Решение № 93 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2024 г.

Решение № 93 от 8.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2024 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадената касационна жалба от кмета на Община Благоевград, чрез процесуалния си представител, срещу Решение № 2005 от 19.06.2024 г. по адм. дело № 272/2024 г. на Административен съд – Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – В. Б. К., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение АС – Благоевград е осъдил кмета на Община Благоевград да изпълни задължението си по чл. 15, ал. 1 вр. ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация като публикува в отворен формат на портала за отворени данни, поддържан от Държавна агенция "Електронно управление" следните данни:

• данните, посочени с номера от т. 19 - 24, т. 28, т. 29, т. 31 - 37, т. 42, т. 43, т. 46 - 48, т. 51 - 56 от Приложение към Решение № 436/04.08.2017 г. на Министерския съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни, съответно да се актуализират;

• данните, посочени с номера от т. 9 до т. 20 от Приложение към Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерския съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни и

• данните, посочени под номер т. 4 в Приложение към Решение № 435/03.07.2020 г. на Министерски съвет за приемане на списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни през 2020 година.

Съдът е определил тримесечен срок за изпълнение на решението, считано от влизането му в сила и е присъдил разноски в полза на пълномощника на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и в полза на ищеца за внесена държавна такса.

Съдът е изяснил фактическите обстоятелства по спора и след като ги е обсъдил подробно и коректно е достигнал до правилен правен извод за основателност на иска по чл. 256, ал. 1 АПК.

Фактическите установявания по спора са следните:

Съдебното производство е образувано по искова молба на В. Б. К. с искане на основание чл. 256, ал. 1 АПК да се осъди кметът на Община Благоевград да изпълни задължението си по чл. 15, ал. 1 и сл. вр. ал. 4 ЗДОИ да публикува на Портала за отворени данни, поддържан от Министерство на електронното управление, данните с посочени номера от Приложение към Решение № 436/04.08.2017 г. и Приложение към Решение № 54/01.02.2019 г. на Министерския съвет за приемане на списък с набори данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни.

С Решение № 436/04.08.2017 г. на Министерския съвет на основание чл. 15б, ал. 3 от ЗДОИ, е приет Списък за набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни. Съгласно т. 2 от това решение, отговорните администрации следва да публикуват съответните набори от данни съгласно сроковете, посочени в приложението към решението, а след първоначалното публикуване на наборите от данни в сроковете по т. 2, отговорните администрации, следва регулярно да актуализират публикуваните данни на Портала за отворени данни. Всички данни са със срок за публикуване 30.09.2017 г.

С Решение на Министерския съвет № 54/01.02.2019 г., на основание чл. 15б, ал. 3 от ЗДОИ, е приет Списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни, съгласно подадени предложения от административните органи през 2018 г. - приложение № 1. 1, и Обобщен списък с отразени промени при прегледа на списъците с набори от данни по приоритетни области, които се публикуват в отворен формат, приети с Решение № 103 на Министерския съвет от 2015 г., Решение № 214 на Министерския съвет от 2016 г., Решение № 897 на Министерския съвет от 2016 г. и Решение № 436 на Министерския съвет от 2017 г. - приложение № 1. 2., като съгласно т. 2 от това решение, отговорните администрации следва да публикуват съответните набори от данни до 31 март 2019 г. в приложение № 1. 1 към т. 1, и съгласно настъпилите промени в приложение № 1. 2 в посока преадресиране на набори от данни от една администрация към друга, следва да започнат да публикуват съответните набори от данни в срок до 30 април 2019 г. - т. 3 от решението.

С Решение на Министерския съвет № 435/03.07.2020 г., на основание чл. 15б, ал. 3 от ЗДОИ, е приет Списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни през 2020 г. съгласно приложението – по т. 4 – Регистър на разрешителните за водовземане и заустване, издадени от кмета на общината.

В писмо изх. № 113-03-2661/12.06.2024 г. от община Благоевград е посочено, че визираните в исковата молба данни са публикувани на сайта на община Благоевград, но поради вероятни технически проблеми не са публикувани на Портала за отворени данни.

При тези фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че претенцията е основателна.

Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 15, ал. 1 ЗДОИ, с цел осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията и за максимално улесняване на достъпа до обществена информация всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично публикува актуална информация, изброена в т. 1 – 17. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗДОИ организациите от обществения сектор, включително обществени библиотеки, в т. ч. и библиотеки на висши училища, архиви и музеи, публикуват всички условия за предоставянето на информацията за повторно използване на интернет страницата си и на портала по чл. 15 г от ЗДОИ. Съгласно чл. 15 г, ал. 1 ЗДОИ порталът за отворени данни се създава и поддържа от Министерството на електронното управление. За яснота на изложението трябва да се отбележи, че първоинстанционният съд неправилно е визирал в решението си Държавна агенция "Електронно управление". Със ЗИД на Закона за електронното управление, обн. ДВ, бр. 15 от 22.02.2022 г., в сила от 22.02.2022 г., ДА "Електронно управление" се закрива и се създава Министерство на електронното управление, като функциите и правомощията във връзка с портала за отворени данни са възложени на министъра на електронното управление. Министерският съвет ежегодно по предложение на министъра на електронното управление приема списък с набори от данни, които да бъдат публикувани в отворен формат в интернет – чл. 15б, ал. 3 ЗДОИ. В изпълнение на правомощията си, с цитираните по-горе Решение № 436/04.08.2017 г., Решение № 54 от 01.02.2019 г. и Решение на Министерския съвет № 435/03.07.2020 г. Министерският съвет е приел съответния списък с набори от данни, които да бъдат публикувани от задължените субекти в публичния сектор в портала за отворени данни, в. т. ч. от органите на местното самоуправление. Съдът правилно е приел, че ответната страна не е изпълнила задължението си, произтичащо пряко от закона да публикува в портала за отворени данни информацията, предмет на исковата претенция, която е определена с решенията на МС.

Правилни и обосновани са изводите на съда за основателност на предявения иск по чл. 256, ал. 1 АПК. По силата на разпоредбите на чл. 15 – 15г ЗДОИ кметът на Община Благоевград е задължен да публикува в портала за отворени данни определения набор от данни с цитираните по-горе решения на Министерския съвет. Неизпълнението на това задължение поражда право за всеки заинтересован правен субект да поиска от съда да разпореди преустановяване на бездействието на задължения субект и да го задължи да изпълни задължението си по чл. 15б и чл. 15г ЗДОИ да публикува информацията. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че ищецът, сега касационен ответник не е доказал материалноправен интерес от търсената защита, следователно не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 256, ал. 1 АПК, както и че не са изпълнено условието по чл. 256, ал. 2 АПК да поиска от административния орган да изпълни задължението си преди да сезира съда с иск по чл. 256, ал. 1 АПК.

Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на бездействие и неизвършване на фактически действия от административен орган, основани на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Законовите разпоредби по своя фактически състав са близки, но предпоставките за прилагането им не са идентични.

Производството по чл. 256, ал. 1 АПК е исково, като търсещият защита цели да осъди административния орган да преустанови бездействието и извърши фактическото действие, което е задължен да извърши по закон. Страни са ищецът и посоченият от него административен орган. Ищецът поддържа, че е носител на неудовлетворено притезание от ответната страна и търси от съда със сила на пресъдено нещо да го задължи да изпълни произтичащото от закона задължение. Процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са процесуална правоспособност и редовност на искането. Наличието или не на задължение за действие, произтичащо пряко от нормативен акт, е материалноправна предпоставка за основателност на иска и подлежи на проверка по същество. В случая ищецът претендира ответникът да изпълни задължението си да публикува информацията на портала за отворени данни, както е задължен по закон. Според трайната съдебна практика в производствата по Закона за достъп до обществена информация при оспорване на отказ на задължен субект да предостави търсената обществена информация, правните субекти не са задължени да доказват личен и пряк правен интерес от предоставянето на определена информация, съответно от търсената съдебна защита. Правото на информация на гражданите е конституционно закрепено в чл. 41, ал. 1 КРБ. Със законовата разпоредба на чл. 15б, ал. 1 ЗДОИ е създадено задължение за органите по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, което има за цел да осигури достъп на всеки гражданин до информацията, определена по реда на чл. 15б, ал. 3 ЗДОИ. По този начин се осигурява възможност на всеки правен субект, в зависимост от конкретния си интерес, да има пряк достъп до обществената информацията. Ето защо, при неизпълнение на законовия ангажимент по чл. 15б, ал. 1 вр. чл. 15в, ал. 3 ЗДОИ, в производството по чл. 256, ал. 1 АПК ищецът не е длъжен да доказва пряк и личен правен интерес от претендираното изпълнение на законово вменено задължение от ответния административен орган в повече и/или различен от гарантираното от закона право на достъп до обществена информация.

Не е необходимо също преди ищецът да сезира съда с иск по чл. 256, ал. 1 АПК да отправи искане до административния орган да изпълни задължението си, произтичащо от закона, като условие за допустимост на исковата претенция. Както вече се посочи, в чл. 256, ал. 1 и 2 АПК са уредени две самостоятелни хипотези. Предпоставките за реализиране правото на иск по чл. 256, ал. 2 АПК не са относими към претенцията по чл. 256, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 256, ал. 1 АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно. В разпоредбата няма изискване за предварително сезиране на административния орган, за разлика от разпоредбата на чл. 256, ал. 2 ЗДОИ. В хипотезата на чл. 256, ал. 2 АПК е предвидено изискване ищецът да поиска от органа да извърши определено фактическо действие, след което оспорващият разполага само с 14-дневен преклузивен срок, считано от подаване на искането, в който, при неизпълнение от органа, да сезира съда. Правото на иск по чл. 256, ал. 2 АПК принадлежи на всеки правен субект, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на подаване на исковата молба, след като е бил надлежно сезиран. Интересът от търсената защита трябва да бъде prima facie установим. По аргумент на противното, след като законовата разпоредба на чл. 15в, ал. 1 ЗДОИ създава задължение за органите по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и права на неопределен кръг правни адресати да имат достъп до обществената информация, създавана и съхранявана от задължените субекти, не е необходимо задълженият субект да бъде сезиран предварително от заявител с конкретен пряк правен интерес като условие за допустимост на оспорването на отказа да изпълни същото. Поради това, доводите в касационната жалба за недопустимост на първоначалната претенция и неправилна преценка на съда в обратна насока са неоснователни. Останалите съображения, свързани с публикуване на обществената информация на интернет-страницата на общината, частично изпълнение и технически причини за отсъствието й на портала за отворени данни, поради които не е изпълнено изцяло задължението по чл. 15в, ал. 1 ЗДОИ, са били наведени и обсъдени в първоинстанционното производство и съдът правилно ги е отхвърлил като неоснователни.

Предвид изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направената претенция от ответната страна за присъждане на разноски, Община Благоевград следва да заплати на В. Б. К. сумата 730 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие и пълномощно за касационната инстанция. Възраженията на касационния жалбоподател за прекомерност на разноските са неоснователни, платеният адвокатски хонорар е в минималния размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. и няма основания да се редуцира.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,