Решение № 13941 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2012 г.

Решение № 13941 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8340/2012 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, срещу решение № 2142/23.04.2012 г., постановено по адм. д. № 3003/2011 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, Зоя Димитрова Василева от гр. София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Зоя Димитрова Василева Заповед № РД-14-14/17.03.2011 г. на зам. н-к на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахната незаконната част от строеж "Сграда № 4", изпълнен в поземлен имот № 1794 /част от който представляват стари № № 000770 и 000771/ к. л. Г-25-12-Г и Г-25-13-В, м. "Караджовата", землище яз. "Искър", СО-район "Панчарево", като строежът се приведе в съответствие с одобрения инвестиционен проект и разрешенията за строеж от 2006 г. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е основана на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, а именно, че строежът е незаконен, изпълнен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, което правно основание не се установява. Приел също така, че разрешенията за строеж са за стопански постройки с навеси, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което това основание за случая не е налице. Решението е правилно. От събрания доказателствен материал е установено безспорно, че на жалбоподателката са издадени Разрешения за строеж № № 172 и 173 от 26.04.2006 г., всяко едно за изграждане на стопанска сграда и навес, като същите са издадени въз основа на одобрен инвестиционен проект, в който също е вписано, че е за стопански постройки. На място фактически е изградена една сграда, като не са изпълнени някои от предвижданията на на одобрения проект за самостоятелни сгради - предвидената калканна стена, вътрешните преградни зидове и др. подробно описани в решението на първоинстанционния съд. Строежът е изпълнен в периода от 2006 до 2009 г., като не може да се приеме, че представлява стопански постройки с два навеса, съгласно разрешенията за строеж, а друг по вид строеж. За изграждането на стопански постройки съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква одобряването на инвестиционни проекти, поради което не може да се счита, че строежът е изпълнен в отклонение на одобрените инвестиционни проекти, независимо, че такъв е одобряван и издадените разрешения за строеж са въз основа на него. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че не е налице материалноправната норма по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ за издаването на заповедта, което води до незаконосъобразността й. Като се и за предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които настоящата инстанция споделя изцяло, решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на закона, поради което не са налице основанията за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Не се установяват нарушения и от служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК