Решение № 1730 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2015 г.

Решение № 1730 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3771/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от ДЗЗД "Калина ММ", гр. Хасково срещу Решение № 57 от 14.01.2015 г., постановено по адм. дело № 3462/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 261201596/22.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1265 от 28.09.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която е отказано признаване на данъчен кредит в размер на общо 46 512.84 лв. и са начислени прилежащи лихви за забава, възлизащи на 7 358.57 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното осъществяване на спорните доставки. Сочи, че съдът е игнорирал представените в хода на процеса оригинали на процесните фактури, както и, че необосновано не е кредитирал заключението по проведената ССчЕ. Намира, че не са обсъдени възникналите с възложителите облигационни правоотношения, в изпълнение на които той е ползвал подизпълнители. Подчертава, че е установена кадровата обезпеченост на "Кинтемс" ЕООД, което е подизпълнител на дружествата, издали спорните фактури. Намира, че доводите на съда са в противоречие с разясненията на СЕС по обединени дела С -80/11 и С- 142/11, както и, че не са налице обективни данни, сочещи свързаност на процесните доставки с измама по веригата. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отмяна на обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 261201596/22.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1265 от 28.09.2012 г. на Директор на Дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП в частта, с която на ДЗЗД "Калина ММ", гр. Хасково е отказано признаване на данъчен кредит в размер на общо 46 512.84 лв. и са начислени прилежащи лихви за забава, възлизащи на 7 358.57 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице за данъчни периоди от 01.12.2009 г. до 30.09.2011 на основание чл. 71, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 85 от ЗДДС по фактури, издадени от "Ариман" ООД, "Ивенет" ЕООД, "Комплектстрой 2002" ЕООД "Фючър Билдинг" ЕООД, "Г. Билдингс" ЕООД, "Методиев 09" ЕООД, "Мил Ком 2008" ЕООД, "Билдинг Строй 08" ЕООД и "ЧВО" ЕООД, с предмет на доставките - ушиване на саи (ходила) на ишлеме. Отказът на органа по приходите е мотивиран от непредставянето на оригинални данъчни фактури, по които е упражнено правото на данъчен кредит, от невключването на голяма част от спорните фактури в дневниците за продажби и СД на посочените доставчици, от липсата на касови бонове от регистрирани ЕКАФП, от непредставени обяснения при насрещните проверки на доставчиците и липсата на други съпътстващи доставките документи - за транспорт, съхранение, предаване и приемане на изработените на ишлеме изделия. Посочено е още, че не е установена кадровата и материална обезпеченост на доставчиците за извършване на услугите, като в обобщение е прието, че те не са реално изпълнени. По отношение на фактурите, сочещи като техен издател "Ариман" ООД, заключението за неосъщественост на доставките е подкрепено от декларацията на неговия управителя, сочещ, че не са издавани фактури и кредитни известия на ДЗЗД "Калина ММ", няма кочани с фактури, започващи с № 2 и дружеството не издава компютърни фактури. Уточнено е, че в счетоводството не е намерен контрагент с такова име и не са отразени извършени доставки между двете дружества. След съвкупен анализ на събраните доказателства, включително и на приетите в последното открито съдебно заседание, съдът е приел, че те не водят до еднозначен извод за реално извършване на спорните доставки. Счел е, че представените фактури и касови бонове към тях са съставени за целите на процеса, както и че не е установена тяхната автентичност предвид извършеното оспорване от насрещната страна. Обсъдил е още липсата на относими доказателства за това в какво точно се състоят фактурираните услуги и кой, кога и с какви средства ги е извършил, както и каква е връзката им с ревизираното дружество и облагаемите доставки, които то извършва. Съдът е съобразил и неустановеността на кадровата и материално техническата обезпеченост на доставчиците, както и приетата повторна декларация от управителя на "Ариман" ООД, в която той отново е заявил, че представляваното от него дружеството не е извършвало услуги и не е издавало данъчни документи на ДЗЗД "Калина ММ". Посочил е още, че в хода на ревизията е установено, че основната дейност на горепосочените дружества не е свързана с шивашката или обувната промишленост, което също е индиция за невярност на изявленията в представените частни свидетелстващи и диспозитивни документи. При липсата на доказателства и за местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал превозът й, кога, как и от кого е била превозена към получателя, къде и как е съхранявана, съдът е приел за неустановено реалното извършване на доставките. Преценил е, че този извод не се разколебава от заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, тъй като същото е изготвено въз основа и анализ на счетоводни документи, които не отговарят на принципа за документална обоснованост по смисъла на Закона за счетоводство. В обобщение съдът е приел, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно, с оглед на което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС законосъобразно с РА на дружеството е отказано признаване на правото на приспадане. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с тълкуванията на СЕС по обединени дела С- 80/11 и С -142/11 г., тъй като че разрешенията по него касаят различен фактически състав, при който реалното осъществяване на доставката е установено. Именно това релевантно обстоятелство подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно приложимите процесуални и материално правни норми и това е изрично подчертано от СЕС в т. 31 от тълкувателно приложимото Решението по дело С-285/11 г. Съобразявайки разпределението на доказателствената тежест решаващият състав правилно е приел, че съвкупният анализ на ангажираните доказателства не мотивира извод, че спорните доставки са реално извършени. За да прецени верността на представените частни свидетелстващи и диспозитивни документи съдът е отчел идентичността на клаузите на всички сключени договори за поръчка за изготвяне на изделия на ишлеме, както и обстоятелството, че за съответната насрещна страна те са подписани от един и същ пълномощник, с изключение на договора с "Методиев 09" ЕООД. Обосновано е счел, че съдържанието на оспорените приемо - предавателни протоколи /част от тях неподписани / не се подкрепя от други относими доказателства, които макар и косвено да сочат към реално изпълнение на услугите. В тази връзка съдът е съобразил не само липсата на доказателства за кадровата и техническа обезпеченост на преките доставчици, но и неустановеността на транспортирането на материалите, необходими за извършването на услугите. Противно на доводите на касатора представеният договор за наем на автомобил не доказва възможността за транспортиране на материалите за изработка, тъй като датата му - 01.12.2009 г. предшества с повече от година датата на придобиване на автомобила от наемодателя. Основните аргументи в касационната жалба са базирани на заключението на експерта по проведената СсчЕ, което е обсъдено от съда и след съвкупна преценка с останалите доказателства обосновано не е кредитирано. След като изводите на вещото лице са формирани въз основа на оспорени частни документи, които не са ползват с материална доказателствена сила, то само по себе си заключението по СсчЕ не би могло да установи главно и пълно реалното изпълнение на услугите от издателите на спорните фактури. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че при преценката за наличието на правото на данъчен кредит релевантна е само пряката доставка, но не и предходните по веригата, с оглед на което кадровата и техническа обезпеченост на общ подизпълнител на всички преки доставчици не установява възможността на последните да престират фактурираните услуги. При изричната декларация на представляващия "Ариман" ООД, че дружеството не е извършвало услуги на ревизираното лице, нито му е издавало данъчни документи, първоинстанционният съд правилно е приел, че фактурираните доставки не са реално извършени. При неустановеност на изпълнението на услугите и престирането на изработеното обоснован е и идентичният извод спрямо останалите спорни доставки. Той е в унисон с мотивите на СЕС, изложени в т. 37 от Решението по дело С-78/12, разясняващи, че лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същевременно, съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами и злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика на СЕС. Тъй като в случая не е доказано действителното извършване на фактурираните стопански операции, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че при липсата на реално осъществени доставки не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество. Достигайки до този извод и отхвърляйки жалбата срещу РА, решаващият състав е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, в сила от 01.01.2016 г., в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 2146,14 лв. Така мотивиран и на основание и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение