Решение № 4562 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2020 г.

Решение № 4562 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие"чрез гл. юрк. С. Г. срещу Решение № 3996 от 20.07.2020 г., постановено по адм. д. № 13135/2019 г. по описа на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, платено на насрещната страна. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител, но депозира писмено становище, в което развива съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Ответникът, "Ню Проджектс Консулт" ЕООД- гр. София, редовно призован, се представлява от управителя М. Р., която оспорва касацонната жалба, а в депозиран по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата, съответно – за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд – София град е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Ню Проджектс Консулт" ЕООД срещу Държавен фонд "Земеделие" за заплащане на сума в размер на 507. 05 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, определени като законна лихва по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане по заявка за плащане № 05/22.20.0916/83006/07.04.2017 г. за периода от 07.07.2017 г. до 08.08.2018 г., начислена върху главница в размер на 4 586, 40 лв. С обжалваното съдебно решение Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 507. 05 лева, представляващи пропуснати ползи за периода от 07.07.2017 г. до 08.08.2018 г. от незаконосъобразен отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да изплати сума в размер на 4586. 40 лева по заявка за плащане с рег. № 05/22.20.0916/83006/07.04.2017 г. за отчетен период 01.03.2017 г. – 31.03.2017 г. по схема "Училищен плод", заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че по делото не се спори, че "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е подало до ДФ "Земеделие" заявка за плащане с рег. № 05/22.20.0916/83006/07.04.2017 г. за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. по схема "Училищен плод", като с уведомително писмо с изх. № 01 – 2600/4827 от 10.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за одобряване на заявката за плащане. Ищецът е уведомен, че за отчетния период се одобрява сумата от 59 438. 30 лева и се отказва финансова помощ в размер на 5 798. 61 лева, представляваща стойността на доставени 1972. 30 кг. круши, декларирани като закупени от област Пловдив. На 26.07.2017 г. са възстановени разходи по заявката за плащане в размер на 59 436. 28 лева без ДДС по посочената банкова сметка на дружеството. По подадена на 15.08.2017 г. жалба на "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е постановена Заповед № РД20-184/29.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е уведомително писмо с изх. № 01 – 2600/4827 от 10.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отменено в частта, в която не е одобрена финансова помощ, представляваща стойността на доставени 1300 кг. круши. За останалите 672. 30 кг. круши е направен отказ за финансиране. Със заповедта преписката е върната на ДФ "Земеделие" за произнасяне по същество по заявката за плащане. На 21.06.2018 г. е подадено изрично искане от "Ню Проджектс консулт" ЕООД до изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за възстановяване на сумата от 5798. 61 лева без ДДС за 1972. 30 кг. круши за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. На 02.08.2018 г. е изготвена докладна записка на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в която е посочено, че сума в размер на 4586. 40 лева за 1300 кг. круши следва да бъде изплатена на "Ню Проджектс консулт" ЕООД във връзка със Заповед № РД20 -184/29.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. На 08.08.2018 г. е извършено плащане в размер на 4586. 40 лева по банковата сметка на дружеството, което представлява финансова помощ в размер на 3822 лева за доставка на 1300 кг. круши и 764. 40 лева ДДС. При така установеното от фактическа страна административният съд е приел, че е налице първия елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Със Заповед № РД20 -184 от 29.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите е отменено Уведомително писмо с изх. № 01 –2600/4827 от 10.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, в която не е одобрена финансова помощ, представляваща стойността на доставени 1300 кг. круши за сума в размер на 4586. 40 лева и преписката е върната на ДФ "Земеделие" с указания за одобряване на заявката. Съдът е установил, че в настоящия случай се претендират имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в осуетяване на възможността ищецът да ползва и получи приход от паричните си средства, ако същите биха били изплатени навреме. Установил е още, че спорната заявка за плащане е подадена на 07.04.2017 г., като незаконосъобразният административен акт е постановен на 10.08.2017 г., съответно - отменен на 29.12.2017 г. Според съда при спазване на срока по чл. 19, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" сумата по заявката за плащане с дата 07.04.2017 г. е следвало да бъде изплатена на дружеството най-късно на 07.07.2017 г., като всъщност то е осъществено на 08.08.2018 г. Според съда за този процесен период дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в размер на 4586. 40 лева. В тази връзка АССГ е заключил, че ищецът е понесъл вреди във формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата, а именно 07.07.2017 г. – 08.08.2018 г. Съдът по реда на чл. 162, пр. 1 ГПК е изчислил размера на законната лихва върху сумата от 4586. 40 лева за процесния период 07.07.2017 г. – 08.08.2018 г. и е определил същия на 507. 09 лева, с оглед на което е приел исковата претенция в размер на 507. 05 лева за изцяло доказана. По отношение на третата предпоставка, а именно причинна връзка между незаконосъобразния акт на орган на ответника и настъпилия вредоносен резултат, е приел същата за доказана. Предвид изложеното, съдът е приел иска за основателен и доказан и е постановил своя съдебен акт. Решението е неправилно. Постановено е при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се реши на базата на събраните доказателства. Претенцията има за предмет обезщетение за забавено плащане. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая се твърди, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, както е прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение, което в конкретния случай само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Безспорно по делото е, че е налице отменен по съответния ред, административен акт, постановен от административен орган при изпълнение на административната му дейност - Уведомително писмо с изх. № 01 –2600/4827 от 10.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Липсват обаче останалите два елемента от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ДФЗ за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ– вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда. Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи обезщетение за забава. Законна лихва за забава на плащане (мораторна, закъснителна лихва) се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно уеднаквената от ВКС практика неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение. С други думи разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД приравнява дължимата законна лихва на обезщетение. Важно е да се подчертае, че т. нар. "законна лихва", имаща обезщетителен характер, се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т. нар. "деликт", то лихвата, имаща обезщетителен характер, се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна. В случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от доказателствата по делото, по които не се спори и от двете страни е, че на 21.06.2018 г. е подадено изрично искане от "Ню Проджектс консулт" ЕООД до изпълнителния директор на ДФЗ за възстановяване на сумата от 5798. 61 лева без ДДС за 1972. 30 кг. круши за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. На 02.08.2018 г. е изготвена докладна записка на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в която е посочено, че сума в размер на 4586. 40 лева за 1300 кг. круши следва да бъде изплатена на "Ню Проджектс консулт" ЕООД във връзка със Заповед № РД20 -184/29.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. На 08.08.2018 г. е извършено плащане в размер на 4586. 40 лева по банковата сметка на дружеството, което представлява финансова помощ в размер на 3822 лева за доставка на 1300 кг. круши и 764. 40 лева ДДС. В тази връзка е видно, че произнасяне по същество по Заповедта от 29.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите е извършено едва на 02.08.2018 г. Самото плащане на главницата, от чиято забава се претендират пропуснати ползи в размер на претендираната сума е извършено на 08.08.2018 г. Едва тогава основното взимане е признато за дължимо, поради което лихви върху него преди тази дата не се дължат, а след тази дата не се претендират върху главницата, а върху недължимите пропуснати ползи. Следователно преди 08.08.2018 г. за административния орган не е възникнало задължение за изпълнение на парично задължение, респ. не е налице неизпълнение на същото. За ищцовото дружество не е възникнало право на обезщетение, представляващо законната лихва за забава на плащане. Предвид изложеното като е приел иска за основателен първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Искът за обезщетение поради забавено плащане на главница, определен в размера на законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. При този изход на правния спор и при тълкуването на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна и не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение