Решение № 6185 от 22.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ "Земеделие"), чрез процесуалния представител адвокат М. Антонова, срещу решение 903/07.12.2021 г. по адм. дело 984/2021 г. на Административен съд Пазарджик. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е приложил разпоредбата на чл. 18а, ал. 8 от АПК и неправилно е приел, че решението на ДФ "Земеделие" е издадено в нарушение на чл. 26 от АПК. Развива съображения относно правния ефект на отмяната на чл. 168, ал. 4 от АПК и съобразяването на административния акт с влязлото в сила предходно решение на ВАС. Моли съда да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против решението за налагане на финансова корекция. Алтернативно моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът А и Н 21 ЕООД, чрез адвокат Н. Баташки, в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, описани в нея, за правилност на решението на първата инстанция и за оставянето му в сила по подробно изложени доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че неуведомяването на заинтересованото лице за започналото производство не е съществено процесуално нарушение, когато това уведомяване е по причина на самото заинтересовано лице. Намира, че са налице основанията визирани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради оспореното решение следва да бъде отменено. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "А и Н 21"ЕООД против Решение с 36/3/31205573/01/04/04 от 27.07.2021 г. заместник- изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция, издадено след постановяването на решение 13678/04.11.2020 г. по адм. д. 868/2020 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Със съдебното решение е отменено решение на 610/15.10.2019 г. по адм. д. 1130/2018 г. на Административен съд Пазаржик, с която отменено решение 36/3/3120557/3/01/04/01, изх. 01-2600/4311/12.11.2018 г. за налагане на финансова корекция в частта, в която е установено нарушение на Наредба 23/2009 г., Наредба 29/2008 г. и подписания между страните договор, и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата, подадена от А. и Н. ЕООД, със седалище гр. Септември срещу решение 36/3/3120557/3/01/04/01, изх. 01-2600/4311/12.11.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в тази му част; отмяна на решение 610/15.10.2019 г. постановено по адм. дело 1130/2018 г. на Административен съд-Пазарджик, в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати на А. и Н. ЕООД разноски по делото в размер на 2 935 лв; оставяне в сила на решение 610/15.10.2019 г. постановено по адм. дело 1130/2018 г. на Административен съд-Пазарджик в останалата му част и изпращане на делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението на ВАС. С оспореното пред настоящата инстанция решение административният съд е отменил решението за налагане на финансова корекция и е осъдил заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да заплати на жалбоподателя сумата от 4300 лева, съставляваща сторени в съдебното производство разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение разпоредбите на чл. 26, ал 1 от АПК (изискващ уведомяване на заинтересовани граждани и организации за образуването на административното производство), което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По делото не били ангажирани доказателства жалбоподателят да е бил уведомен за образуваното производството и да му е била осигурена възможност за участие в него. Напротив било установено, че адресираното до него писмо не е достигнало адресата си, като административния орган е бил наясно с това обстоятелство. При това можело категорично да се заключи, че в разглеждания случай е осъществена хипотезата на чл. 168, ал. 4 АПК (нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Според съда посочените съществени нарушения на административнопроизводствените правила безусловно обосновават наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. Решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, което е води до невъзможност за касационна проверка на приложението на материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд за допуснати в хода на производството пред административния орган съществени нарушения на процесуалните правила е необоснован. Макар да е правилно установено, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за образуваното производство по издаване на решението за налагане на финансова корекция, разпоредбата на чл. 168, ал. 4 от АПК, на която се е позовал съда, е отменена с ДВ, бр. 15 от 2021 г. и към момента на постановяване на решението не е част от действащото право. Същата е с процесуален характер, има незабавно действие и при отсъствието на преходна разпоредба за висящите спорове, влиза в сила веднага. Поради това посоченото нарушение не може да бъде достатъчно основание за отмяна на административния акт. На следващо място, според разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, решаващият административен орган е длъжен да информира заинтересованото лице за началото на образуваното спрямо него производство. Безспорно е, че спазването на това изискване е от значение за надлежното упражняване на правото на защита на засегнатия от административната процедура правен субект, но неспазването му не винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такова би било налице единствено и само тогава, когато неизпълнение на вмененото от законодателя на съответната администрация задължение би променило обективирания в акта на административния орган правен резултат. Съобразно трайната съдебна практика, преценката за характера и тежестта на допуснатия процесуален пропуск следва да е винаги конкретна, съобразена със спецификата на отделния казус. Нарушението е съществено и попада в обхвата на чл. 146, т. 3 от АПК само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на обективираното в акта властническо волеизявление. В този смисъл порокът е съществен ако е ограничил правото на лицето да представи обяснения или възражения и да ангажира доказателства, които са от значение за произнасянето на административния орган и чието наличие по преписката би довело до друг изход на производството. Първоинстанционният съдебен състав не е извършил проверка в тази насока и не е формулирал значимо за производството становище, свързано с влиянието и относимостта на допуснатото нарушение на правилата по чл. 26, ал. 1 от АПК върху оспореното пред него Решение с 36/3/31205573/01/04/04 от 27.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за налагане на финансова корекция относно Договор 36/3/3120557 от 24.04.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" и мярка "Управление на местни инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" и съгласно условията на мярка 312"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Не е обсъдил дали пропускът е ограничил правото на лицето да вземе становище и да представи доказателства, които са от значение за решението на административния орган. Липсата на мотиви в тази насока препятстват настоящата инстанция да упражни касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изложените съображения касационната жалба на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,