Решение № 7331 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3819/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. П., гр. Вършец и Г. П. П., гр. София, чрез проц. им представител адв. В. Емирски, против решение 174/06 февруари 2024 г., постановено по адм. д. 636/2023 г. по описа на Административен съд Монтана. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Г. П. от гр. Вършец, против заповед 394/28 септември 2023 г. на кмета на Община Вършец, който в хода на производството с определение 38/11.01.2024 г. е бил заличен и като оспорващи са конституирани неговите наследници В. Н. П. и Г. П. П.. Същите поддържат жалбата против заповед 394/28 септември 2023 г., на кмета на Община Вършец, с която на основание чл.225а ЗУТ на оспорващия е наредено да премахне незаконно изграден строеж Лятна кухня/барбекю/, построена в поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр. Вършец от 2008 г., който съответства на УПИ XXVI-1298, кв. 22 по действащия регулационен план на гр. Вършец, с административен адрес: гр. Вършец, [улица]. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който са описани строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт 15/28 август 2023 г., с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателя като извършител на строежа, а постъпилите възражения са взети предвид и обсъдени при постановяване на акта. Аргументирани и в съответствие със закона са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж - Лятна кухня/барбекю/, изградена от дървена носеща конструкция, частична тухлена зидария от север и плътна тухлена зидария от юг и запад. Постройката е разположена в югозападния ъгъл на поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр. Вършец от 2008 г., непосредствено до уличните регулационни граници от юг и запад От изток и от север сградата е остъклена (поставена е дограма). Покривът е четирискатен, изпълнен от дървена носеща конструкция (ребра, клещи, попове, дъсчена обшивка и летви) и е с покритие от керамични керемиди. Вътре в постройката, в югозападният ъгъл, съвпадащ със същия ъгъл на поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр. Вършец от 2008 г., има изградена масивна пещ (барбекю) от тухлена зидария. Монтирани са улуци и водосточни тръби за събиране и отвеждане на водата. Обектът не е захранен с вода, но е захранен с електричество за осветление. Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ е, че строежът е изграден в периода 25 юни 2008 - м. август 2010 г. За строежа няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. В заключението си вещото лице е констатирало, че видно от действащия застроителен план на гр. Вършец, одобрен със заповед РД-02-14-93/12 септември 1986 г., процесният имот не е обособен като самостоятелен. Парцелът е отреден за ниско жилищно застрояване. В обхвата на настоящия УПИ XXVI-1298, кв. 22 е предвидено изграждането на триетажна жилищна сграда. Процесният строеж представлява лятна кухня/барбекю/, т.е. допълващо застрояване. При направения оглед на място е установено, че процесният строеж е ситуиран в югозападната част на ПИ 12961.422.172. Същият тангира със южната и западната улични регулационни линии. При направено замерване с ролетка се е установило отстояние на процесния строеж от страничните регулационни линии със съседните урегулирани поземлени имоти, както следва: от изток - до ПИ 12961.422.171 - приблизително 13,40 м; от север - до ПИ 12961.422.173 - приблизително 8,95м. Строежът е от пета категория, изграден в периода 25 юни 2008 - м. август 2010 г., без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ) и представлява постройка на допълващото застрояване, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и проект (арг. чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ). В случая такива не са издадени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Строежът не е допустим по правилата и нормите, действащи към момента на изграждането му. Същият не може да се определи като търпим с оглед периода на изграждане и местоположението му. Възражението на касационните жалбоподатели, че категорията на строежа е неправилно определена, е неоснователно. В случая характеристиките на строежа го правят такъв от пета категория съобразно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ, тъй като същият не попада в категорията на обектите по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 1 вр. 46, ал. 1 ЗУТ. Освен това дори да се приеме, че строежът е от шеста категория, то същият отново е незаконен, тъй като и за тези строежи се изисква разрешение за строеж, каквото в случая не е издадено. Следователно дори категорията на строежа да е неправилно определена, то това не засяга законосъобразността на издадената заповед Приетата СТЕ е установила, че процесният строеж - лятна кухня/барбекю/, с оглед неговите параметри, е принципно допустим, т.к. парцелът е отреден за ниско жилищно застрояване, но тъй като тангира с южната и западната улични регулационни линии, такова изграждане е недопустимо. Безспорно е, че за процесния строеж не са налице валидни строителни книжа одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, предвид което строежът е изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Изследвана е и търпимостта на строежа и с оглед установеното от доказателствата по делото за извършено строителство в периода 25 юни 2008 г. м. август 2010 г., същият не попада в приложното поле на § 16 ДР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. С оглед събраните по делото доказателства правилен е изведеният извод, че процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е спазена от страна на административния орган, в резултат на което е установен незаконен строеж, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, изграден в периода 25.06.2008 г. м. август 2010 г., без изискуемите строителни книжа. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника в това производство следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. По отношение на искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 300 лева за заплатен депозит за изготвена СТЕ в производството по адм. д. 636/2023 г. по описа на Административен съд Монтана, настоящият съдебен състав намира, че същото представява претенция по чл. 248, ал. 1 ГПК, в която част делото следва да се върне на Административен съд Монтана за произнасяне. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав