Решение № 4108 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2011 г.

Решение № 4108 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14726/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 13.10.2011 г. по адм. дело № 444/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е бил отменен акт № 01-6500/22428 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, съставен по отношение на Иван Димитров Димитров за сумата 18 165,69 лева, недължимо платена по подаденото от лицето общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 13/260609/34536. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения акт. Ответникът Иван Димитров Димитров не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Иван Димитров Димитров подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 13/260609/34536, като заявил за подпомагане земеделски земи в землищата на селата Жребичко, Бяга и Исперихово, от които по Схемата за единно плащане на площ - 60,71 хектара и по мярка " Национални доплащания " - 38,64 хектара. Въз основа на наличната информация в Интегрираната система за администриране и контрол по заявлението на Иван Димитров били оторизирани суми, както следва: по Схемата за единно плащане на площ - 9852,76 лева и по мярка "Национални доплащания "- 8312,93 лева. Впоследствие, Министерството на земеделието и храните извършило допълнителна проверка на коректността на данните в заявленията от 2009 г. С акт № 01-650/2428 от 12.04.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по отношение на Иван Димитров Димитров било установено публично държавно вземане за сумата 9852,76 лева, оторизирана по Схемата за единно плащане на площ и за сумата 8313,93 лева, оторизирана по мярка "Национални доплащания". В акта са изложени мотиви, че в резултат на новополучена официална информация е намалена годната за подпомагане площ, поради което част от отпуснатата субсидия общо в размер на 18 165,69 лева е била недължимо платена. Съдът приел, че актът за установяване на публично държавно вземане е бил издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. С изплащането на суми по заявлението на Иван Димитров бил издаден индивидуален административен акт, който влязъл в сила. Намаляването на годната за подпомагане площ съставлявало ново обстоятелство, което е основание за отмяна на първичния административен акт, с който било разрешено изплащането на сумите. С оглед постъпилата нова информация административният орган следвало да извърши допълнителни проверки и да изиска от заявителя съответните доказателства. Вместо това органът не изпратил уведомление на засегнатото лице и не му предоставил възможност за участие в производството, както и не събрал доказателствата, относими към издаването на акта. При постановяването на акта административният орган приложил неправилно разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО ) № 796/2004 г., според която не се възстановяват суми, платени поради грешка на компетентния или друг орган и ако грешката не може да бъде установена от земеделския стопанин по разумен път. В тази връзка органът не представил доказателства, че земеделският производител съзнателно въвел в заблуждение органите на агенцията, декларирайки неверни данни. Поради това съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. В касационната жалба се твърди, че съдът направил неточна преценка на законосъобразността на съставения акт. Съгласно чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските стопани, разплащателната агенция била длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатените суми. Министерството на земеделието и храните изготвило Консолидиран план за действие за подобряване на работата на Интегрираната система за администриране и контрол, съгласно който се поема задължение за извършване на кръстосани проверки със задна дата на данните в заявленията, подадени през 2009 г. Издаването на обжалвания административен акт било свързано с изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ съгласно писмо № 02-0409/3554 от 9.12.2010 г. на Министерството на земеделието и храните. По тази причина било прието, че плащането за площ, попадаща извън допустимия за подпомагане слой било неправомерно и получените средства подлежали на възстановяване. Допуснатата по делото експертиза категорично доказала разликата в допустимия за подпомагане слой, така че съдът следвало да отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Добросъвестността на лицето би могла да изключи задължението за възстановяване на недължимо платените суми, но само, ако това е изрично предвидено в закона. В случая обаче, нито Законът за подпомагане на земеделските производители, нито Регламент (ЕО) № 796/2004 г,. предвиждали такова изключение. Направените оплаквания не се споделят от касационната инстанция. Както е посочил административният съд, допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Нарушенията на чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и чл. 59 от Административнопроцесуалния кодекс, не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Съгласно чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че: кандидатът ползва заявените земеделски площи; площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние; размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Заявленията се проверяват с административни проверки и проверки на място, както предвижда чл. 37 ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП; установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. В случай, че плащането е било извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, предвидени в националното и европейското законодателство, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин. Тъй като не се установяват поддържаните от касационния жалбоподател отменителни основания, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд