Решение № 16602 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15399/2018 г.

Решение № 16602 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15399/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Велико Търново, представляван от председателя, чрез процесуалния му представител адв. Ташкова, срещу решение № 462 от 12.11.2018 г. по адм. д. № 366/2018 г. на Административен съд – Велико Търново, тричленен състав, с което по протест на Окръжна прокуратура – гр. Велико Търново е отменена Наредбата за управление и упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества на Община Велико Търново (НУУПСВОЧКТДОВТ), приета с решение № 403 от протокол № 26 от 27.03.1997 г. на Общински съвет – Велико Търново и с което Общинския съвет – Велико Търново е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на АС – гр. Велико Търново, поради противоречие със закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при приемане на наредбата. Посочва, че този извод е направен във връзка с липсата на запазени доказателства за проведеното заседание на ОбС – велико Търново от 27.03.1997 г., когато е приета Наредбата. Посочва, че в указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА), не са предвидени срокове, в които следва да се пази досието по приемане на наредба, поради което счита, че същият е до приемане на изменение в същата. Посочва, че от приемането на наредбата са изтекли повече от 21 години, като в този период са правени и изменения на същата, поради и което не следва извод за неспазване на процедурата по приемането й. Посочва и че към момента на приемането й не е било налице задължение за изпращането й на областния управител. Най – накрая посочва, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не се е произнесъл по материалната законосъобразност на оспорената наредба, а е отменил същата само на процесуално основание. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля протеста на Окръжна прокуратура – Велико Тръново. Претендира разноски. Ответникът Окръжна прокуратура – Велико Тръново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Производството пред АС – гр. Велико Тръново е образувано по протест на Окръжна прокуратура – Велико Търново с искане за отмяна на Наредбата за управление и упражняване на правата на собственост върху общинската част от капитала на търговските дружества на Община Велико Търново (НУУПСВОЧКТДОВТ), приета с решение № 403 от протокол № 26 от 27.03.1997 г. на Общински съвет – Велико Търново, поради съществено нарушение на процесуалните правила при приемането й или евентуално за отмяна като материално незаконосъобразни на чл. 67, ал. 3 и Приложение № 1 от нея. За да постанови оспореното решение АС – Велико Тръново е приел, че оспорената наредба не е приета при спазване на специалните процесуални правила за това - чл. 20 и нормите на чл. 10, 11 и 13 от Указ № 833 за прилагане на ЗНА. Представеният по делото проект за Наредба с дата два дена преди заседанието на ОбС, на което е приета, с нанесени ръкописни корекции, може да се приеме за първоначален проект на наредбата. Същият не е бил придружен с мотиви, с което е нарушен чл. 28 от ЗНА в относимата към приемането на наредбата редакция, което е съществено нарушение. По този начин се препятстват заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането й. Не е доказано и няма данни проектът на наредбата да е бил обсъждан в съответни комисии, за гласуване и приемане на проекта от тях. Прието за неоснователно е възражението, че не са запазени доказателства за спазване на процедурата по приемане на наредбата, поради изтеклия дълъг период от време, тъй като съобразно чл. 23 от Указа за прилагане на ЗНА при изработване на наредба задължително се образува досие, което отразява хода на изготвяне на проекта, което се води в два екземпляра, като един се изпраща на съвета по законодателство, а другият се съхранява от органа. На ОбС - Велико Търново е вменено задължение да съхранява досието и в негова тежест е било е да докаже спазването на правилата при приемане на наредбата. Непредставянето на доказателства досежно приемането на наредбата и пълния текст на протокола – извлечение от 27.03.1997 г. препятства съда да извърши проверка и досежно редовното приемане на наредбата, тъй като в представените доказателства липсват данни за числеността на ОбС към приемането й и съответно за присъствалите и гласували общински съветници. Изначалната незаконосъобразност на наредбата е пречка да бъдат приети за законосъобразни последващите изменения и допълнения на същата. Наличието на установените процесуални нарушения е достатъчно основание за отмяна на наредбата, което пък е счел за основание да не се разглежда въпроса за нейната материална законосъобразност. Решението е правилно. Съгласно чл. 196 от АПК в редакцията към момента на постановяване на оспореното решение на АС – Велико Търново "За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178". Във връзка с препращащата норма на чл. 196 от АПК в производството по оспорване на поднормативен акт е приложима разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, съгласно която "Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му". В настоящия случай при правилно разпределение на доказателствената тежест правилно АС – Велико Търново е приел, че от административния орган не е доказано спазването на законовите изисквания по издаването на оспорената Наредба като е съобразил изискванията, действали към момента на издаването й. В тази връзка правилно е приел, че от доказателствата по делото не се установява да са спазени правилата на чл. 10, 11 и 13 от Указ № 833 по приложението на ЗНА, досежно процедурата по придвижването и приемането на проекта за наредба. Правилен е изводът, че от представения протокол – извлечение с дата два дни преди приемане на наредбата, може да се направи извод, че това е проектът, който е следвало да бъде приет, но същият не е придружен от мотиви, както и не са спазени изискванията за обявяването му. Правилен е и изводът, че не са представени доказателства досежно наличието на кворум при приемане на оспорената наредба, което пък препятства съдът да осъществи контрол за законосъобразност досежно спазване на специалната процедура. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора за това, че предвид изтеклия дълъг срок от приемане на наредбата до оспорването й, не е налице задължение да пази материалите по приемането й и в частност досието по чл. 23 от Указ № 833 за прилагането на ЗНА. Настоящият състав не споделя това становище. Действително посочената разпоредба на чл. 23 от Указа не посочва срок, в който досието следва да бъде съхранявано, което от своя страна означава, че срокът на съхранение е най – малко до приключване на действието на съответния нормативен акт. Неоснователно е и не почива на законови разпоредби направеното предположение на касатора, че в случая за пазенето на досието следва да се приложи например 5 годишен или максимум 10 годишен срок, както при общите срокове за пазене на досиета. Предвид гореизложеното е правилен извода на АС – Велико Търново за допуснати съществени нарушения при издаването на оспорената Наредба, като това е достатъчно основание за отмяната й и правилно съдът е приел, че в този случай не следва да се произнася по наведените съображения за материална незаконосъобразност на същата. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,