Решение № 14502 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4971/2010 г.

Решение № 14502 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4971/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Сдружение за дива природа "Балкани" със седалище гр. София против решение № 149/19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 587/2009 г. от Административен съд Плевен. Изтъкват се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се моли да бъде отменено изцяло, и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) № ПН-1-1/2009 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите РИОСВ Плевен, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Изграждане на Малка водноелектрическа централа" МВЕЦ "Карлуково II" на река Искър с мощност 1820 KW, ползваща хидроенергийният потенциал на река Искър на км 130+000 от устието на реката в землището на с. Карлуково, община Луковит, област Ловеч, което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони с възложител "ЕКО Енергия БГ"-ЕООД гр. София. Ответниците по касационната жалба- Директора на РИОСВ - Плевен, "Еко Енергия БГ" ЕООД, община Луковит, кметство с. Карлуково, РИОКОЗ - Ловеч, Басейнова дирекция Дунавски район център Плевен, Областна дирекция "Земеделие и гори" - Ловеч, Българско дружество за защита на птиците, РДНСК - Ловеч, МВЕЦ "К 2" София не взимат становище по касационните жалби. Представителят на прокуратурата намира, че жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено. Настоящата инстанция намира жалбата за допустима. По същество -основателна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Сдружение за дива природа "Балкани" със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № ПН-1-1/2009 г. по оценка на въздействието върху околната среда, издадено от директора на РИОСВ-Плевен. С това решение на основание чл. 99, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, наричана по-нататък Наредбата е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ "Карлуково II" в землището на с. Карлуково, община Луковит. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че: 1. административният акт е издаден от компетентен орган, 2. съобразена е нормативно разписаната процедура по извършване на оценката на въздействието върху околната среда (ЗООС, ЗБР и Наредбата), 3. прието е спазване на материалноправните норми при издаване на оспорения административен акт и е съобразен с целта на закона. Касаторът твърди, че решението се базира на опорочена процедура по приемане на доклада за въздействие върху околната среда, който не отговаря на законовите изисквания за съдържание и обхват, не е обсъдено от решаващия съд и обстоятелството, че реализацията на предложението попада в защитена зона и това би довело до сериозно засягане на видовете и природни местообитания. Това опорочава решението на директора на РИОСВ-Плевен. Настоящата инстанция намира, че обжалвания съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), тъй като в противоречие с цитирания текст не са взети предвид всички относими към спора доказателства и доводите на страните. От първоинстанционния съд не са обсъдени представените по административната преписка становища на научните работници в Биологическия факултет, катедра "Екология и опазване на околната среда", Института по зоология към БАН и Центъра за опазване и подпомагане на дивата фауна "Даръл"-София, както и другите възражения относно одобряването на инвестиционното предложение, а също и изложените във връзка с тях съображения на жалбоподателя относно въздействието на инвестиционния проект върху защитената зона в района. В нарушение на цитираната норма, както и на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК съдът не само пренебрегва служебното си задължение за събиране на доказателства, но и отказва допускането на поисканата от представителя на прокуратурата експертиза, която е относима към спора, тъй като е насочена към изясняване на въздействието, което реализирането на инвестиционното предложение има върху околната среда и екологичното състояние на района на МВЕЦ. Не могат да бъдат споделени съображенията на решаващия съд в тази връзка относно недопустимостта на съдебни експертизи в разглеждания казус предвид наличието на доклад от специалисти, в който вече е обсъдено въздействието на инвестиционното предложение върху компонентите на околната среда. Действително предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е решението на административния орган по оценка на въздействието върху околната среда, което следва да бъде преценено за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Но фактическите основания за издаването му са непосредствено свързани с изготвянето, обсъждането и приемането на доклад за оценка на въздействието върху околната среда на предложеното инвестиционно намерение и съобразно скалата на оценяване (докладът е оценен с оценка В, съгласно степенната система на оценяване на качеството му, установена в разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата, която е положителна по смисъла на нормативната уредба, независимо от пропуските, които допуска да се съдържат в доклада, и които не са от съществено значение /чл. 14, ал. 2, т. 4/, административният орган мотивира в конкретния случай извод за одобряване на инвестиционното предложение. Ето защо оспорването на решението на директора на РИОСВ не отрича допускането и събирането на допустими по реда на ГПК доказателства, включително и съдебни експертизи, които да анализират съдържанието на доклада за ОВОС. На следващо място не се споделя и становището на административния съд относно характера на оспорения акт като общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК предвид законовата дефиниция, дадена в т. 30 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗООС на решението по оценка на въздействието върху околната среда на компетентния орган по чл. 94 от ЗООС като индивидуален административен акт. Допуснатите от окръжния съд и посочени по-горе нарушения на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не съответстват на всички доказателства по делото. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение. Поради всичко изложено по - горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд-Плевен за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително да изслуша заключение на вещото лице, след като удовлетвори искането за допускане на експертиза и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспореното решение на директора на РИОСВ- Плевен по оценка на въздействието върху околната среда, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ "Карлуково II" в землището на с. Карлуково, община Луковит. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,