Решение № 7239 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2019 г.

Решение № 7239 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Доминус"ЕООД гр. Стамболийски, ул. "Хр. Смирненски"№ 2, представлявано от С. Мавродиева, чрез адв. Боева, против Решение № 2418 от 20.11.2018 г. на Административен съд Пловдив, по адм. д. № 1591 по описа за 2018 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 699 - 1/23.01.2018 г., в частта мълчаливо потвърдена от Началник МДТ при Община Стамболийски относно дължима сума за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., ведно с прилежащите лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно, защото съдът неправилно не приложил чл. 15 от Общинската наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги. Доказано било, че общината не предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за имотите в кв. 12 и 12 Б в гр. Стамболийски. Иска се отмяна на съдебното решение в посочената част и отмяна на АУЗД в частта му на начисляване на задължения общо в размер на 2 156, 26 лв. за имотите в посочените квартали., както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба – началник отдел"Местни данъци и такси" при Община Стамболийски не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Съдът не изложил мотиви защо не възприема експертизата, която установява, че кв. 12 и 12 б в гр. Стамболийски, в които се намират имотите на жалбоподателя, попадат в районите, в които не се извършва сметопочистване и сметоизвозване. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Първоинстанционното решение, в оспорената му част, е постановено при липса на мотиви, което пречи на ефективния касационен контрол и налага отмяната му и връщането на делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Съдът подробно е мотивирал отменителната част на решението си /която не е предмет на настоящото произвдство/, с която приема, че оспореният АУЗД е незаконосъобразен, в частта му относно установената ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в общ размер на 1 585, 70 лв., ведно с прилежащите лихви, поради подадени верни декларации по чл. 17 б от общинската наредба, за неизползване на част от процесните имоти. Правилно съдът е приел, че съгласно действащата към момента на издаване на процесния акт (23.01.2018 г.) разпоредба на чл. 71 от ЗМДТ, таксата не се събира, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване не се предоставят от общината. Не е изложил обаче мотиви какво приема по прилагането на тази разпоредба за случая, за да отхвърли жалбата на дружеството в останалата й част. Съдът е намерил за основателно твърдението в жалбата, че не са представени по делото доказателства, че ул. "Марица" се намира в кв. 12 и кв. 12 б, в които е местонахождението на притежаваните от дружеството недвижими имоти. С приетото по делото без оспорване експертно заключение вещото лице е дало вариант на изчисление, при който като недължими се изключват задълженията по АУЗД, определени за имотите, намиращи се в кв. 12 и 12 Б в гр. Стамболийски. Съдът обаче не е направил ясни фактически констатации за кои имоти в границите на кои райони се предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, за да се заключи обосновано, че установяването на ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за тези имоти е законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение