Решение № 64 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 558/2010 г.

Решение № 64 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 558/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева Производството по делото е образувано по чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение № 113 от 26.02.2010 г. по гр. д. № 1872/2009 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решение от 11.06.2009 г. по гр. д. № 4/2009 г. на Окръжен съд [населено място], с което е бил уважен предявеният от общината -касатор, в качеството й на възложител, срещу [фирма] [населено място], в качеството му на изпълнител, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за сумата 31 497.16 лв., представляваща авансово изплатени от Общината 40% от цената на възложените СМР "Рекултивация на депо за ТБО" [населено място] 1-ви стан, въззивният съд е отхвърлил изцяло така предявения иск. Първоинстанционният съд е уважил иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, като е приел, че сключеният между страните договор за изработка е прекратен, поради изтичане на срока му-17.12.2007 г., което прекратяване има ретроактивно действие, поради което е отпаднало и основанието за заплащане от Общината на уговорения аванс. Приел е още, че евентуалното възражение на ответника по чл. 83, ал. 1, предл. второ ЗЗД за освобождаването му от отговорност е неоснователно, защото такова възражение може да се слуша само по исковете с правно основание чл. 79 и сл. ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнение, а не и по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. За да отхвърли така предявения от Общината иск, Софийският апелативен съд е приел, че тя със своето виновно поведение- бездействие, за което е била санкционирана с представеното пред въззивния съд наказателно постановление от 13.10.2009 г. на директора на РИОСВ М., е станала причина за неизпълнението от ответника в уговорения срок, поради което той следва да бъде освободен от отговорност на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Касаторът [община] твърди, че Софийският апелативен съд се е произнесъл по непредявен иск, такъв по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, както и че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Навежда довода, че задължението на ответника за връщане на изплатения от Общината аванс за част от цената на възложените от нея СМР с договора за изработка, претендиран на отпаднало основание, фактически неправилно е приравнено на отговорност от неизпълнение, от която длъжникът може да бъде освободен по вина на кредитора. Развива доводите, че освобождаването от длъжниковата отговорност е възможно при иск на кредитора за вреди от неизпълнение, а не и при иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на авансова изплатена цена по неизпълнен и прекратен договор. С определение № 43 от 2.02.2011 г. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за произнасяне по значимия за изхода на делото правен въпрос "Може ли ответникът по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане авансово изплатената част от цената по неизпълнен и прекратен договор, да прави възражение по чл. 83, ал. 1, предложение второ ЗЗД за освобождаването му от отговорност, поради вината на кредитора за неизпълнението на договора". Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва нейната основателност. Неоснователни са доводите за недопустимост на обжалваното решение. Въззивния съд не се произнесъл по непредявен иск- по иск с правно основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, вместо по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Софийският апелативен съд, е разгледал не насрещен иск, предявен от ответника с правно основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, а направено от него на това основание правоизключващо възражение. Това възражение неправилно е разгледано и уважено от въззивния съд. Не може длъжникът по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД за връщане на получено на отпаднало основание, да се освободи от отговорност на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, поради виновното неизпълнение на договорните задължения от кредитора. Основанието за намаляване на обезщетението, р. п. за освобождаване на длъжника от отговорност, поради вина на кредитора, произтичат от нормативно закрепения в чл. 63, ал. 1,ЗЗД принцип, че всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно. Спрямо кредитора това означава, че той с поведението си не трябва да пречи на другата страна да изпълнява задълженията си по договора. Отговорността на кредитора поради неоказване съдействие на длъжника да изпълни задълженията си по договора, не може да бъде форма на отговорност за получена престация без основание, с оглед на неосъществено или на отпаднало основание. Всяко от трите вземания за връщане на получено без основание, не произтичат от договорно неизпълнение, а от облигационното задължение да се отстрани неоснователното обогатяване, чиято разновидност са исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предпоставка за връщане на получената без основание престация е липсата на основание тя да се задържи, а не на евентуалното виновното неизпълнение от страните на договорните задължения. Вината на кредитора е от значение само при търсене последиците от неизпълнение на договорните задължения на длъжника, евентуално при иск за обезщетение по чл. 82 ЗЗД, при който като правоизключващо възражение по чл. 83, ал. 1 ЗЗД, може да се разгледа виновното поведение на кредитора. Вината на страните в договорната връзка би имала значение за развалянето на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, но само разваленият договор е основание за предявяване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за връщане на полученото на отпаднало основание. Вземанията за връщане от неоснователно обогатилия се нямат договорен характер даже когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорно задължение, какъвто е настоящият случай с изплатения от Общината на ответника [фирма] аванс. Задължението за връщане произтича не от договора, а от заличаването на договорната връзка с обратна сила. Съобразно изложеното дотук на поставения правен въпрос следва да се отговори, че ответникът по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане авансово изплатената част от цената по неизпълнен и прекратен договор, не може да прави възражение по чл. 83, ал. 1, предложение второ ЗЗД за освобождаването му от отговорност, поради вината на кредитора за неизпълнението на договора. Принципът, за значимостта на виновното поведение на кредитора за намаляване, р. п. за освобождаването на длъжника от отговорност по чл. 83, ал. 1 ЗЗД само при търсене последиците от договорното неизпълнение по чл. 82 ЗЗД, е застъпен в решение № 197 от 19.02.1997 го. по т. д. № 977/2009 г. на ВКС, V Г. О. и решение № 129 от 9.07.2010 г. по т. д. № 977/2009 г., на ВКС, II Т. О., последното постановено на основание чл. 290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика. По изложените дотук съображения неправилно Софийският апелативен съд е приел, че виновното поведение на Общината за неизпълнение на задължението на изпълнителя по договора за строителство, го освобождава от отговорността му по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Но направеният краен извод, че изплатения от [община] аванс не е даден на отпаднало основание, е правилен, макар и на друго основание. Сключеният между страните договор е прекратен, поради изтичане на срока му и непродължаването на действието му от страните. Въззивният съд също е приел, че договорната връзка е прекратена на това основание, а не поради разваляне на договора, само което би имало обратно действие/чл. 88, ал. 1 ЗЗД/. Прекратяването на договора има действие само за в бъдеще, поради което не може да се окачестви като основание за връщане на полученото по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд