Решение № 8803 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2018 г.

Решение № 8803 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. А., гражданин на Ирак, против Решение № 1472 от 07.03.2018 г., постановено по адм. дело № 65/2018 г. от Административен съд С.-град, I отд., 14 с-в, с което е отхвърлена жалбата против решение № 17372/12.12.201. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет - отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират оплаквания, че процесното решение е неправилно, а направените правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. При подробно изложени съображения, моли решението да бъде отменено, като бъде постановено решение съобразно правилата на чл. 221, ал. 2-5 от АПК. В открито съдебно заседание проведено на 04.06.2018 г., касатора поддържа жалбата си. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, в съдебно заседание чрез процесуалният си представител ст. юрк. Миланова, изразява становище за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Счита за правилно първоинстанционното съдебно решение и моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на М. А. А., гражданин на Ирак, против издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците Решение № 17372 от 12.12.2017 г., с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че след подаване на четвъртата молба за закрила - на 19.07.2017 г. с чужденеца е проведено на 14.08.2017 г. интервю, по време на което той завил, че не може да посочи нови обстоятелства, касаещи т. нар. "бежанска история". В мотивите на оспорвания административен акт, административния орган е анализирал твърденията на търсещия закрила, като е открил съществени различия, относно конкретните причини за напускане страната на произход, заключавайки, че лицето е икономически мигрант. Председателят на ДАБ при МС се е позовал и на справка от 26.07.2017 г., от Дирекция "Международна дейност", при ДАБ, относно ситуацията в Ирак, за да прецени молбата от гледна точка разпоредбите на чл. 8 и тези на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на информацията от справката, както и въз основа на установените различия в бежанската история е приел, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и по отношение на търсещия закрила не са налице тежки и лични заплахи, във връзка с такъв конфликт, както и че "не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Административния съд е приел, че решение № 17372/12.12.2017 г. на председателя на ДАБ е постановено в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ, след като са обсъдени и анализирани данните от бежанската история, съпоставени с актуалната обстановка в страната на произход. Приел е за правилен е изводът на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Наличието на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец е отхвърлено, въз основа на отговорите, които чужденецът е дал на изрично зададените му въпроси, както и въз основа на констатираните съществени различия и противоречия между обстоятелствата, обосноваващи бежанската история. На следващо място съдът е приел, че административния орган, предвид липсата на твърдения за преследване обосновано е преценил да отхвърли молбата за закрила. Тъй като, по отношение на чужденеца не може да бъде прието, че: съществува реална опасност от тежки посегателства, като изброените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ. С Решение от 30.01.2014 г. на СЕС, по дело С-285/12 е дадено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, вр. чл. 2, б. "д" от същата, предполагащо по-свободно приложение и позоваване на понятието "въоръжен конфликт". Съдът е установил, че от допълнително представената от административния орган справка не се различава съществено от тази, която административният орган е взел предвид, постановявайки решението си. Предвид което, първоинстанционния съд е приел, че административния орган е изложил мотиви в горния смисъл и така е изпълнил задължението си да обсъди всички релевантни за конкретния случай обективни данни, както и твърденията на търсещия закрила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Не се установява в страната си по произход М. А. А. да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Няма доказателства спрямо него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Ирак поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди, наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Още повече, че от бежанската история на чужденеца става ясно, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти. Относно основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед тълкуването на чл. 15, буква "в" от директива 2004/83/ЕО, дадено с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. на СЕС Люксембург: съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достигне толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи, като преценката за това е на компетентните национални власти или юрисдикциите на държавите-членки. С посоченото съдебно решение изрично се признава правото на преценка за степента на развитие на конфликтите и наличието на сериозни и потвърдени основания за предположение за реална опасност от реализиране на заплахите. От становището на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията на цялата територия в Ирак не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Не са налице сериозни основания да се приеме, че е налице безогледно насилие и единствено поради присъствието, там възникват опасности от тежки посегателства. С решение от 30.01.2014 по дело С-285/12 г. на СЕС, не се изоставя цитираното по-горе решение на СЕС относно задълженията и правомощията на преценка на основателността на оплакванията за реална опасност от тежки посегателства. След преценка обясненията на чужденеца с оглед на степента им на конкретност, логичност и правдоподобност, констатираните съществени различия в тях са изложени подробни мотиви относно бежанската история, които не позволяват кредитирането на твърденията за основателен страх от преследване и реална опасност за касационния жалбоподател в случай на завръщането му в страната по произход, вкл. и при съобразяване на възможностите за вътрешно разселване. Съобразени са и разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗУБ, както и обстоятелството, че процесната молба е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗУБ, като по отношение на жалбоподателя има три влезли в сила административни актове, с които му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут респ. е отказано допускане на последваща молба за закрила, предвид на влезлите в сила съдебни решения, както и че в настоящето производство не са установени нови различни от обсъжданите в предходните производства обстоятелства. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че административния акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В тежест на административния орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая оспорваният индивидуален административен акт - Решение № 17372/12.12.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, съдържа обосновани изводи и твърдения, които се подкрепят с доказателства по делото. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай административният орган е извършил коректна преценка за страната по произход въз основа на информация предоставени в справки с вх. № МД-915/26.07.2017 г. и с вх. № МД-562/12.05.2017 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Ирак. От представената по настоящото дело справка с вх. № МД-288 от 05.04.2018 г. също не се разкрива наличието на безогледно насилие на територията на страната. Следователно не са налице твърдените нарушения на административно-производствените правила водещи до нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,