Решение № 8758 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2020 г.

Решение № 8758 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Плевен, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт -Йолова, против решение № 25/10.01.2020 г., постановено по административно дело № 1215/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е: 1) отменена по жалба на ЕТ "Д-р К. Аспарухова-АИППИДП" с ЕИК 114607050, със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], представляван от К. Ташкова, заповед за налагане на санкция № РД-08-2197/03.10.2019 г., издадена от директора на РЗОК - Плевен, с която е прекратен договор № 150085/25.04.2018 г., считано от датата на влизане в сила на оспорената заповед; 2) осъдена РЗОК - Плевен е осъдена да заплати на ЕТ "Д-р К. Аспарухова-АИППИДП" разноски по делото в размер на 210 лева, от които държавна такса в размер на 10 лева и 200 лева възнаграждение за един адвокат. По съображения, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК - нарушение на материалния закон, касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация ЕТ "Д-р К. Аспарухова-АИППИДП" с ЕИК 114607050, действащ чрез процесуалния представител адвокат Симеонова, в писмен отговор изразява становище за валидност, допустимост и правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд - Плевен, съгласно чл. 220 АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е заповед за налагане на санкции № РД-08-2197/03.10.2019 г., издадена от директора на РЗОК – Плевен, с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) и чл. 152, ал. 1, предложение първо от НРД (Националния рамков договор) за денталните дейности за 2018 г., поради отчитане на дейност, която не е извършена в действителност, на ЕТ "Д-р К. Аспарухова-АИППИДП" с ЕИК 114607050, изпълнител по договор № 150085/25.04.2018 г., сключен с НЗОК чрез директора на РЗОК – Плевен, е наложена санкция "прекратяване на договора". По делото е установено, че изпълнителят на дентална помощ е отчел в Касата /и му е било заплатено/ извършена на 18.12.2018 г. "екстракция /изваждане/ на постоянен зъб" на пациентката Ц. Станкова, без тази манипулация да е извършена съгласно изискванията /само част от зъба е била извадена, останали са т. нар. "грацилни коренчета"/. За да уважи сезиралата го жалба, съдът е приел, че ако и оспорената заповед да е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, и посоченото в нея нарушение да е доказано, то тя е издадена в нарушение на материалния закон, като е налице несъответствие между изложените от органа фактически и правни основания от една страна, и диспозитива от друга. В мотивите на проверяваното решение е посочено, че при установените факти договорът на лечебното заведение с НЗОК не е следвало да бъде прекратен изцяло, а само частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил отчетената въпреки това дейност. По тези съображения първоинстанционният съд е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на процесната заповед (по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК - противоречие с материалноправни разпоредби), поради което я е отменил и съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. В случая спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 152, ал. 1 от НРД 2018 г. за денталните дейности във връзка с чл. 59, ал. 11 ЗЗО. Съгласно чл. 152, ал. 1, предложение първо от НРД 2018 г. за денталните дейности управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Съгласно ал. 2 от същия член при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. В разпоредбите на чл. 59, ал. 11 ЗЗО е уредено, че директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД, в следните случаи: 1. при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2; а) от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност; б) от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност; съгласно ал. 13 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. По делото безспорно е установено както, че извършителят на дентална дейност д-р Аспарухова по отношение на здравноосигуреното лице Ц. Станкова е отчела дейност, която не е извършена/довършена, така и че нарушението не е извършено повторно. Това е така, тъй като съгласно дефиницията на § 1, т. 2 от ДР на НРД за денталните дейности за 2018 г. "повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение – ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. В хода на съдебното производство не са налични данни за установени предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ. В този смисъл, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в заповедта липсват мотиви, обосноваващи цялостното прекратяване на договора. Правилно съдът по съществото е приел в решението си, че установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. В настоящия случай приложение намират разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 1 НРД за денталните дейности за 2018 г., които предвиждат, че при отчетена дейност, която не е извършена, директорът на РЗОК прекратява договора по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Т. е. правилото е императивно - договорът се прекратява частично по само отношение на лекаря, който не е извършил съответната дейност, а не по отношение на лечебното заведение, към което лекаря работи и извършва дейността си. За изхода на спора е без значение, че д-р К. Аспарухова е единствен лекар по дентална медицина, който извършва дентална дейност в лечебното заведение, и че именно тя е извършила нарушението, защото при доказано първо нарушение договорът е материално незаконосъобразно да се прекрати изцяло, а е трябвало да се наложи частична санкция, а едва при повторност на нарушението да се прибегне до цялостното му прекратяване, още повече, че приложимата в случая разпоредба като санкционна не може да се тълкува разширително. Цялостно прекратяване на договора може да има само и единствено в случаите на повторност, каквато в казуса не е налична и доказана. Правилно в тази връзка на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен изцяло само в хипотезата на чл. 59, ал. 13 вр. ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 152, ал. 2 НРД 2018 г. за денталните дейности, тоест при повторно нарушение. Обоснован е изводът на решаващия съдебен състав, че правните основания за налагане на санкцията, посочени в заповедта, предвиждат санкциониране с частично прекратяване на договора, такъв е и смисълът, заложен в цитираните в административният акт норми, а волеизявлението на органа в текста на заповедта е за цялостно прекратяване на договора, с оглед на което същата е незаконосъобразна. Предвид горното аргументите на касатора за неправилност на решението и законосъобразност на процесната заповед не могат да бъде споделени, а цитираната в жалбата му съдебна практика касае събития и нарушения, извършени преди измененията в приложимата нормативна уредба, влезли в сила на 01.01.2016 г., и стои встрани от настоящия казус. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. Като е отменил заповедта, Административен съд - Плевен вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма как да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока ЕТ "Д-р К. Аспарухова-АИППИДП" е заплатил 300 лв. за възнаграждение на упълномощения да го представлява пред касационната инстанция адвокат, които касаторът следва да бъде осъден да му заплати. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,