Решение № 53 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2022 г.

Решение № 53 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4636/2022 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 1643/14.03.2022 г. по адм. дело № 10209/2021 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на част от доказателствата по делото и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Т. Б., от гр. София, чрез адвокат М. Петрова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1643/14.03.2022 г. по адм. дело № 10209/2021 г. Административен съд София – град e отменил по жалба на Т. Б., от гр. София решение № РД – Е112 – 85/30.09.2021 г. на управителя на НЗОК, с което на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, във връзка с прилагане на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. е отказано разрешение за получаване на подходящо планово лечение извън – държавата – членка по пребиваване (формуляр S2). Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Т. Б., от гр. София е [заличен текст], следствие на което значително се е увеличило натоварването на [заличен текст]. През 2006 г. се е подложил на [заличен текст]. По повод развила се [заличен текст] били извършени още няколко процедури през 2008 г., а през 2019 г. била извършена [заличен текст]. През 2021 г. били извършени прегледи и оперативни намеси, като при преглед на 12.07.2021 г. било установено [заличен текст]. Б. е бил насочен към трансплантация на [заличен текст]. Свързал се е с професор К. в Кралство Белгия, с когото уговорили процедура по трансплантация. Получил е оферта за лечение, както и че болницата е работила с формуляр S2. Необходимо е било заплащане на стойността на [заличен текст], която е възлизала на 1464. 81 евро. Сумата е била платена на 30.07.2021 г. и е била насрочена операция за 01.09.2021 г. На 02.08.2021 г. Т. Б. е депозирал искане за издаване на разрешение за планово лечение в държава членка на ЕС (формуляр S2), но преглед не му е бил извършен поради отсъствието на специалисти, при което трансплантичната процедура е била осъществена на 01.09.2021 г. на собствени разноски. Според лекуващия му лекар в Белгия, д-р К., който лично е провел контролен преглед на 08.10.2021 г. при посещение в България, се наблюдавало подобрение, като с времето се очаквало възстановяване на [заличен текст]. В административната процедура по издаването на формуляр S2 са постъпили становища от външни експерти, които са изразили различни мнения: за минимален успех на лечението (доц. А. А.), за необходимост от преглед на лицето (д-р И. Ш.), за това че [заличен текст] (доц. А. А., проф. д-р И. П.), включително и становище да се издаде формуляр S2(проф. д-р Н. С.). Специализираната постоянно действаща комисия в НЗОК след няколко заседания е взела решение обективирано в протокол Е112 – 04 – 267/28.09.2021 г. да се откаже лечението на Т. Б.. Управителят на НЗОК е издал Решение № РД-Е112-85/30.09.2021 г., с което е възприел становището на комисията от протокол Е112-04-267/28.09.2021 г. и е отказал разрешение за получаване на подходящо планово лечение извън държавата–членка по пребиваване (формуляр S2). Съгласно чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, разрешение за получаване на подходящо лечение извън държавата членка по местоживеене се дава, когато то е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата членка, в която пребивава съответното лице и в която не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване. Обосновани са изводите на съда, че оспореният акт е бил издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без органът да е изпълнил задълженията си за служебното им изясняване - нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Управителят на НЗОК е предприел действия по установяване на относимите към искането факти и обстоятелства, но становищата на националните консултанти са бланкетни, непълни и на практика не установяват основанията във връзка с чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. досежно постановения отказ. Неясно остава има ли кой да извърши операцията в РБългария, с какво качество сравнено с предлаганото в болница "Свети Августин" – Кралство Белгия и в какъв срок, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид текущото и здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на нуждаещото се лице. Органът е следвало да изиска повторно становище по поставените въпроси. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при условията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправни разпоредби, основание за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 0947706/29.04.2022 г. възлизат на сумата от 1300, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение