато то не е собственост на превозвача. По чл. 20 от същата наредба за извършване на международен превоз на товари се заявяват разрешителни от притежателите на лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари. Резервираните разрешителни се предоставят на водачът на МПС срещу представяне на заверено копие на лиценза на Общността за международен превоз на товари. По чл. 23 от същата наредба служителят на ГКПП проверява представените транспортни и митнически документи от водача на МПС, завереното копие на лиценза на Общността, сверява данните от резервацията на разрешителните с данните от служебния опис (приложение № 15), след което обработва "резервацията на разрешителни" и предоставя разрешителното на водача на МПС. При така описаната процедура в наредбата по осъществяване на международен превоз на товари с лиценз на Общността изводът на съда, че липсата на лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари няма значение за делото е незаконосъобразен. В раздел VI от наредбата е описан реда за издаване на многократни разрешителни за международен превоз на товари по шосе, като в чл. 32 от наредбата също е поставено изискване за притежаване на лиценз на Общността, за да са издаде разрешително за извършване на товарни превози в нея. Предвид описаните непълноти в съдържанието на превозния договор относно съществени негови елементи - място на доставяне и възнаграждение за превозвача представените товарителници са нищожни като превозни договори и не установяват осъществяване на превоз на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Представени са и писма без дата, подписани от представител на превозвача "Демо-ЯВ" ЕООД и на получателя "GLOB-bul SRL", според които подписаните лица декларират, че съгласно фактури № 2/04.08.2008 г. и № 3/06.08.2008 г. са получили от ревизираното лице 86 833м, съответно 61 836,25м, които са били доставени на адрес гр. Ксанти, Гърция, на дата...... Така съставените писма без дата не установяват получаване на стоката в друга държава-членка, след като не е посочен адресът, където е доставена стоката в гр. Ксанти, нито датата, на която това обстоятелство е настъпило. В производството пред съда не са събрани доказателства, установяващи осъществяване на вътреобщностни доставки по спорните фактури. Данъчните органи, като са приели, че по тях са осъществени облагаеми доставки в страната са постановили законосъобразни актове. Съдът като е приел, че са представени изискуемите по чл. 45 ППЗДДС документи е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Неоснователно съдът се е позовал на решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04 на СЕО, в което е разгледана хипотеза, различна от процесната. В цитираното дело доставчикът по ВОД не е възложител и изпращач по превозния договор и е доказано, че е действал добросъвестно, доставяйки стоките в склад на получателя, находящ се на територията на страната-членка по регистрация на доставчика. Докато в настоящия процес доставчикът е посочен като изпращач в товарителниците и по делото не е спорно, че превозвачът по товарителниците "Демо-ЯВ" ЕООД е свързано с изпращача лице и не е налице хипотезата, разгледана в дело С-409/04 на СЕО. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 3892,65 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1