Решение № 4075 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7106/2012 г.

Решение № 4075 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7106/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Етрополе против решение № 189 от 2.03.2012 г. по адм. дело № 18/2010 г. на Административен съд София-област, с което е отменена заповед № РД-19-131/20.12.2011 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Тихомир Тодоров Иванов на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най-ниска оценка при атестиране. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като процедурата по атестиране е проведена при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА, отм.). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Иванов да бъде отхвърлена. Ответникът е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - област, предмет на касационно обжалване, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (кметът на община Етрополе е орган по назначаването на служителите в общинската администрация съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация) и в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Законосъобразно е и заключението, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРАСДА (отм.). Процедурата по атестиране на служителя е проведена в нарушение на нормативните изисквания, а това опорочава определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането обхваща периода от 1 декември на предходната година и завършва на 30 ноември следващата година (чл. 6, ал. 1 от НУРАСДА отм.) и се извършва на три етапа, като съдържанието на същите са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА (отм.). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА (отм.). В разглежданата хипотеза правилно първоинстанционният съд приема, че изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени. Жалбоподателят заема длъжността "секретар на община Етрополе" и е оценяван за времето от 30.10.2010 г. до 30.11.2011 г. Периодът на атестиране е определен в нарушение на чл. 6, ал. 1 от НУРАСДА (отм.), тъй като е по-дълъг от посочения в наредбата, чиято начална дата е 1 декември на предходната година. Поради това правилно е преценено, че оценяването на служителя за време, което не съответства на предвиденото в наредбата, представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и опорочава определената крайна оценка, която не отразява изпълнението на служебните задължения за нормативно установения период. Законосъобразно е и заключението, че в противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА (отм.) в работния план не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителя следва да реализира през периода, а абстрактни задължения, за част от които сроковете на изпълнение не се включват периода на атестиране. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, засяга следващите етапи от процедурата по атестиране и прави невъзможна преценката на оценяващия ръководител за степента на реализиране на зададените цели. Изводът на съдебния състав за нарушение на чл. 11, т. 2 и чл. 13 от НУРАСДА (отм.) също се споделя от настоящата инстанция. В противоречие с цитираните разпоредби междинна среща не е проведена и формулярът в тази част не е подписан нито от оценявания, нито от оценяващия ръководител. По този начин не е спазена процедурата по атестиране на служителя, тъй като не е проведен един от задължителните етапи, предвидени в наредбата. Допуснатото нарушение е съществено, защото преглед на реализацията на целите от работния план за първата половина от разглеждания период не е направен, а липсата на оценка и коментар за изпълнението лишават оценявания служител от възможността евентуално да подобри осъществяването на длъжностните задължения. Всичко това се отразява върху изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не съдържа оценка и мотиви, обосноваващи преценката на оценяващия ръководител за изпълнението на длъжността за първата половина от периода на оценяване и по този начин не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства за целия период на оценяване. Поради всичко изложено следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени и издадената на това основание заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, Административен съд София - област постановява решение, което кореспондира със закона. Обстоятелството, че в съдебния акт като основание за издаване на оспорената заповед погрешно е посочена нормата на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, а не разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, на която органът се позовава, за да прекрати служебното правоотношение на Иванов, не опорочава взетото решение. В мотивите на акта оспорената заповед е конкретно цитирана с номер и дата на издаване, изложените от съдебния състав мотиви съответстват на действителното основание за прекратяване на служебното правоотношение и волята на съда относно основателността на подадената жалба е ясно изразена. Поради това следва да се приеме, че констатираната неточност представлява очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда, предвиден в чл. 175 от АПК. Ето защо възражението на касатора, че описаното несъответствие е основание за отмяна на съдебния акт, не може да бъде споделено. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София-област е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в производството пред касационната инстанция община Етрополе следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 200.00 лв. разноски в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,