Решение № 14353 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2019 г.

Решение № 14353 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5877/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Колева, срещу решение № 146 от 29.03.2019 г., постановено по адм. д. № 674/2018 г., Административен съд - Велико Търново, с което е обявена за нищожна Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10270/24.08.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - В. Търново при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Велико Търново. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба "Църовки и син" ООД, чрез адв. Николов взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Велико Търново е обявил за нищожна Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10270/24.08.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - В. Търново при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – гостилница "Хитър Петър", находящ се в с. Бели Осъм, ул. "Козя стена" № 37, стопанисван от "Църовски и син" ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 "а" ЗДДС. Систематизирани, мотивите на решаващия съд за прогласяване на нищожността на заповедта се изразяват в следното: Посочено е, че за да бъде заповедта за налагане на ПАМ като индивидуален административен акт правно валидна, тя трябва да е издадена от компетентен орган. В тази насока е отбелязано, че отговорът на въпроса предполага тълкуване на нормата на чл. 186, ал. З ЗДДС, която разпорежда, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В светлината на чл. 10, ал. 1 АПК, с който е въведен принципа за самостоятелност, е прието, че ръководителят на съответната администрация следва да определи със свой вътрешно-ведомствен акт органите или длъжностните лица, които ще осъществяват съответните правомощия, което разбиране е намерило отражение в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗНАП, според която изпълнителният директор на НАП организира и ръководи цялата дейност на приходната администрация. Коментирана е приложената по делото Заповед № 3 ЦУ - ОПР - 16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, с която да издават заповеди за налагане на ПАМ са оправомощени директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол". Прието е, че тази компетентност на началника на отдел "Оперативни дейности" е определена общо и не е отграничена на териториален признак, каквото ограничение неминуемо се налага тъй като тези органи са повече от един и дублиране на функции не може да има. Според първоинстанционния съд, представените в тази насока доказателства - цитираната по-горе заповед, решение на Управителния съвет на НАП за одобряване на организационна структура и длъжностно разписание на НАП не дават отговор за териториалната структура на Главна дирекция "Фискален контрол" и за разпределение на нейните звена по териториален признак. Направен е извод, че от длъжностното разписание може да бъде изведен извод, че съществуват отдели "Оперативни дейности" при Дирекция "Оперативни дейности" в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас и В. Търново, но не са посочени /определени кои административни или географски райони от страната попадат в тези звена. Посочено е, че при определяне на структурата и правомощията на териториалните дирекции на НАП /решение от 19.12.2009 г./, както и на дирекциите "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е застъпен подход, при който е определен териториалния обхват на всички структури, но отношение на отделите "Оперативни дейности" такъв подход не е доказан, като няма нормативно основание да се приема, че обхватът им съвпада с този на териториалните дирекции или на дирекциите "ОДОП". Като косвено доказателство в тази насока е посочено обстоятелството, че в решението на Управителния съвет на НАП за одобряване на организационна структура на НАП от 02.01.2018 г. е прието, че Главна дирекция "Фискален контрол" е отделна структура на централното управление на НАП и нейните структури нямат общо както с териториалните дирекции, така и с тези на Д "ОДОП". Отбелязано е, че при условията на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на посочените факти е на ответника и след като това не е сторено, то оспорената заповед за налагане на ПАМ се явява нищожна като издадена от некомпетентен орган. Решението на Административен съд - гр. Велико Търново е не правилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Основните оплаквания в касационната жалба за неправилност на първоинстанционното решение са свързани с това, че неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед се явява нищожна като издадена от некомпетентен орган. Навеждат се доводи, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че издателят на заповедта притежава качество на "компетентен орган" и приемайки друго, решаващият съд е приложил неправилно закона. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. /От представената по делото заповед № 3 ЦУ - ОПР - 16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите; , издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗНАП и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е видно, че директорите на дирекции "Контрол" в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. На л. 43 от делото е представена Заповед № 2264 от 11.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която издателят на заповедта Ж. Адамов е назначен на длъжност "началник отдел" в Централното управление на НАП, главна дирекция "Фискален контрол", дирекция "Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, органи по приходите са: директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори, а според чл. 6 "Структура", ал. от Закона за националната агенция по приходите, Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции, а според ал. 5 на същия чл. 6, в централното управление могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори. На основание изложеното следва да бъде прието, че издателят на процесната заповед притежава необходимата компетентност да издаде процесната заповед за налагане на ПАМ. Приемайки друго и прогласявайки оспорената заповед за нищожна, Административен съд - Велико Търново е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество на жалбата. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските, в това число тези за воденето му в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,