Решение № 10121 от 10.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ж. Живов, чрез процесуален представител, срещу Решение 474/11.11.2021г., постановено по адм. дело 383/2021 г. по описа на Административен съд Монтана. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводът на съда, че публичното вземане, установено с оспорения АУПДВ, не е погасено по давност е незаконосъобразен. По същество претендира отмяна на първоинстанционния съдебен акт и на оспорения АУПДВ. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Монтана е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02-120-6500/553#29 от 05.07.2021 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на Ж. Живов е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер от 2 861,53 лв., представляващи 25 % от общо изплатената му сума по мярка 211 за кампании 2007, 2008, 2009 и 2010г. на основание чл. 14, ал.1, т.4 от Наредба 11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013г. / Наредба 11/. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че с Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 2013г. от 27. 06. 2013 г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ е прекратен поетият през 2007 г. от касатора петгодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Този акт е обжалван пред АССГ и е прогласен за нищожен с влязло в сила Решение 468 от 23 01 2017 г. по адм. д. 8769/2016 г. След постановяването му, на 22.11.2017г. Заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издал Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211, с който отново е прекратен поетият през 2007 г. от касатора петгодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Този акт е оспорен по съдебен ред и е отменен с с Решение 4613 от 28. 03. 2019 г. по адм. д. 13961/2018 г. по описа на Върховен Административен съд. На 16.08.2019г. отново е издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони от програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 2013 г. от Зам. изпълнителния Директор на ДФЗ, със същото съдържание. Този акт е обжалван и оспорването е отхвърлено с влязло в сила Решение 14159 от 28. 11. 2020 г. по адм. д. 1481/2020 г. по описа на Върховен Административен съд. С Писмо изх. 02-120-6500/553#28 от 05. 02. 2021 г. от ДФ Земеделие, оспорващият е уведомен за откриване на производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, поради неспазване на многогодишен ангажимент. В писмото е посочена недължимо платената сума, която е в размер на 2861. 53 лв. и която следва да бъде възстановена доброволно чрез превод по банковата сметка на ДФ Земеделие - РА. Уведомителното писмо е получено на 04. 03. 2021 г. лично от касатора. Със Заповед 03-РД/2891#2 от 16. 06. 2021 г., Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на Зам. Изпълнителния директор П. Славчева да издава и подписва всички актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба 5 от 27. 02. 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. С оспорения Акт, издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698'2005 на Съвета; чл. 80, nap 1 и 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета и във връзка с влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент изх. 02-120-6500-553#24 от 16.08.2019 г., Ж. Живов е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 2861. 53 лв., представляващ 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2007, 2008, 2009, 2010 на основание чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. Съобразно изложените мотиви, многогодишният ангажимент е прекратен, тъй като земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за петата година от поетия петгодишен ангажимент, а именно за кампания 2011. Общата изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 11446. 12 лв. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, на който на основание чл. 20а, ал.3 ЗПЗП е надлежно делегирано правомощието за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания. Преценил е, че националният ДОПК урежда въпроса за давността, тъй като защитата на финансовите интереси на Съюза е предвидена в чл. 64 и чл. 65 от Регламент 1305/2013 във връзка с чл. 58 от 1306/2013 г. /респ. чл. 73 и чл. 74 от Регламент 1698/2005 и чл. 9, пар. 1 от Регламент 1290/2005 г. /, които препращат към националното законодателство и са издадени именно във връзка и по приложение на ОСП и за ПРСР 2007-2013 г. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение то се погасява по давност, респ. с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността. Решаващият състав е приел, че актовете, с които е прекратен многогодишният ангажимент, не са от вида и нямат характер на акт по установяване и/или събиране на недължимо изплатени плащания и нямат правно значение за давността. Тъй като именно оспореният АУПДВ е този, който установява дължимото публично вземане по основание и размер по смисъла на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 166, ал. 2 от ДОПК, то давностният срок по него ще започне да тече на 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В обобщение първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е законосъобразен, с оглед на което е отхвърлил предявената жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, на които на основание чл. 20а, ал.3 ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощието за издаване на актове по чл. 12, ал.7 ЗПЗП, включително и за установяване на публични държавни вземания. Общите правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, за целите на защитата на финансовите интереси на Европейската общност, са регламентирани с Регламент (ЕО, ЕВРОАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Целта на регламента е да защитава финансовите интереси на Съюза, предвидени в управлявания от Комисията общ бюджет на Съюза в съответствие с принципа на доброто финансово управление. Съобразно второ и трето съображение от Регламента, повече от половината от разходите на Съюза се изплащат на бенефициерите посредством посредничеството на държавите членки, както и че трябва да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на Съюза във всички области и съгласно правото на Комисията и държавите членки трябва да проверяват дали средствата от бюджета на Съюза се използват в съответствие с целта, за която са отпуснати. Разпоредбата на чл. 1, параграф 2 от Регламент 2988/95 сочи, че "нередност" означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Правилата за приемането на административни мерки и санкции са конкретизирани в чл. 2 от Регламент 2988/95 г. Съобразно параграф 1 на чл. 2, административните проверки, мерки и санкции се въвеждат дотолкова, доколкото са необходими за осигуряването на правилното прилагане на правото на Общността. Те ще бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект така, че да осигуряват адекватна защита на финансовите интереси на Общността. Според параграф 3, правото на Общността определя характера и обхвата на административните мерки и санкции, които са необходими за правилното прилагане на въпросните правила, като се отчита видът и тежестта на нередността, предоставената или получената облага и степента на отговорност. Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент 2988/95 общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага: посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно; посредством частичното или пълното усвояване на обезпечението, което е предоставено в подкрепа на искането за авансово плащане или по времето на получаване на облагата. Съгласно чл. 4, параграф 2, прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс където това е предвидено лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент. Така предвидените мерки не се разглеждат като санкции (чл. 4, параграф 4), а като последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от общностната правна уредба, не са спазени, като по този начин получената облага се оказва недължима (решение на Съда на Европейския съюз от 4 юни 2009 г., Pometon, С-158/08, т. 28; решение от 14 септември 2014 г., Cruz, С-341/14, т. 45, решение от 18 декември 2014 г., Somvao, С-599/13, т. 36, решение от 26 май 2016 г., Neamt, С-260/14). Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 сочи, че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена.Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая, земеделският стопанин не е подал заявление за подпомагане за петата година от поетия петгодишен ангажимент, като по този начин чрез бездействие е извършил нередност с продължаващо неизпълнение. Поради това приложим спрямо него е чл.3, §1, изр. трето от Регламент 2988/95, съгласно който срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Към датата на образуване на производството по издаване на процесния АУПДВ извършената нередност безспорно не е прекратена, а с влизането в сила на акта за прекратяването на многогодишния ангажимент от 16.08.2019г. е възникнало задължението на касатора на основание чл. 14, ал.1, т.2 от Наредба 11 да върне 25 % от получените компесаторни плащания. Това задължение е публично държавно вземане на основание чл. 162, ал.1, т.8 ДОПК и по аргумент от чл. 171, ал.1 ДОПК погасителната давност за него е започнала да тече на 01.01.2020г. Към датата на издаване на оспорения АУПДВ 05.07.2021г. петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което установеното с него публичното вземане не е погасено по давност. Като е достигнал до същия краен извод за законосъобразност на обжалвания АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Държавен фонд Земеделие следва да се присъди юрисконслутско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение