Решение № 10586 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2015 г.

Решение № 10586 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. Е. Р. Р. У." ЕООД, подадена чрез адв. С. Ж. против решение № 2922/19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2882/2014 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение, с вх. № 32-90082/6.08.2014 г. към 65 бр. ЕАД, издадено от Началника на МП "В.-З." към М. В. и е осъдено дружеството да заплати на Началника на МП "В.-З." юрисконсултско възнаграждение в размер на 175 лева. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Началника на МП "В.-З." към М. В. чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред административния съд е решение, с вх. № 32-90082/6.08.2014 г. към 65 бр. ЕАД, издадено от Началника на МП "В.-З." към М. В., с което е увеличена данъчната основа при вноса на стоките, поставени под митнически режим по посочените ЕАД в общ размер на 52 232.79 лв. и е начислен допълнително за внасяне ДДС общо в размер на 10 446.60 лв. При извършена повторна проверка от Началника на МП "В.-З." към М. В. на 65 бр. ЕАД е установено, че по 82 бр. фактури и 2 кредитни известия, издадени от доставчици на транспортни услуги за периода от 1.06.2011 г. до 31.05.2014 г., свързани с транспорт на стоки, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, разходите не са включени в данъчната основа на ЕАД. Административният орган е приел, че цитираните разходи не са включени в данъчната основа при поставяне на стоките под режим, в нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което е определил нов размер на данъчната основа при вноса на стоките, поставени под ЕАД и е установил за довнасяне ДДС. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против решението на Началника на МП "В.-З." към М. В. по процесните ЕАД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в данъчната основа при внос следва да бъде включена цялата стойност на издадената от доставчика фактура - данъчната основа и ДДС, начислен от доставчика. Приел е също, че от съдържанието на фактурите - описание на вида извършена услуга може да се направи извод, че доставките са свързани с услуги, направени до първото местоназначение на стоките. Направил е извод, че правилно е променена данъчната основа на стоките по ЕАД и е начислен допълнително за внасяне ДДС върху новата данъчна основа, при което е отхвърлил жалбата. Така постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е ценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил конкретно и подробно възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата. За да отхвърли жалбата, съдът буквално е възпроизвел фактическата обстановка, описана в решението на Началника на МП "В.-З." към М. В., направените от същия фактически и правни изводи. С решението на началника на митница МП е увеличена данъчната основа в посочените ЕАД, която сума произтича от извършени разходи, за внос на стоки през периода 2011 г. -2014 г. Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС към данъчната основа се добавят разходи свързани с вноса, като комисионна, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, което съгласно § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. По делото неизяснен е останал въпроса фактурираните от доставчиците разходи, извършени ли са до първото местоназначение на стоките, съгласно дефиницията, дадена в т. 72 от § 1 от ДР на ЗДДС. И. този спорен по делото въпрос следва да бъде изяснен при новото разглеждане на делото, включително и кое е първото местоназначение на стоките по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В хода на повторната проверка са събрани и проверени множество писмени доказателства /65 бр. ЕАД, 82 бр. фактури и 2 бр. кредитни известия, издадени от доставчици на транспортни услуги и др./ които не са обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност. В посочените фактури /82 бр./, извършените разходи са формулирани по различен начин от доставчиците /пр. "транспорт контейнери, такса обслужване нареждане за експедиция, терминални разходи в разтоварно пристанище"; "терминални операции в разтоварно пристанище, такса почистване на контейнер" и др./, като някой от доставчиците са фактурирали и разходи за сухопътен транспорт в пределите на страната, извършен след вноса на стоката /пр. доставчика "Д. Л. Б." ЕООД- "вътрешен превоз В.-регион /л. 191/, доставчика "Б. Е. Е. Б." ООД - "сухоп. транспорт В. З. Д. /л. 139/. Въпреки това съдът се е задоволил да посочи, единствено, че "От съдържанието на фактурите - описание на вида извършена услуга не може да бъде направен извод, че са издадени във връзка с последващи след внасяне на стоките услуги". Ето защо касационната инстанция намира, че не може да провери правилността на съдебното решение, което не съдържа собствени мотиви, вкл. и относно възраженията и доводите на жалбоподателя, по които съдът дължи произнасяне. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка не е правилността на решението на началника на МП "В. запад". По изложените съображения касационната инстанция намира, че е налице основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-В.. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение