Решение № 19 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 710/2008 г.

Решение № 19 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 710/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по жалба на подсъдимия М. И. К. против въззивно решение № 199/6.10.2008 г. по в.н.о.х.д. № 393/2008 г. на Пловдивски апелативен съд. В касационната жалба, поддържана и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В съответствие с оплакванията се прави искане за изменение на решението, с преквалифициране на извършеното деяние по по-леко наказуем престъпен състав и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, с приложение института на "условно осъждане". Касационната инстанция е сезирана и с жалба на частните обвинители Д. М. А. и Е. Й. А., с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и заявено искане да бъде увеличен размера му. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните, провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е изменена присъда № 68/8.05.2008 г. по н.о.х.д. № 402/2008 г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, в която е признат за виновен подсъдимия да е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП и оправдан за това и по отношение приложението на чл. 59, ал. 3 НК. В останалата част присъдата е потвърдена. С първоинстанционната присъда е признат за виновен подсъдимия М, в това, че на 20.10.2007 г., при управление на л.а. м. "ВМВ", нарушил правилата за движение - чл. 5, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 23, ал. 1, чл. 42, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, чл. 43, ал. 1, т. 4 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - Р. Т., Н. А. и Ф. В. и средна телесна повреда на Й. Т., като след деянието избягал от местопроизшествието и деянието представлява "особено тежък случай" поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. V-то и пр. VI-то, б "б", пр.II-ро, във вр. с ал. 4, във вр. с ал. 1 б. "в", във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на четири години и единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим, на основание чл. 46, б "а" ЗИН На основание чл. 343г НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от седем години, считано от влизане на присъдата в сила. Жалбата на подсъдимия К е неоснователна. Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура по глава ХХVII НПК. По недопустим от процесуалния закон начин, подсъдимият е оспорил факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт/свързани с виновно поведение на свид. Ангелов, с бягството му от местопроизшествието, с липсата на категорични данни, относно скоростта, с която е управлявал превозното средство/ и признати от него в съдебно заседание на 8.05.2008 г., "самопризнание", поставило началото на разглеждане на делото по този ред. Задълбочено и прецизно Инстанциите по същество са оценили това признание на описаните от представителя на обвинителната власт факти, като подкрепено от събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства /при изричното съгласие на касатора да не се събират нови доказателства за установяването им/. В жалбата се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция и на тях по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорено с подробни съображения. От мотивите е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия. За да не уважи направените пред него възражения е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения съобразно чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексната оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа на него, въззивният съд е извел аналогични фактически изводи. Оценявайки доказателствата по делото, съдът е приел, че на инкриминираната дата, подсъдимият управлявал лек автомобил, с висока скорост, предприел маневра "изпреварване" на движещия се пред него лек автомобил, а след това и втори - л.а.м."Ф", управляван от свид. Х. В същото време в насрещната лента се движел автобус, превозващ работници към с. Ж., управляван от свид. А. В момента, в който автомобилът на К. се изравнил с този на свид. Х., подсъдимият разбрал, че не би могъл да довърши маневрата, задействал спирачната система и чрез завиване на волана вдясно, направил безуспешен опит да се престрои зад л.а. "Ф". Последвал удар между двете превозни средства и в резултат на високата скорост и мократа пътна настилка, л.а. "БМВ" продължил движението си странично в насрещното платно. Свид. А. възприел възникналата критична ситуация, незабавно натиснал педала на спирачките и същевременно отклонил волана вдясно, но въпреки това последвал удар и между тези превозни средства. Назначените съдебно-медицински експертизи са дали заключение, че смъртта на пострадалите три жени и получените телесни увреждания на Т. /пътници в автомобила, управляван от подсъдимия/ са в пряка причинна връзка с уврежданията причинени им от пътно-транспортното произшествие, а авто- техническата експертиза - че в резултат на неправилно предприетата маневра "изпреварване", на навлизане на л.а. "БМВ" в насрещната лента за движение е създадена усложнена пътна ситуация, при която е настъпил удара между лекия автомобил, управляван от К. и автобуса, управляван от свид. А. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, съдът е извел правилния извод за авторството на подсъдимия в извършеното престъпление и неговата вина. В тази насока не се възприемат доводите на касатора /обсъдени от настоящата инстанция, в контекста на процесуалните възможности за признание на факти, а не на право/, че пътнотранспортното произшествие е резултат и от виновно поведение на свид. А. Въззивната инстанция е отхвърлила аргументирано аналогичните възражения. Вън от всякакво съмнение А. е управлявал превозно средство, с 80 км/ч, при задължение за такава от 70 км/ч. Но визираното нарушение не се намира в причинно-следствена връзка с произшествието, защото и при по-ниската скорост, ударът е бил непредотвратим, поради което законосъобразен е изводът на въззивната инстанция, че това поведение на А., не може да рефлектира върху отговорността на касатора. Безспорно установено по делото е, че сблъсъкът между превозните средства е настъпил в лентата за движение на автобуса, управляван от А. и че същият не е имал възможност да избегне сблъсъка, въпреки, че е намалил скоростта и извил волана вдясно. При установените фактически положения, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние. Несъмнено касаторът, при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по пътищата/след корекцията на АС/, визирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 23, ал. 1, чл. 42 и чл. 43 ЗДП и като пряка последица е настъпил вредоносният резултат - смъртта на три лица и средна телесна повреда на Т., причинени по непредпазливост. Изложени са в достатъчен обем съображения, относно квалифициращото обстоятелство"бягство от местопроизшествието". Видно от медицинския журнал, К. и Т. са посетили болнично заведение след пътния инцидент, но са съобщили, че нараняванията потях са от побой и след съответните прегледи са освободени. Фактът, че на другия ден касаторът е постъпил в болница, не го освобождава от задължението да уведоми съответните органи за случилото се. Всички негови действия след пътно- транспортното произшествие - опитът да прехвърли вината за станалия пътен инцидент на друго лице, заявеното в болницата, съобщаването на друг адрес, укриване и възникване на необходимост да бъде обявен за общодържавно издирване, е свидетелство за това, че е избягал от местопроизшествието. След като е напуснал болничното заведение, подсъдимият въпреки задълженията си, не само че не е проявил никакъв интерес какъв е резултата от пътното произшествие, в което има участие, но е направил всичко необходимо, за да се укрие. Аргументирано Апелативният съд е отхвърлил и аналогичните доводи, свързани с квалифициращото обстоятелство - инкриминираното деяние представлява "особено тежък случай". Общият брой пострадали лица, обстоятелството, че се е опитал да прехвърли вината на друг участник в пътния инцидент, множеството нарушения на правилата за движение по пътищата, говорят за по висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Несъмнено, извършеното от касатора деяние представлява "особено тежък случай" по смисъла на чл. 93, т. 8 НК, защото съвкупността от всички обстоятелства - настъпилия тежък резултат, допуснатите многобройни и груби нарушения на правилата за движение по пътищата, личните характеристични данни, разкрива изключително висока степен на обществена опасност и на деянието и на дееца. При индивидуализиране на наказанието, е съобразено, че производството е проведено по глава 27 НПК и приложимостта на чл. 55 НК следва ex lege. Наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години и единадесет месеца, както и кумулативното - лишаване от правоуправление за срок от седем години, съответства на високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца, не е явно несправедливо и с него се постигат целите му в личен и обществен план. Жалбата на частните обвинители е неоснователна. Не може да бъде удовлетворено искането на касаторите за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, защото същият е съобразен с допустимия максимум, в рамките на индивидуализацията му при условията на чл. 55 НК. В санкционната част на правната норма, е предвиден най-нисък предел от пет години лишаване от свобода, под който следва да бъде индивидуализирано наказанието, а същото е определено само с един месец под този законов минимум. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбите на подсъдимия и тази на частните обвинители, следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а въззивното решение - в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.