Решение № 4057 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2117/2014 г.

Решение № 4057 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2117/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алтера груп" ЕООД, гр. София против решение № 15154 от 18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3163/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "Алтера Груп" ЕООД против заповед № РД 09-122 от 11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, в частта, с която на основание чл. 99, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс е отменено утвърденото класиране на проектно предложение № FFNNIPO_12_01639 с тема "Изучаване на нови аспекти на оксиводородната технология" за финансиране от Фонд "Научни изследвания" по Национален конкурс "Финансиране на фундаментални научни и научно-приложни изследвания в приоритетни области" - 2012 г. За да постанови този резултат, съдът е направил изводи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 5 от Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ, ред., ДВ, бр. 83/2010 г.) Фонд "Научни изследвания" (ФНИ) е създаден като юридическо лице, а министърът на образованието, младежта и науката има правомощия да осъществява контрол върху неговата дейност. Анализът на нормата на чл. 13, ал. 5 от ЗННИ обосновава направеното и от първоинстанционния състав заключение, че министърът на образованието, младежта и науката контролира актовете на фонда и като по - горестоящ административен орган е компетентен да се произнесе по реда на чл. 99, т. 1 от АПК. Ето защо изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган е законосъобразен. Законосъобразно е и заключението, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма. В заповедта изрично е посочено, че се издава във връзка с доклад № 02.12-138/12 от 25.01.2013 г. на дирекция "Главен инспекторат" на Министерския съвет, в който са изложени констатации във връзка с нарушения в дейността на ФНИ по конкурсната процедура "Финансиране на фундаментални научни и научно-приложни изследвания в приоритетните области" - 2012 г. Цитираният доклад е издаден въз основа на специализирана проверка, възложена от министър-председателя на Република България на основание чл. 46а, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 62, ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (ДВ, бр. 78/2009 г.) и в него са описани допуснатите нарушения при класирането на проектни предложения за финансиране от ФНИ. По същество това са мотивите, довели до постановяване на оспорената заповед, които са възприети от административния орган изцяло и следва да се считат за фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Ето защо и предвид ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС, в което са формулирани общите правила относно мотивите на индивидуалния административен акт, е неоснователно твърдението на касатора, че оспорената заповед не съдържа фактически основания за издаването й. Изнесените в посочения доклад конкретни факти и обстоятелства във връзка с участието, оценяването и класирането на жалбоподателя в конкурса сочат на сериозни нарушения на нормативните изисквания и на одобрените условия за участие в конкурса, и обуславят наличието на хипотеза по чл. 99, т. 1 АПК. Законосъобразен е и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по възобновяване, регламентирано в чл. 99 и сл. от АПК е извънреден способ за отмяна или изменение на влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда. В това производство се засяга стабилитета на административния акт, поради което инициативата за провеждането му е предоставена на ограничен кръг лица, а в хипотезата на чл. 99, т. 1 от АПК това са непосредствено по-горестоящият административен орган, прокурорът и омбудсманът. В случая инициативата за образуване на производството по възобновяване е на министъра на образованието, младежта и науката като по-горестоящ административен орган, поради което следва да се приеме, че производството е образувано в съответствие със законовите изисквания. Спазени са и сроковете за издаване на оспорената заповед. Противно на твърдението на касатора, че производството се възобновява в едномесечен срок от влизането в сила на акта, съгласно чл. 102, ал. 1 от АПК производството по реда на чл. 99, т. 1 от АПК може да бъде възобновено в тримесечен срок от влизане в сила на акта или в случая от влизане в сила на решението за утвърждаване на класираните проекти. В разглежданата хипотеза с протокол № 11 от 09.11.2012 г. на Изпълнителния съвет (ИС) на ФНИ са одобрени проектни предложения от всички направления, оформени в списък и са утвърдени от министъра. Решението е обявено на страницата на министерството на 13.11.2012 г. Няма данни за момента на връчване на решението по протокол № 11/09.11.2012 г. на жалбоподателя, но на 03.12.2012 г. между него и ФНИ е сключен договор. Следователно трябва да се приеме, че най-късно към този момент на жалбоподателя му е било известно съдържанието на решението. Постановеният акт е благоприятен за дружеството, поради което последното няма интерес от оспорването му. Това може да бъде направено от прокурора в едномесечен срок от издаване на решението (чл. 149, ал. 4 от АПК) или до 13.12.2012 г. Ето защо решението влиза в сила на последната дата и оттогава започва да тече тримесечния срок за възобновяване, поради което към 11.02.2013 г., на която дата е издадена оспорената заповед № РД-09-122 на министъра на образованието, младежта и науката, този срок не е изтекъл. Спазени са и изискванията на чл. 103, ал. 1 от АПК. Съгласно цитирания текст в производството по възобновяване се конституират като страни третите лица, придобили права от административния акт. Както следва от текста на разпоредбата това са лица, които не са адресати на акта. В конкретния случай, касационния жалбоподател е адресат на решението на ИС на ФНИ, а не е трето лице, придобило права от административния акт. Освен това в хипотезата на възобновяване на основание чл. 99, т. 1 от АПК (съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на акта) не се налага събирането на нови доказателства и установяване на факти. Поради това неуведомяването на касатора за производството по възобновяване в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на административния акт. Изводът на тричленния състав за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон е законосъобразен. В приетата от Народното събрание Национална стратегия за развитие на научните изследвания в България до 2020 г. (решение на Народното събрание от 28.07.2011 г.) са посочени основни цели, задачи и мерки за развитие на научните изследвания в Република България, при което за изпълнението им са въведени приоритетни области за научни изследвания, чийто избор е направен въз основа на национални и европейски документи. Приоритетните направления на Националната стратегия са: 1). Енергия, енергийна ефективност и транспорт. Развитие на зелени и екотехнологии; 2). Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни; 3). Нови материали и технологии; 4). Културно-историческо наследство и 5). Информационни и комуникационни технологии. Цитираните приоритети са определени на базата на приоритетите от Програмата на правителството за европейско развитие на България; тематичните приоритети на европейските научни програми и инициативи, в които България има ефективно участие и сътрудничество (Шеста и Седма рамкова програма; Програмата COST за сътрудничество в областта на науката и технологиите, Европейската пътна карта за научна инфраструктура, Съвместните изследователски центрове и съвместните технологични инициативи); съществуващи анализи и оценки на научната система и институции в страната (т. I от Националната стратегия). В случая, в конкурсната сесия са включени допълнителните приоритети "Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление" и "Научни изследвания с приложения в педагогическата сфера". Според разпоредбата на чл. 4 (ред., ДВ, бр. 73/2004 г.) от Правилника на ФНИ насърчаването на научни изследвания се осъществява по приоритети и направления, определени в Националната стратегия за развитие на научната дейност и съобразени с националните предприсъединителни и присъединителни фондове и европейски рамкови програми за научни изследвания, технологично развитие и демонстрации и др. специализирани инициативи, трансевропейски програми за научни изследвания и иновации. Утвърждаването на ВНЕК за предложения в област "Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление", не попада в нито една от посочените приоритетни области. Поради това законосъобразно с оспорената заповед на министъра на образованието, младежта и науката, на основание чл. 99, т. 1 от АПК са отменени всички проектни предложения, класирани за финансиране от ФНИ в това направление, между които попада и № FFNNIPO_12_01639 с тема "Изучаване на нови аспекти на оксиводородната технология". В случая правилно е преценено, че включването на този проект за финансиране е в нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗННИ във връзка с чл. 4 от Правилника на ФНИ и на Националната стратегия за научни изследвания в България до 2020 г. Това е съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на административния акт, а следователно и основание за прилагането на чл. 99, т. 1 от АПК. Освен това, според представените по делото доказателства, липсват критерии и ясни правила при провеждане на конкурсната сесия в посочените направления, прилаган е различен подход при назначаване на рецензенти при оценяване на проектите, което води до нарушения при оценяването и класирането на проектите по тези две направления. Установено е, че проектни предложения, които са административно недопустими, са допуснати до оценяване на втори етап, класирани и финансирани. В случая разглеждането и класирането на проекта на жалбоподателя е извършено от ВНЕК "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление", по отношение на работата й в доклада са констатирани съществени нарушения във връзка с конкурсната процедура. Проектното предложение е представено на 16.07.2012 г. в 17.18 ч., т. е. след изтичане на срока за приемане на предложения, който е до 17 ч. на 16.07.2012 г., но въпреки това проектът е разгледан, класиран и одобрен за финансиране. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при класирането на проекта на жалбоподателя правилно са приети от тричленния състав за съществени, тъй като опорочават крайното решение за финансиране на този проект. Поради това правилно е преценено, че е налице основанието на чл. 99, т. 1 от АПК за възобновяване на производството и отмяна на класирането в тази част. Ето защо като е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение, което е в съответствие с материалния закон. Неоснователно е възражението на касатора относно изискванията за допустимост до участие в конкурса на кандидатите. В раздел II - Правила за допустимост от Насоките за кандидатстване в конкурса е записано, че в него могат да участват научноизследователски организации, предприятия и нестопански организации, но се имат предвид такива организации, предприятия и нестопански организации, чиято дейност или предмет на дейност е свързана с научноизследователска и развойна дейност. В случая безспорно е установено, че към момента на подаване на документите за участие в конкурса и на класиране на участниците, "Алтера Груп" ЕООД не е имало за предмет извършването на такава дейност и че съответната промяна в предмета на дейност е вписана едва след като проектът на дружеството е бил класиран и след като е била отправена покана от ФНИ за сключване на договора. Следователно законосъобразен и обоснован е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че дружеството не е отговаряло на изискванията за административно съответствие. При постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. При обсъждане на съответствието на заповедта с формалните, процесуални и материалноправни изисквания са обсъдени и всички доводи и възражения на жалбоподателя, като са изложени подробни съображения в подкрепа на направените изводи. Ето защо доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,