Решение № 3793 от 29.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8138/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство /РИОКН/ Варна, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт Александрова, срещу Решение 3930 от 14.06.2023г., постановено по адм. дело 8587/2022г. по описа на Административен съд- София- град, с което по жалбата на Софийски университет Св. Климент Охридски е отменено Разпореждане 94-00-1050 от 08.07.2022г. за прилагане на принудителни административни мерки (РППАМ) по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а, във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство, издадено от Л. Костов- Главен инспектор в РИОКН в Централен район на планиране /ЦРП/- Варна към Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство /ГД ИОКН/ при Министерство на културата. В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, с които се приема, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че Разпореждане 94-00-1050 от 08.07.2022г. за прилагане на принудителни административни мерки (РППАМ) е издадено след уведомяване на Софийски университет Св. Климент Охридски за започналото административно производство по реда на чл. 26 АПК и издадените Констативен протокол 21-00-31/06.12.2021г. и конструктивно становище. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че административното производство е протекло без извършване на проверка и без уведомяване на адресата на акта за започване на производството по издаване на РППАМ. Касаторът моли за отмяна, като неправилно на решението на АССГ и да се потвърди изцяло издаденото от Главен инспектор в РИОКН- Л. Костов РППАМ от 08.07.2022г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Софийски университет Св. Климент Охридски чрез адв. Ангелова- ВАК, в съдебно заседание и представените писмени бележки моли да се приеме, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Иска да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Моли да се присъдят направените разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Пред административният съд е обжалвано Разпореждане 94-00-1050 от 08.07.2022г. за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство, с което е разпоредено на А. Герджиков - Ректор на СУ: 1/ в срок до 01.02.23г и при осигурено финансиране, да предприеме действия по възлагане на проектант/вписан в регистъра по чл. 165 от ЗКН - изготвянето на инвестиционен проект за изграждане на дренажна система и система за ограничаване корените на растенията в площта, граничеща със северозападната стена на Римската лоджия /Нимфеум/ - с 31; 2/ В срок до 01.08.23г. да входира изготвената документация за съгласуване в Министерство на културата по реда на чл. 84 ал. 1 и 2 от ЗКН; 3/ в срок от 6 месеца от съгласуване на проектната документация от МК, да възложи на строител изпълнението на инвестиционния проект; 4/ строителят да бъде вписан в регистъра по чл. 165 от ЗКН- ако е ФЛ, а ако е ЮЛ- изпълнението на проекта да се реализира от ФЛ, вписани в този регистър. С обжалваното съдебно решение е отменено по жалба на СУ Св. Климент Охридски, Разпореждане от 08.07. 22г. за прилагане на ПАМ по чл.192 ал.1 т.2 б.а вр. чл. 71 ал.1 т.1 от ЗКН, издадено от Л. Костов - Главен инспектор в РИОКН в Централен район на планиране /ЦРП/ - Варна към Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство /ГД ИОКН/ при Министерство на културата. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че от СУ Св. Климент Охридски е било подадено искане за спиране на предварителното изпълнение, което е отхвърлено от съда с Определение 9781/ 13.12.22г, влязло в сила на 23.12.2022г. Съдът е установил, че ПИ 02508.7.157 с площ 183491 кв.м. по КККР 04г на гр.Балчик е публична държавна собственост, архитектурен паметник на културата, като в него е изградена сграда с идентификатор 02508.7.157.31, със ЗП 148 кв.м., на 1 етаж, с НТП- паметник на културата Римска лоджия /Нимфеум/. С Решение на МС 309/14.05.2010г., ПИ и всички сгради в него, с изключение на сграда 02508.7.157.11 със ЗП 249 кв.м /административна сграда на УБГ/, са предоставени за безвъзмездно управление на Министерство на културата за нуждите на Държавен културен институт Културен център Двореца- Балчик. С последващо Решение на МС с 218/07.04.2011г., управлението само върху ПИ се отнема от МК и се предоставя на СУ със задължението да инвестира всички приходи в дейности по поддържане на имота, както и да предоставя на МК достъп до сградите. Във връзка с решенията на МС е издаден Акт за публична държавна собственост 5192/ 20.12.2012г. Административният съд е приел, че административното производство е започнало с Уведомление до ректора на СУ от 30.05.2022г., с което е представено конструктивно становище относно сградата от Директора на ДКИ КЦ Двореца Балчик и РППАМ от 30.05.2022г. В отговор СУ Св. Климент Охридски е депозирал становище от 10.06.2022г. с възражение относно отговорността на СУ, във връзка с дренажната система на сградата. По делото са били събрани гласни свидетелски показания, които съдът е кредитирал частично и е била изслушана съдебно- техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение за липса на данни за наличната инфраструктура в Двореца /сгради и терен/. Посочило, че техническата инфраструктура на комплекса "не позволява да бъде отделена" инфраструктурата на сградите от тази на терена, както и че ако изградената първоначално дренажна система от кладенци се поправи и заработи, не се налага изграждане на нова дренажна система. Въз основа на установените факти по делото, решаващият съд приел в обобщение, че обжалваното РППАМ е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При преценка на съответствието на обжалваното РППАМ с материалноправните разпоредби е намерил, че надлежният адресат е СУ Св. Климент Охридски, тъй като се касаело за извършване на дейности по отношение на терена, който бил под управление на СУ, а не по отношение на сградата Римска лоджия /Нимфеум/. От друга е констатирал отменително основание, като е посочил, че били налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като адресатът на акта не е бил надлежно информиран за започването на производството по издаване на ПАМ. Разпореждането било издадено въз основа на Констативен протокол и конструктивно становище, които не били съставени в рамките на административното производство и в присъствието на представители на адресата на ПАМ. На база това съдът отменил административният акт, като процесуално и материално незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното съдебно решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - Главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство /РИОКН/ Варна за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл. 172а, ал. 2 АПК. Обосновано съдът е приел, че ПАМ е наложена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Обжалваната пред съда- ПАМ се основава на разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗКН, съгласно която, при упражняване на контролната си дейност инспекторите прилагат принудителни административни мерки, дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Мярката е издадена и на основание разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН, която предвижда задължения за собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване нормите на този закон и актовете по прилагането му. В случая при условията на разделено управление на терена от сградите е следвало да се определи изрично в какво качество и на кого се вменяват задължения, относно културната ценност. Производството е изисквало да се прецени кой е отговорният субект- управляващия терена или управляващия сградите. С Решение на МС 218 от 07.04.2011г. правото на управление върху имота е отнето от МК и е предоставено безвъзмездно на СУ Св. Климент Охридски с изключение на намиращите се в поземления имот сгради, при условие в предоставения имот да не се извършват строителни дейностии при задължение да инвестира всички приходи в дейности по поддържане, опазване и развитие на имота. Изрично на СУ Св. Климент Охридски е посочено, че не може да извършва строителни дейности. С това са разграничени правомощията и отговорностите за терена и тези за сградите. В случая липсват мотиви защо разпореденото с РППАМ изготвяне на инвестиционен проект за изграждане на дренажна система в площта, граничеща със северозападната стена на сграда Римска лоджия Нимфеум, е определено в рамките на задълженията на СУ по поддържане на поземлен имот с идентификатор 02508.7.157.Дренажната система е съоръжение за отводняване и регулиране на подпочвени води. Има функционална подчиненост и връзка със сградата. Притежава обслужващ характер, като служи за осигуряване на нейната конструктивна стабилност. В този смисъл е и СТЕ. В Разпореждане 94-00-1050 от 08.07.2022г. за прилагане на ПАМ се посочва, че изграждането на дренажната система е необходимо, за да се предотврати негативно влияние на водите върху конструктивната цялост на сграда римска лоджия Нимфеум. Видно от посочените решения на МС съоръженията в поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 са предоставени безвъзмездно за управление на МК за нуждите на ДКИ КЦ Двореца Балчик, а не на СУ Св. Климент Охридски, поради което следва точно да се определи, кой е отговорния орган и има ли спомагателен субект. Предишната ПАМ от 06.12.2021 г. издадена от МК с предмет сграда- Римска лоджия е с адресат- директора на ДКИ КЦ Двореца Балчик (лист 68- 69 от адм. дело 398/ 22 г. на АС Добрич). Макар и разпореждането с предмет почистването на растителност да е с коректно определен адресат- управляващият процесния имот е налице съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на адм. производство. Правилно АССГ е възприел в своите мотиви, че Констативният протокол и конструктивното становище, посочени като фактически основания за издаване на Разпореждането за налагане на ПАМ, не касаят терена, а са относими единствено към сградата, стопанисвана и управлявана от ДКИ КЦ Двореца. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че адресатът на ПАМ е уведомен за започналото административно производство, тъй като такива доказателства в представената по делото преписка не се съдържат. Видно от представеното по делото Уведомление по чл. 26 АПК с 21-00-31/30.05.2022г., за предмет на започналото срещу А. Герджиков- Ректор на СУ Св. Климент Охридски производство по издаване на РППАМ, е посочен обект единична архитектурно- строителна и художествена недвижима културна ценност- сграда Римска лоджия Нимфеум. Правилен е изводът на съда, че съгласно Решение на МС 218/ 07.04.2011г. СУ не носи отговорност за сградата, а само за терена. При това с уведомлението адресата на РППАМ не е бил уведомен за началото на производството, свързано с терена, част от поземления имот, за който са му вменени задължения за поддръжка. Обоснован е и извода, че обжалваното РППАМ е издадено въз основа на Констативен протокол, изготвен във връзка с друго административно производство. КП от 24.11.2021г. е съставен при оглед на сграда Римска лоджия Нимфеум, без в него да са отразени заключения относно прилежащия терен и с който не са направени изводи и препоръки, свързани с терена, стопанисван от СУ Св. Климент Охридски. С това производството е проведено без в него да бъдат надлежно конституирана като страна- СУ. В писменото уведомление не е посочено ясно в какво качество му се вменява определено задължение и има ли друг спомагателен субект. В случая неучастието на адресата на акта в административното производство следва да бъде определено, като съществено по своя характер нарушение, тъй като същият не е имал възможност да упражни надлежно правото си на защита чл.34, ал.1 и ал.3, чл. 35 и чл.36, ал.3 от АПК. Това е довело до неизясняване на въпроси, за необходимостта от съоръжението, неговата връзка със сградата и определяне на отговорен субект и адресат на задължението за изграждане на дренажна система. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, счита касационната жалба за неоснователна. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закона, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. С оглед направеното в съдебно заседание възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и на фактическата и правна сложност на спора, на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на СУ Св. Климент Охридски следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение