Решение № 13880 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. О. срещу решение 532 от 16.04.2024 г., постановено по адм. д. 37/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол (АС - Ямбол), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 326р-602/08.01.2024 г. на директора на ОД на МВР - Ямбол. С посочената заповед е отказано изтриване на личните данни на К. Д. О., обработвани в информационните фондове на МВР във вр. с нохд 1540/2009г. на ЯРС списък с регистрации в ЦПР за лицето: "[ЕГН], имена: К. Д. О., от: съдебно дело до: 18.11.2009, поделение инициатор ОДМВР Ямбол, номер на документ на инициатор: 09929, поделение заложило: РС Ямбол, проява: чл.129 средна телесна повреда, ефективност: споразумение ефект.наказание, вид на наказанието: пробация, размер: 6М. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно - постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска оспорения съдебен акт да бъде отменен и да се постанови нов по същество на спора. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на ОД на МВР - Ямбол оспорва жалбата по съображения, развити в отговор на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Ямбол е Решение 326р-602/08.01.2024 г. на директора на ОД на МВР - Ямбол, с което е отказано изтриване на личните данни на К. Д. О., обработвани в информационните фондове на МВР във вр. с нохд 1540/2009г. на ЯРС, поради липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да отхвърли жалбата срещу решението на директора на ОД на МВР - Ямбол първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. Административният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е осъден за престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК, както и че отношение на това осъждане е настъпила реабилитация на 27.03.2014г. Този факт АС - Ямбол е приел, че не е основание да бъде заличена полицейската регистрация на К. О., защото не е елемент от изброените в чл. 68, ал. 6, т. 1 - 5 от ЗМВР хипотези за заличаване на полицейската регистрация. Според съда, целта на реабилитацията, последица от която е заличаването на последиците от осъждането и целта на полицейската регистрация, която е насочена към дейностите по чл. 27 от ЗМВР, са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане на полицейската регистрация, вкл. и защото това не е предвидено в хипотезите на чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилен е извода на АС- Ямбол, че в случая формално не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за снемане на полицейска регистрация на жалбоподателя К. О.. При преценката за правилността на оспореното решение на АС- Ямбол, съдът съобразява тълкуването в Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, ECLI:EU:C:2024:97, според което чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Според т. 70 от Решението на СЕС, чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т. 45 от Решението следва, че за да се подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва- в съответствие с чл. 4, параграф 1, букви (в) и (д) от тази директива и в светлината на чл. 52, параграф 1 от Хартата-в крайна смета да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган- администратор на лични данни, съхраняващ лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. По този аргумент извършването на периодична проверка за необходимостта от съхранение на данните е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл.68 ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на посочената норма. Следователно, в хода на административното производство по чл.68 ал.6 от ЗМВР административния орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката, освен предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1-т. 5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Тази проверка има за цел да се съпоставят важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) от една страна и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация от друга страна, но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост от съхранение на данните трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл.68 ал.6 от ЗМВР и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт. Мотивите на органа в горния смисъл не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, както от първата така и от касационната инстанция, поради което липсата им в оспореното решение, безспорно установена в настоящото производство, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, и е самостоятелно основание за отмяна на Решение 326р-602/08.01.2024 г. на директора на ОД на МВР - Ямбол. Като е достигнал до различен извод, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт при наличие на соченото от касатора касационно основание -нарушение на материалния закон. Решението на АС - Ямбол трябва да се отмени, като се постанови друго по същественото на спора, с което подадената от К. Д. О. жалба се уважи, а Решение 326р-602/08.01.2024 г. на директора на ОД на МВР - Ямбол се отмени като постановено в нарушение изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК. Административната преписка по заявление вх. 326000-11777/12.12.2023 г. от К. Д. О. за снемане на полицейска регистрация следва да се изпрати на компетентния административен орган за произнасяне с мотивиран акт при спазване указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с настоящия съдебен акт. При този изход на спора е основателна претенцията за разноски на касатора и такива следва да се присъдят в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съобразно представения списък на разноските и доказателства за извършването им, както и в размер на 70 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство. Направеното възражение за прекомерност от ответната страна, с оглед посочения размер на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение