Решение № 4239 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2019 г.

Решение № 4239 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Иванов против решение № 149 от 28.06.2019 г., постановено по адм. д. № 66/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД/02-00087/5.02.2019 г. на кмета на община Ямбол, с която е учредено безсрочно право на преминаване на ПИ с идентификатори 87374.554.12 и 87374.554.16, включени в УПИ VI-7297, 7311, кв. 17 по плана кв. "Каргон", гр. Ямбол, през ПИ с идентификатор 87374.554.10, част от УПИ VII 4101, кв. 17 по плана на кв. "Каргон", гр. Ямбол. Жалбоподателят поддържа, че решението е нищожно, а по същество излага съображения, че същото е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено, като му се присъдят направените разноски. Ответникът – кметът на община Ямбол, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците – Г. Манолова, Р. Даскалов и Г. Манолов оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските по делото. Ответниците - М. Иванова, Г. Керемедчиев и П. Керемедчиев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Доводът за нищожност на оспореното решение на Административен съд – Ямбол е неоснователен. Съдебният акт отговаря на всички изисквания за валидност – същият е постановен от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, издаден е в съдебно производство по оспорване на административен акт, в състав от един съдия съгласно нормата на чл. 164 АПК. Решението е изготвено в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Същото е постановено от родово и местно компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съда съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК, като съобразно правомощията на съда е извършена проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Поради това настоящата инстанция приема, че решението на административния съд не разкрива пороци, свързани с овластяването на съда да разрешава правни спорове, с формирането на състава, формата на съдебния акт и с изразената воля и не е нищожно. Всъщност конкретни доводи за обратното от страна на касационния жалбоподател не са изложени. Решението на Административен съд – Ямбол е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Обжалваната заповед е постановена от кмета на община Ямбол в съответствие с правомощията на органа по чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Актът е писмен, съдържа фактическите и правни основания за постановяването му, издаден е след изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед на кмета на община Ямбол, с която е учредено безсрочно право на преминаване на ПИ с идентификатори 87374.554.12 и 87374.554.16, включени в УПИ VI -7297, 7311, кв. 17 по плана кв. "Каргон", гр. Ямбол, през ПИ с идентификатор 87374.554.10, част от УПИ VII -4101, кв. 17 по плана на кв. "Каргон", гр. Ямбол, е постановена при наличие на материалноправните предпоставки за това. По делото е установено, че ПИ с идентификатори 87374.554.12 и 87374.554.16, включени в УПИ VI -7297, 7311, кв. 17 по плана кв. "Каргон", гр. Ямбол, собственост на Г. Манолов, Г. Манолова и Р. Даскалов нямат достъп до улица. Констатирано е също, че съгласие с М. Иванова, Г. Керемедчиев, П. Керемедчиев и с Г. Иванов, собственици на ПИ с идентификатор 87374.554.10, за преминаване през собствения им имот и достъп до ул. "Индже Войвода" не е постигнато, както и че цената на правото на преминаване е заплатена. С предвидения в заповедта вариант правото на преминаване през ПИ с идентификатор 87374.554.10 се осъществява по трасе от 79 кв. м., разположено върху незастроена част от имота, като се запазват предвиждания на ПЗ за имота и не се засягат съществуващи сгради. Установено е също, че няма друго целесъобразно техническо решение за достъп до ПИ с идентификатори 87374.554.12 и 87374.554.16. (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза). При тези факти съставът на Административен съд – Ямбол правилно приема, че при постановяване на оспорената заповед изискванията на чл. 192, ал. 2 ЗУТ са изпълнени. Цитираният текст регламентира правото на преминаване през чужд имот, когато съгласие между собствениците на поземлените имоти не е постигнато и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. В случая законосъобразно е преценено, че изброените условия са осъществени - имоти с идентификатори 87374.554.12 и 87374.554.16, включени в УПИ VI -7297, 7311, кв. 17 по плана кв. "Каргон", гр. Ямбол, нямат достъп до улица, съгласие със собствениците на ПИ с идентификатор 87374.554.10 за достъп до ул. "Индже Войвода" не е постигнато и липсва друго възможно техническо решение. Използваният до издаване на заповедта вариант за достъп до имотите от ул. "Люлин" през ПИ с идентификатор 87374.554.22, е изключително неудобен, тъй като е свързан с преминаване през покрива на сграда от допълващото застрояване чрез подвижни метални стълби. Учреденото през ПИ с идентификатор 87374.554.10 право на преминаване е технически икономичен и целесъобразен вариант, при който достъпът са осъществява от ул. "Индже войвода", през свободната част на недвижимия имот, без да се засяга и ограничава предвидения начин на застрояване и съществуващите сгради. Осъществени са и условията на чл. 192, ал. 6 ЗУТ – правото на преминаване е заплатено на собствениците преди издаване на заповедта. Възражението на касационния жалбоподател, че посоченият в заповедта вариант не е единствената техническа възможност за достъп до съседните имоти, е неоснователно. Избраното от органа техническо решение е икономично и целесъобразно и фактически представлява единствената възможност за достъп на ПИ с идентификатори 87374.554.12 и 87374.554.16 до улица. Изложените в този смисъл в заповедта подробни мотиви, се подкрепят от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, според която друго техническо решение би било явно икономически нецелесъобразно. Правото на преминаване е точно индивидуализирано с графичната част на заповедта, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Възражението на касационния жалбоподател относно липсата на нотариална покана до ответника П. Керемидчиев не следва да бъде обсъждано, тъй като е в защита на чужди права. Обстоятелството, че липсва съгласие между собствениците на ПИ 87374.554.10 и собствениците на ПИ с идентификатори 87374.554.12 и 87374.554.16 за преминаване през първия имот не е оспорено в производството, а и се установява от действията на собствениците на ПИ с идентификатор 87374.554.10, които чрез изградената между имотите плътна ограда препятстват съществуващия до 2016 г. достъп на ПИ с идентификатори 87374.554.12 и 87374.554.16 през собствения им имот до улица. Всичко изложено налага заключението, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отхвърля жалбите против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съответствие с материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка на законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива (определение от 5.03.2019 г.). Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, е обсъдено от съда съвкупно с останалите доказателства. Постановеният съдебен акт съдържа мотиви относно материалната законосъобразност на заповедта, както и по останалите възражения на жалбоподателите. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Ямбол е валидно и постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, разноски на ответниците Г. Манолова, Р. Даскалов и Г. Манолов не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,