Решение № 3306 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2013 г.

ВАСIII отделение10.03.2014 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228 от 02.04.2013 г. по адм. дело № 125 по описа за 2013 г. на Административен съд - Монтана. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3306 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет (ОбС) - гр. Монтана, чрез адв. Борис Найденов Цветков, против решение № 228 от 02.04.2013 г. по адм. дело № 125 по описа за 2013 г. на Административен съд - Монтана, като са изложени доводи за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на област Монтана, редовно призован, не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли съда, да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение. Ответна страна - Районна прокуратура Монтана, редовно призован, не се представлява, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решението, Административен съд - Монтана по протест на прокурор от Районна прокуратура - гр. Монтана, е прогласил нищожността на решение № 453, взето с Протокол № 16 от 29.01.2013 г. на Общински съвет - Монтана, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 14, ал. 7, във вр. с ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), във вр. с § 1, т. 4 от ДР на Закона за публично-частното партньорство, във вр. с § 1, т. 22 от ДР на Закона за дейността по предоставяне на услуги Община Монтана, е решено: 1) Язовирите - публична общинска собственост на територията на община Монтана, не са обекти с обществен интерес; 2) Дава съгласие имотите по т. 1 от решението да бъдат предоставяни на трети лица, по реда на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост; 3) Възлага на кмета на община Монтана изпълнението на горното решение. Към производството по делото е присъединено и оспорване, инициирано от Областния управител на област Монтана, в което се твърди, че Решението на Общински съвет Монтана е незаконосъобразно. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел за установено, че предмет на обжалваното решение са недвижими имоти, язовири - публична общинска собственост. Позовал се е на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) и е направил извода, че относно управлението на процесните обекти, предвид характера на собствеността и нуждите, които задоволяват, за тях е приложим специалния ред по Закона за водите (ЗВ), който препраща към процедурата по концесиониране уредена в Закона за концесиите (ЗК). Разгледал е подробно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗВ, която гласи, че при сключване на договор за концесия за води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична общинска собственост, тоест такива по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗВ изрично е предвидено, че язовирите са обекти с обществен интерес, които могат само да бъдат концесионирани по реда на ЗК (с изключение на изключението по реда на Преходните и заключителни разпоредби на § 3 и § 4 Закон за сдруженията за напояване, които в случая не са налице), но не и отдавани под наем по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. Според първоинстанционния съд, след като приложимия материален закон изрично предвижда, че язовирите следва да се отдават на концесия по реда на ЗК, то по отношение на тях е неприложим реда по чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, респективно решението на Общински съвет Монтана, с което е дадено съгласие язовирите да бъдат предоставени на трети лица по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС и възлагането на задължение по изпълнението на Кмета на Община Монтана е нищожно поради липса на компетентност и съществено нарушаване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения на правораздавателната дейност на първоинстанционния съд. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и при верен анализ на относимата нормативна уредба, след обсъждане доводите на страните и правнозначимите факти, първоинстанционният съд е постановил решение при точно приложение на материалния закон. В тази връзка е изложил законосъобразни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението е недопустимо поради произнасяне на първоинстанционния съд по незаявено искане от страна в производството. Видно от доказателствата по делото към първоинстанционното производство е присъединено оспорване на същата атакуваната заповед, инициирано със Заповед № АК-04-6

1

от 26.02.2013 г. на областния управител на Област Монтана. От становището, приложено по делото, става ясно, че областният управител, чрез старши експерт Елица Иванова, оспорва изцяло Решението на Общинския съвет, в това число излага мотиви и прави заключение относно т. 1 от атакувания административен акт, а именно, че процесните имоти безспорно са публична общинска собственост и попадат в кръга на обекти с обществен интерес. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че нито една от предпоставките за прогласяване на нищожност на административния акт не е налице. Не е спорно по делото, че язовирите, предмет на обжалваната заповед са публична общинска собственост. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че не е в компетентността на Общинския съвет да определя дали язовирите на територията на Община Монтана са с обществен интерес. Водните обекти са такива обекти с обществен интерес, предвид чл. 1 от ЗВ, съгласно който водите са общонационален неделим природен ресурс. Именно този определен от ЗВ характер на водите прави експлоатацията на водностопанските системи и съоръжения (чл. 5 ЗВ) в обществен интерес, съответен на интереса по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. Това означава, че правото на експлоатация на водоема, който е водностопанско съоръжение по смисъла на чл. 5 ЗВ, следва да се извършва по реда на ЗК. От нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК следва, че обекти и имоти или части от тях, които са публична общинска собственост (ПОС) се отдават на концесия по реда на този закон, а по силата на чл. 19, т. 1 от ЗВ процесните имоти са именно ПОС. С оглед предписанието на чл. 20 от ЗВ управлението на посочените по-горе обекти се извършва чрез отдаването им на концесия. Следователно, разпореждане с водни обекти - ПОС се извършва по реда и условията, регламентирани в ЗК. Именно ЗК и ЗВ урежда реда за управлението на водните обекти - ПОС и изключват отдаването им под наем. Няма спор, че процесните имоти не попадат в кръга на обектите по § 3 ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН), в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОбС, след съгласуване с надзорния орган, съобразно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН. Текстът на § 4 от ПЗР на ЗСН сочи две изисквания при вземане на решения от общинския съвет, а именно: първото - да няма сключени договори по § 3, ал. 2 към момента на влизане в сила на ЗСН и на второ място, да е налице съгласуване с надзорния орган. Същият препраща към разпоредбите на ЗОбС само досежно реда за отдаване под наем на сочените недвижими имоти. В конкретния случай не е изпълнен фактическия състав на нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, тъй като по делото липсват данни язовирите да са предназначени за напояване както и няма данни на територията на съответните землища, в които се намират процесните водоеми, да има регистрирани сдружения за напояване, което изключва приложението на § 4, ал. 1, вр. § 3 от ПЗР на ЗСН. Следователно относимо е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК - обекти, имоти или части от имоти - ПОС се предоставят на концесия по реда на този закон. Макар нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС да е изменена и в нея да липсва изключението за обектите, подлежащи на концесиониране, разпоредбите на чл. 20, чл. 22 от ЗВ и чл. 13 от ЗК са непроменени. Съгласно чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти - ПОС, се извършва само чрез отдаването им на концесия, а чл. 22, ал. 3 от ЗВ изрично предвижда, че по отношение на водните обекти - общинска собственост се прилага ЗОбС, доколкото със ЗВ и ЗСН не е предвидено друго. При тези мотиви е формиран решаващият правен извод, че ЗОбС е общ закон спрямо процесните обекти и се прилага само и доколкото няма изрично уредени правила в ЗВ и ЗСН, респ. че нормата на чл. 22, ал. 3 от ЗВ изключва възможността да се отдава под наем недвижим имот - ПОС по реда на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС. Затова в случая реда по чл. 14, ал. 7 от ЗОбС е изцяло неприложим и съобразно това атакувания административен акт е изцяло лишен от законово основание. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице съществен порок, изразяващ се в съществено нарушение на материалния закон, което обуславя извод за нищожността на приетия от Общински съвет Монтана административен акт. Обжалваното съдебно решение е правилно, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Цитирани разпоредби

8