Решение № 2313 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4159/2012 г.

Решение № 2313 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4159/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София против решение № 204/12.01.2012 г. по адм. дело № 3659/2011 г. на Административния съд - София-град, като неправилно. Ответната страна - Ценко Динков Цветков оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение съдът отменя заповед № Л-2687/5.04.2011 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) на главен полицай Ценко Динков Цветков-командир на отделение в затвора в гр. София е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба. За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят с поведението си на работното място в периода 6.06.2010 г. - 8.07.2010 г. спрямо своите шестима подчинени служители надхвърля рамките на добрите нрави като иска и търси настоятелно на заем пари в сравнително големи размери поради финансовите си задължения, надхвърлящи доходите му от получаваната заплата - нарушение на забраната по чл. 14 от Етичния кодекс за поведение на служителите на ГД "ИН" при Министерството на правосъдието (МП) - служителят да не допуска на работното си място поведение несъвместимо с добрите нрави. Но търсенето на финансова помощ от колеги под формата на заем не може според решаващия съд да се определи като обществено укоримо поведение. Позовавайки се на фактическите обстоятелства, изложени в оспорената пред АССГ заповед и доказателствата по делото, както и на Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., съдът извежда заключението, че не са налице доказателства, които да установяват, че поведението на Цветков става достояние на обществото и уронва доброто име на институцията, в която работи. Обжалваното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали извършеното деяние от служителя в ГД "ИН", изразяващо се в упорито търсене на заем на финансови средства от колегите си, представлява поведение, квалифициращо се като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата, и в тази връзка - дали е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изразеното в обжалваното решение становище по тълкуването и прилагането на материалния закон. Неоснователно е касационното възражение за допуснато от АССГ нарушение на материалния закон поради неотчитане на обстоятелството, че с поведението си сред колегите Цветков допуска нарушение на служебната дисциплина, за което дисциплинарнонаказващият орган дава негативна морална оценка и го квалифицира като деяние "несъвместимо с морала", и което поведение става достояние на достатъчен кръг лица - семействата на служителите на ГД "ИН", за да се приеме като краен резултат - негативното отражение върху авторитета на дирекцията. Съдът обсъжда събраните по делото и относими към съдебноадминистративния спор доказателства и доводите на страните, въз основа на което прави обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Несъвместимото с добрите нрави поведение на полицай Цветков спрямо шестима от своите подчинени колеги по повод на настойчивото търсене на парични средства на заем в големи размери, несъответни на заплатите им се проявява единствено и в рамките на работното място. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си. А под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Ето защо фактическият състав на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР "деянията да са уронващи престижа на службата" изисква тяхното проявление да е извън рамката на служебните взаимоотношения и институцията, която представлява служителя, и да предизвикват неодобрението от останалите членове на обществото. По тези съображения обсъденото по-горе поведение на полицай Цветков правилно е определено от първоинстанционния съд само като нарушение на чл. 14 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, като несъвместимо с добрите нрави на работното място, но не и като "уронващо престижа на службата", тъй като не рефлектира негативно на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и то следва да бъде потвърдено. Воден от горното, ВАС, пето отделение,