Решение № 15364 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14883/2009 г.

Решение № 15364 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14883/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Верка Златкова Григорова и Мария Григорова Скерлева - двете от гр. Кюстендил, чрез общия пълномощник адв. С. Манова против решение № 307 от 8.10.2009 г., постановено по адм. д. № 239 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Верка Златкова Григорова от гр. Кюстендил против Заповед № 269/10.10.2008 г. на Областния управител на област с административен център - гр. Кюстендил, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР от ЗСПЗЗ, за м. "Гола Велика", находяща се в землищата на с. Грамаждано и гр. Кюстендил, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподателки, чрез адв. Манова, а първата и лично, поддържат жалбата по съображения, развити в жалбата и в писмена защита. Претендират разноски Ответната страна - Областния управител на област гр. Кюстендил не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованата страна-кметът на община Кюстендил не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Петър Симеонов Георгиев - не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки оспорва жалбата. Заинтересованата страна Георги Симеонов Георгиев се явява и оспорва касационната жалба по съображения, че касаторите са пропуснали всички възможности за придобиване на собствеността на имота. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът обосновано е преценил че едно от условията за отреждане на имота с плана на новообразуваните парцели е удостоверяване на правото на собственост върху съответния имот, а от доказателствата по делото се установява, че предприетата от Григорова процедура за придобиване на имота не е доведена до край с издаване на надлежен акт за преобразуване на правото на ползване в право на собственост, което изключва възможността тя и другата наследница на общия им наследодател да бъдат вписани в регистъра към ПНИ като собственици на процесния имот. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови решението си съдът е приел, че от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице е установено, че процесния имот № 17680.38.271 с площ от 724 кв. м, съгласно кадастралния регистър на имотите в гр. Кюстендил, който е част от ПНИ, е бил записан в регистъра на наследници на Милка Петрова Кръстева, като нейна собственост, а жалбоподателката не е доказала придобиването на правото на собственост върху предоставения й за ползване имот по реда на § 4а, § 4б от ЗСПЗЗ и § 62 от ПМС № 456/11.12.1997 г. и заплащането му. Обсъдил и преценил като недостатъчна за отмяна на оспорената заповед представената по делото молба вх. № 94-00-745/13.5.1992г, с която жалбоподателката поискала да заплати ползвания поземлен имот и да придобие правото на собственост върху 500 кв. метра от него и извел извод, че административния орган законосъобразно е съобразил своя акт с данните по регистъра към плана план на новообразуваните имоти досежно собствеността върху спорния имот. При постановяване на решението съдът е преценил всички представени по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Законосъобразен е извода, че с оглед събраните по делото доказателства заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна. Жалбоподателката е обжалвала пред административния съд заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти относно процесния имот като незаконосъобразна по съображения, че неправилно същият не е записан в плана на нейно име, а като собственост на наследници на Милка Петрова Кръстева. Съгласно нормата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в ДВ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. От анализа на цитираната разпоредба следва, че планът на новообразуваните имоти освен че се изработва с оглед правилното устройство на територията и съдържа техническите данни за новообразуваните имоти, съдържа и регистър за собствеността на същите, като неразделна част от него. На обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. В производството в частта на регистъра обаче съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. В конкретния случай Григорова представя като доказателство молба вх. № 94-00-745/13.5.1992г, с която тя поискала да заплати ползвания поземлен имот и да придобие правото на собственост върху 500 кв. метра от него, като признава, че така започналата процедура за издаване на надлежен акт за преобразуване на правото на ползване в право на собственост не е завършила, но счита, че в хипотезата на пар. 31 ПЗР на ПМС 234/99 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ това не е пречка тя и дъщеря й, като наследници на Григор Андонов Григоров, комуто е било предоставено право на ползване, да бъдат вписани в регистъра на имотите. Съображението е неоснователно, предвид депозиране на молбата през 1992 г. и тъй като регламентираната в § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.) процедура касае оценка след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, т. е. урежда неотносима към случая хипотеза. Обосновано със събраните доказателства и с разпоредбите на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 2 и сл. от ППЗСПЗЗ, административният съд е преценил като неоснователни доводите на жалбоподателката, че тя следвало да бъде вписана като собственик на имота, върху който с акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на нейния наследодател Григор Андонов Григоров е било предоставено право на ползване. Съгласно посочените по-горе норми на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, ПНИ се изготвя за земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ като в него се нанасят имотите на три категории лица, между които и ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост. По делото е установено, че като наследник на лице, на което с акт на МС е било предоставено право на ползване върху земеделска земя, жалбоподателката е направила искане за определяне на оценка на имота и за придобиване на собствеността върху него. По делото обаче не е представено, а и не се твърди да има издаден акт за преобразуване на правото на ползване в право на собственост, поради което Верка Григорова и дъщеря й М. Скерлева, като наследници на Григор Андонов Григоров не са били вписани в регистъра към ПНИ като собственици на процесния имот. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС, че плана на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите. Процедурата обаче по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Така напр. в Р-е № 10054 от 6.10.2008 г. по адм. д. № 4817/2008 г., Р-е № 11419 от 20.11.2006 г. по адм. д. № 8074/2006 г. на IV отд. на ВАС. В съдебно-административното производство не могат да се разрешават спорове за материални права и да се признават права на собственост. Съгласно § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлия в сила план на новообразуваните имоти може да се измени, когато помощния план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, а при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. Обобщено-жалбата на Верка Григорова би била основателна, ако е доказала твърдението си, че й е признато правото на придобиване на собствеността върху процесния имот и надлежно е заплатила стойността му, тъй като съгласно чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, неразделна част от плана. От представената молба вх. № 94-00-745/13.5.1992 г., с която жалбоподателката поискала да заплати и да придобие правото на собственост върху предоставения на съпруга й за ползване имот, и уд-е № 1021/3.3.1969 г. на ОНС-Кюстендил не може да формира извод, че действително правото на придобиване на собствеността й е било признато със влязла в сила заповед на кмета на общината, както и че е съответно заплатено. Обстоятелството, че не е довършена процедурата по искането, се признава от касаторите и в самата касационна жалба. Правата на жалбоподателката за придобиване на правото на собственост са предмет на друго производство, а не на това по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователен е довода, извлечен от възможностите за заплащане на цената на земята по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г)., тъй като тези процедури касаят издаване на заповед на кмета, а не на областния управител. По същите съображения е неоснователен и довода, извлечен от възможността за заплащане стойността на земята от ползвателите, респ. техните наследници по реда § 29 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г., което обстоятелство впрочем се признава в писмената защита). Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски е неоснователна. Водим от горното и и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,