Решение № 8242 от 31.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Кръстанов, чрез адв. Х. Минчев, против решение 1369/02.03.2023 г., постановено по адм. дело 7753/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради и което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Министърът на културата, чрез процесуален представител с писмено становище излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че обжалваното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение е отхвърлена жалбата на С. Кръстанов против отказ за съгласуване на инвестиционен проект, обективиран в становище с изх. СТ-84-99/01.07.2022 г. на министъра на културата, като също така Кръстанов е осъден да заплати на органа и разноски в размер на 100 лева. С посоченото становище е постановен отказ от страна на министерство на културата да съгласува временен преместваем обект три броя търговски склад в поземлен имот с идентификатор по ККК 67800.5.662 по КК на гр. Созопол, общ. Созопол, съгласно чл. 56 ЗУТ; части: Архитектурно-художествена, Геодезия, Технология, Конструктивно становище, ВиК-становище, Електро-становище. От фактическа страна по делото е установено, че поземлен имот с идентификатор 67800.5.662 по КККР на гр. Созопол , м. Буджака , е собственост на С. Кръстанов, урбанизирана територия е с предназначение за вилни сгради и попада в охранителна зона на археологическа недвижима културна ценност Античен некропол на Аполония, втора половина на IV-III в. пр. Хр. в местностите Колокита , Калфата , Каваците и Солинария археологическа недвижима културна ценност с категория местно значение . Въз основа на одобрен проект за поставяне на временен преместваем обект и разрешение за поставяне 50/20.05.2021 г. на общ. Созопол, в имота е поставен Временен преместваем обект ЗОХ павилион за пържена и печена риба, съгласно чл. 52 ЗУТ с площ 16,23 кв.м. По повод подаден сигнал за извършване на незаконни строителни дейности от инспектори при Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство в имота е извършена проверка на място и по документи, в следствие на което на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 ЗКН е изготвен Констативен протокол 94-00442/11.04.2022 г. на Министерството на културата, вх. 0401-9097/14.04.2022 г. на Националния институт за недвижимо културно наследство, в които е описано извършеното в имота, това че проверяващите не са могли да установят времето на изграждане на бетонната площадка, съответно при кой от собствениците е извършено действието без съответното разрешение, както и че след отстраняване на нередовностите, при нова инвестиционна инициатива собственикът да спазва изискванията на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.83 ЗКН, поради попадането на имота в защитената зона на археологическата недвижима културна ценност. Оспореният в производството отказ е постановен по заявление с вх. 9400-8111/28.04.2022 г., с което е поискано становище от министъра на културата по реда на чл.84 ЗКН относно поставяне в процесния имот на гореописания временен преместваем обект (ВПО), като по същото заявление е издадено и становище на НИНКН с изх. 9400-8111/25.05.2022 г., с което се дава положително мнение за съгласуване на заявения проект. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити и при спазване на предвидената в Закона за културното наследство процедура. Посочени са фактическите и правни основания, които я мотивират. Първоинстанционният съд е счел за неоснователно твърдението на С. Кръстанов за това, че са налице две паралелни или последователни, но самостоятелни административни процедури, а именно: тази по осъществяване на контрол по реда на чл.192 ЗКН по сигнал от 22.03.2022 г. за извършено незаконно строителство в процесния ПИ, която е приключила с издаването на констативния протокол от 11.04.2022 г. и предписанията в него, и тази по съгласуване по реда на чл. 83 - чл. 84 ЗКН на бъдещ инвестиционен проект, поради това, че не може да се изпълни провеждането на процедурата по чл. 83 чл. 84 ЗКН за бъдещия инвестиционен проект без да са изпълнени предписанията, дадени с констативния протокол. За правилен е приет изводът на административния орган, че схемата за поставяне на ВПО е внесена за съгласувателна процедура по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН след като вече са били изпълнени СМР в поземления имот и реално не са били изпълнени указанията от Констативния протокол, което е в нарушение на режимите за опазване, относими за процесния ПИ. По изложените съображения, АССГ приел заповедта за законосъобразна и отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение, счита, че решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Споделят се изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на министъра на културата по така издадения административен акт и това, че същият е издаден при спазването на изискванията за форма и съдържание. Оспореното становище е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Не се споделят обаче изводите на съда за това, че производството по становище с изх. СТ-84-99/01.07.2022 г. на министъра на културата е предшествано от Констативен протокол 94-00442/11.04.2022 г. на Министерството на културата, и че реално не се касае за две отделни административни производства. Видно от съдържанието на съставения при извършената проверка на място и по документи Констативен протокол 94-00442/11.04.2022 г. на Министерството на културата, вх. 0401-9097/14.04.2022 г. на НИНКН, в поземлен имот с идентификатор 67800.5.662 по КККР са извършени действия по полагане на насип с цел изравняване на терена, изграждане на бетонна площадка с монтаж на дървена конструкция и бетонни стъпки, без издадени строителни разрешения по ЗУТ, които е следвало да бъдат осъществени след провеждането на съгласувателна процедура по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 83 ЗКН. В част IV, т. 1 от частта, описваща констатираното, е посочено, че проверяващите инспектори запознали наемателите на парцела (С. Колев и Д. Момчилов) за това, че временно преместваеми обекти се съгласуват с Министерство на културата по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 2, б. в ЗКН, както и че наемателите са предупредени (а собственикът ще го уведомят писмено), че при всяко инвестиционно намерение за поставяне на съоръжения следва да предприемат действия за въвеждане в изправност на документите съгласно приложимите норми от ЗКН и ЗУТ. В т. 2 е посочено, че наемателите са предупредени (а собственикът ще го уведомят писмено), че всички действия за полагането на насип с цел изравняване на терена, изграждането на бетонна площадка с монтаж на дървена конструкция и бетонни стъпи, следва да се извършват след издадени строителни разрешения по ЗУТ и проведена съгласувателна процедура по ЗКН. Въз основа на горното, в част V Указания за последващи действия, е посочено, че протоколът следва да се изпрати на община Созопол за предприемане на действия по привеждане на обекта в съответствие с разпоредбите на ЗКН и ЗУТ, за предприетите действия кметът на община Созопол да уведоми ГД ИОКН при Министерство на културата, както и новият собственик на имота, след отстраняване на нередовностите, при бъдеща инвестиционна инициатива да спазва изискванията на чл.84, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 83 ЗКН, поради попадането на имота в защитената зона на археологическата недвижима културна ценност. Настоящият състав счита, че с горния констативен протокол не са дадени конкретни указания на собственика на имота (или на наемателите), а същите само са запознати и предупредени какви действия следва да предприемат. С този акт, реално, не се вменяват задължения за премахване на дадено съоръжение или нещо подобно. Следователно, производството по издадения констативен протокол е отделно от производството по издаване на становище с изх. СТ-84-99/01.07.2022 г. на министъра на културата и реално в случая се касае че са налице две отделни и самостоятелни административни процедури. Именно поради това, че С. Кръстанов и наемателите на обекта са били предупредени какви действия следва да предприемат при следващи инвестиционни намерения, при реализирането на проекта за новите ВПО са подали заявлението за съгласуване и така са стартирали нова административна процедура, а именно: по чл. 84 чл. 83 ЗКН за съгласуване на инвестиционен проект по документи. Следователно, те са изпълнили предписанието в констативния протокол. Отделно от горното, за пълнота следва да се посочи, че констативният протокол касае обект и СМР, намиращи се в южната част на имота на границата с имот 5252, а поставянето на предвидените 3 броя ВПО е предвидено за северната част на поземлен имот с идентификатор 67800.5.662 по КККР, при границата с имот 5122. Поради изложеното, настоящия състав на Трето отделение на ВАС намира решението на АССГ за неправилно. То следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалвания административен акт бъде отменен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в настоящото решение. Административният орган следва да вземе предвид, че се касае за две различни производства и да разгледа преписката като извърши проверка за законосъобразност на инвестиционния проект. С оглед изхода на делото, в полза на касационния жалбоподател С. Кръстанов следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 80 лева, съобразно представените по делото доказателства за заплатени държавни такси за образуване на делата пред първоинстанционния съд и пред ВАС. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, поради и което такова не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 228, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение