Решение № 689 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2121/2008 г.

Решение № 689 от 9.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2121/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 193 и по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. С молба вх. № 6* от 4.08.2009 г. С. Д. К. от гр. Г. е поискал да бъде допълнено касационното решение № 364 от 1.07.2009 г. по гр. дело № 2121/2008 г. на ВКС, II г. о., като съдът да се произнесе по предявените от него искове: а/ по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ и чл. 92 ЗС и б/ по инцидентния установителен иск по реда на чл. 118 ГПК (отм.) за признаване на А. за държавна собственост № от 28.12.1950 г. за неистински документ. Поддържа се, че в частта, с която е оставено в сила въззивното решение № 33 от 18.02.2008 г. по в. гр. дело № 1022/2007 г. на Русенския окръжен съд, Върховният касационен съд, II г. о. се е произнесъл по непредявени от молителя искове: а/ по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ във връзка с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ и чл. 92 ЗС и б/ по реда на чл. 118 ГПК (отм.) за признаване на акт за завземане на имот /отчужден по ЗОЕГПНС за държавен/ № 367 от 28.12.1950 г. за неавтентичен. Молителят поддържа, че ако Върховният касационен съд прецени, че в частта по тези два иска въззивното решение е неправилно поради нарушение на закона и необоснованост, да го отмени и да уважи като доказани претенциите или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. Специално по отношение на решението по иска по чл. 118 ГПК (отм.) се поддържа, че е налице несъответствие между мотивите и диспозитива, което според молителя може да бъде отстранено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) или като се приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск, да се отмени решението на въззивния съд и се постанови решение, с което да се признае за установено, че АДС № 367 от 28.12.1950 г. е неистински документ. Ответниците по молбата О. Р. и "С"АД-гр. Русе не са ангажирали становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата по чл. 193 ГПК (отм.) е подадена в едномесечния срок от влизането на касационното решение в сила /изпратена е по пощата на 31.07.2009 г./, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата за допълване на касационното решение е неоснователна поради следните съображения: С решение № 364 от 1.07.2009 г. по гр. дело № 2121/2008 г. Върховният касационен съд, II г. о. е намерил за неоснователна жалбата на С. Д. К. срещу въззивното решение № 33 от 18.02.2008 г. по в. гр. дело № 1022/2007 г. на Русенския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 43 от 23.03.2007 г. /поправено с решение № 161 от 2.08.2007 г./ по гр. дело № 229/2006 г. на Русенския районен съд, седми гр. състав. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК, с оставяне в сила на обжалваното въззивно решение се отхвърля касационната жалба като неоснователна, при което диспозитивът на касационното решение не възпроизвежда диспозитива на решението на въззивната инстанция. Доколкото и с диспозитива на въззивното решение не е възпроизведен диспозитива на първоинстанционното решение, именно последният съдържа индивидуализация на спорното право /чл. 189, ал. 1, б. "г" ГПК - отм./. Само ако с диспозитива не е очертано и пълно спорното право, от мотивите на решението могат да се почерпят необходимите данни, за да се индивидуализира правото, предмет на спора. В случая, с поправеното първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора иск по чл. 108 ЗС срещу О. Р. и "С"АД-гр. Русе за признаване правото на собственост и предаване владението върху кухненски блок и маза под него, както и инцидентния установителен иск по чл. 118 ГПК (отм.) за признаване на АДС № 267/28.12.1950 г. за неистински документ. С въззивното решение окръжният съд е приел, че ищецът /сега молител/ не се легитимира като собственик по реституция на 84 кв. м. от кухненския блок към снек-бара на хотел "С". Прието е, че сградата, в която се намира кухненския блок не е отчуждавана от наследодателката на ищеца /сега молител/, а е построена през 1975 г. и е с площ 134 кв. м., от които приблизително 84 кв. м. от нея попадат върху имот № 674 в кв. 73 по плана на гр. Р., но не представляват самостоятелна постройка, а са едно цяло със сградата на хотела. Въззивното решение в тази му част е оставено в сила, като и касационната инстанция е приела, че сградата, в която се намира кухненския блок не е отчуждавана от Н. П. Л. и независимо, че приблизително 84 кв. м. от пристройката към новата хотелска сграда попадат върху имот № 674 в кв. 73, тази част от сградата не представлява самостоятелна пристройка и не е придобита по приращение, като е посочено, че не е налице претендираното от ищеца/молител/ придобивно основание - чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ във връзка с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ и чл. 92 ЗС. В мотивите на касационното решение е прието, че нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ не урежда ново основание за реституция на новопостроени след одържавяването на имота сгради, тъй като тези сгради не са били отчуждени и за тях липсват предпоставките на ЗВСОНИ. Прието е по-нататък, че е неоснователно позоваването на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, тъй като строителството на "снек-бара" и кухненския блок към него не е било незаконно, а е извършено съгласно одобрени проекти и издадено строително разрешение № 3/3.02.1975 г., след като е било извършено надлежно отреждане на парцела, а след като "снек-барът" или "кухненският блок" не е незаконен строеж, то и процесните 84 кв. м. от него не са приращение към съответната част на терена на имот № 674 в кв. 73. С оглед на това, Върховният касационен съд, II г. о. намира, че решение № 364 от 1.07.2009 г. в частта, с която е потвърдено въззивното решение относно отхвърления ревандикационен иск, не е непълно и не са налице условията на чл. 193 ГПК (отм.) за постановяване на допълнително решение. Непълно би било решение, което не обхваща целия спорен предмет и липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или относно един от съединените искове. В случая, с касационното решение съставът на ВКС, II г. о. не е пропуснал да се произнесе по част от спорния предмет, очертан от ищеца/молител/ още с исковата молба, нито липсва формирана воля на съда по иска по чл. 108 ЗС. Доводите на молителя, че касационното решение е постановено по непредявен от него иск "по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ във връзка с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ и чл. 92 ЗС" всъщност касаят преразглеждане на формираната от състава на ВКС, II г. о. воля по ревандикационната претенция, което е недопустимо предвид изричната забрана на чл. 192, ал. 1 ГПК (отм.) да се отменя или изменя решението от съда, който го е постановил. Решение № 364 от 1.07.2009 г. по гр. дело № 2121/2008 г. не е непълно и в частта, с която касационният съд се е произнесъл по жалбата срещу въззивното решение, с което е оставено в сила решението на първата инстанция по иска по чл. 118 ГПК (отм.). Прието е, че въззивният съд правилно е съобразил, че се касае за грешки при съставяне на АДС № 367/28.12.1950 г., които са установени в хода на производството по предявените претенции за собственост, и то без възражения на страните, като делото е разгледано в съответствие с документите, ч. които тези грешки са отстранени. Касационният съд е приел, че въпросните грешки не правят акта за държавна собственост неистински документ и че правилно инцидентният установителен иск е бил отхвърлен. С молбата за допълване на касационното решение неоснователно се твърди, че Върховният касационен съд, II г. о. се е произнесъл по непредявен иск по реда на чл. 118 ГПК (отм.) за признаване на АДС № 367 от 28.12.1950 г. за неавтентичен документ, вместо да се произнесе по предявения от молителя иск за признаване на същия документ за неистински. От мотивите на касационното решение е видно, че инцидентният установителен иск, предявен на 21.09.2006 г., съдържа твърдения за невярно вписани в него обстоятелства и факти, т. е. оспорва се верността на документа, а не неговата автентичност. Следователно, предмет на инцидентния установителен иск е била твърдяната неистинност на АДС № 367 от 28.12.1950 г., т. е. че не отговаря на удостовереното с него фактическо положение и по този предмет се е произнесъл и Върховният касационен съд, II г. о. по повод жалбата срещу въззивното решение в тази му част. Не е налице и твърдяната в евентуалност от молителя явна /очевидна/ фактическа грешка, която била допусната в касационното решение относно инцидентния установителен иск. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) е несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на формираната воля на съда. В случая, в касационното решение е формирана волята на състава на ВКС, II г. о., че АДС № 367 от 28.12.1950 г. не е неистински документ и не е налице предпоставката на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) за отстраняване на очевидна фактическа грешка, каквато не е допусната. В обобщение, молбата за допълване и за поправяне на очевидна фактическа грешка в решение № 364 от 1.07.2009 г. по гр. дело № 2121/2008 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.