Решение № 444 от 16.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на И. Василев от гр.Варна, чрез пълномощник адв.А.Георгиева, срещу Решение 276 от 08.03.2022 г., постановено по адм. дело 1572/2021 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлен иска на Василев срещу Областна дирекция на МВР - Варна за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди заради незаконно бездействие на полицейски служители на V РУ-Варна по незабавно осигуряване на право на свиждане по време на полицейско задържане. Касационният жалбоподателя поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Посочва, че решаващият съд не се е произнесъл по заявеното от ищеца нарушено право, а именно, че с бездействието по непредоставяне на информация за причините за ареста за периода от 15,30 ч. на 18.06.2016г. до 12,15 ч. на 19.06.2016 г. и незапознаване веднага с правата му, в т.ч. да му се гарантира адвокат от първия момент на задържането, е нарушено правото му по чл. 6, ал. 3, б. а и с от КЗПЧОС, а се е произнесъл по незаявено такова по чл. 5, ал. 3 от КЗПЧОС, както и че не се е произнесъл по претенцията за претендираната законна лихва, считано от 07.03.2018 г.. Твърди, че неправилно съдът е разделил първоначално съединените искове на десет отделни производства; че е нарушил диспозитивното начало, с оглед разпоредбите на чл.131 и чл.133 ГПК; че неправилно не е допуснал поисканите от страната доказателства психологична експертиза за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди претърпените болки и страдания в периода от 15,30 ч. на 18.06.2016г. до 12,15 ч. на 19.06.2016 г. и не е изискал от МВР и от инспекторат Вътрешна сигурност преписките по жалби на ищеца за периода от 20.06.2016 г. до подаване на исковата молба - 09.06.2021 г. Сочи, че е неправилен извода на съда за недоказаност на исковата претенция и излага подробни съображения за доказаност на същата. Иска обезсилване на решението, като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или отмяна на решението като неправилно и постановяване на ново, с което исковата претенция се уважи изцяло. Претендират се и направените по делото разноски в пълен обем за двете съдебни инстанции. Ответникът - ОД на МВР-Варна, в писмено становище, подадено чрез упълномощен представител гл.ю.к. Б.Йорданова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд-Варна е разгледано по предявен от И. Василев срещу Областна дирекция на МВР Варна иск, с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 15,30 ч. на 18.06.2016 г. до 12,15 ч. на 19.06.2016 г., изразяващи се в изживени страх, стрес, обида, унижение, страдание, безсилие, причинени му в резултат на незаконно бездействие на служители на V РУ към ОД на МВР Варна по осигуряване на неговата незабавна адвокатска защита , ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното му изплащане. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Установил е че Василев е баща на Д. Василева, родена на [дата]., а майка на детето е Р. Бояджиева-Василева. Във връзка с бракоразводното дело между двамата родители, с определение от 18.12.2015 г. по гр.д. 56969/2015 г. по описа на Софийския районен съд, са били постановени привременни мерки по чл.323 ГПК, по силата на които майката /живееща в гр.София/ е следвало да води дъщеря си всяка втора и четвърта събота от месеца в дома на бащата /живеещ в гр.Варна/ и да я взема на следващия неделен ден. Съдът е установил, че на 17.06.2016 г. Бояджиева е подала молба по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие до Варненския районен съд, с твърдения, че Василев упражнява физическо и психическо насилие над детето им. Посочила е, че Василев имал [заличен текст] и изложила съмнения за извършено сексуално и психическо посегателство от бащата върху детето. Със заповед 69/17.06.2016 г. ВРС задължил Василев да се въздържа от домашно насилие спрямо детето; забранил на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м., в т.ч. и жилището в гр. София, където детето е следвало да живее с майка си и разпоредил незабавно изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна, която да следи за изпълнението й . В изпълнение на издадената заповед за незабавна защита, на 18.06.2016 г. към 09.00 ч. служители на ОД на МВР- Варна били пред дома на ищеца и предприели действия по съобщаване на заповедта, за която Василев не знаел. Последният отказал да получи заповедта, както и да предаде детето на органите на реда. Съгласил се да предаде детето единствено на майката и то след гинекологичен преглед на същото, предвид твърденията за сексуално и психическо насилие върху него. Следобедът майката на детето се появила, била допусната от Василев в дома му, заедно със съдебния лекар Бурурянова и полицай М.Пенева, като Василев заключил входната врата. Това действие провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители, като в 15.35 ч. последвало издаването на заповед за задържане на лице 170 / 18.06.2016 г., от полицейски орган при ОД на МВР- Варна, издадена на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР във връзка с чл.296, ал.1 от НК, за задържане на Василев за 24 часа. В заповедта, подписана от ищеца, е отразено, че са му разяснени правата по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР, а от представената декларация Приложение 1 към чл.15, ал.2 е видно, че в същата, като час за запознаване на ищеца, е отбелязан 15,35 ч. на 18.06.2016 г., а на защитника - 16,06 ч.. В декларацията, на т.9 ищецът е декларирал, че не е бил запознат незабавно с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР. Василев бил освободен на 19.06.2016 г. в 12.15 ч.. С решение 1533/08.07.2016 г. по адм. дело 1839/16 г. на Административен съд-Варна, оставено в сила с решение 2898/07.03.2018г. по адм.д. 10279/2016г. по описа на ВАС, поради липса на мотиви заповед 170 / 18.06.2016 г. била отменена като незаконосъобразна. Констатирал е, че в книгата на задържани лица, във връзка с процесната заповед, са вписани посещенията на двамата лекари в 18,00 ч. и 18,30 ч. /по делото са представени и медицински документи за извършените прегледи/ и като посетител е вписана и адв.Георгиева, но не е отразен час на явяване на адвоката. Констатирал е и че няма образувани дисциплинарни производства срещу служители на ОД на МВР-Варна във връзка с твърдения за непредоставяне на незабавна адвокатска защита на Василев. Установил е също така, че Василев е лекар по дентална медицина, с регистрирана лаборатория за групова първична медицинска помощ по дентална медицина в гр. Варна от 2010 г., както и че към м. юни 2016 г. е бил заместник-председател на сдружение с нестопанска цел Конфедерация за защита правата на децата . По делото пред първоинстанционния съд, по искане на ищеца, са разпитани свидетелите Х.Щърков член на СНЦ Конфедерация за защита правата на децата и З.Чапарова доброволец към същото сдружение. От показанията им се установява, че на 18.06.2016г. сутринта към 09,00 ч. Василев се е обадил и на двамата с молба да дойдат до дома му, тъй като е обграден от полиция. На молбата откликнала само св.Чапарова, която до 21,00 ч. е била пред дома му, присъствала е на случващото се, като сочи, че Василев е бил стресиран, страхувал се да не му подхвърлят наркотици в дома му и че към 15,20 ч. - 15,30 ч. е бил изведен от дома си с белезници. Със свидетелят Щърков ищецът Василев се е видял на другия ден 19.06.2016 г., като свидетелят го е закарал до Съдебна медицина след освобождаването му от V РУ-Варна. И двамата свидетели посочват, че след този случай Василев се е затворил в себе си; не смеел да излезе сред обществото, защото е бил омаскарен и го мислят за [заличен текст]; притеснявал се е за дъщеря си, която от тогава не е виждал; преустановил е всякаква обществена дейност докато не изчисти името си. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел иска за допустим, предявен срещу надлежен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени претендираните вреди, но по същество за неоснователен. Предвид исковата претенция, а именно претендираното обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействие на полицейските служители да му осигурят незабавна адвокатска защита за периода от 16,40 ч. до 20 ч. на 18.06.2016 г., първоинстанционният съд е счел, че в случая се твърди незаконно бездействие по осигуряване на право на свиждане /не право на защита/ между адвокат и задържано лице, което право е разписано в чл. 30, ал. 4 и ал. 5 от Конституцията на Р България, чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 5, ал. 3 от КЗПЧОС, а не както се сочи от ищеца - чл. 6, ал. 3, б. а и б. с от КЗПЧОС. Решаващият съд е приел, че не са доказани елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не са събрани доказателства, че свиждането с адв.Георгиева се е състояло едва в 20 ч., респ. че е налице незаконно бездействие на полицейските органи по своевременно осигуряване право на свиждане на задържаното лице и че претендираните вреди са в пряка каузална връзка с неупражняването на незабавно право на свиждане между Василев и адвоката му. По изложените съображения Съдът отхвърлил предявения иск. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение не е недопустимо. То е постановено от съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт. Решението е издадено в писмена форма, подписано е от съдията, който го е постановил и отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Твърденията на касационния жалбоподател, че съдът се е произнесъл по незаявено нарушено право, такова по чл. 5, ал. 3, а не по чл. 6, ал. 3, б. а и б. с от КЗПЧОС не обусловя недопустимост на съдебния акт. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая, в обстоятелствената част на исковата молба и допълненията към нея, се твърди, че Василев е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживени страх, стрес, обида, унижение, страдание, безсилие, причинени му в резултат на незаконно бездействие на служители на V РУ към ОД на МВР Варна по осигуряване на неговата незабавна адвокатска защита , за периода от 16,40 ч. до 20 ч. на 18.06.2016 г.. Предметът на делото е спорното материално субективно право, претендирано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, като правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Съобразявайки горното, първоинстанционният съд правилно е счел, че за нарушено се претендира правото на задържаното лице по чл. 30, ал. 4 и ал. 5 от Конституцията на Р България във връзка с чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно чл. 72, ал. 5 от ЗМВР от момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1, а съгласно чл. 72, ал. 6 от ЗМВР за задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания. С издадената заповед на Василев е наложена принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа, с което е ограничено правото му на свобода за определен период от време /хипотезата на чл. 5, ал. 1, б. с от КЗПЧОС/. На ищецът не е повдигнато обвинение, поради което чл. 6 от КЗПЧОС - визиращ правото на справедлив съдебен процес, се явява неприложим. Несъстоятелни са твърденията на касатора, че доказателство, че заповедта за задържане не е била налична в 15,35 ч. на 18.06.2016 г. е вписването й в централизираната система ЦАИСДО, което сочи, че ищецът не е бил незабавно запознат със законните му права. Съгласно чл. 13 от Инструкция 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР /Инструкцията/, срокът за задържането на лицата по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на фактическото й издаване. От последното пояснение с основание може да се заключи, че самата нормативна уредба допуска заповедта за задържане да се издаде във времево отношение след началния момент на фактическото ограничаване на правото на лицето на свободно придвижване. Ето защо обстоятелството, че заповедта за задържане е издадена не в самия момент на задържането 15,35 ч. на 18.06.2016г., а по-късно подписана от лицето за получил препис от същата и за дата и час на освобождаване и е регистрирана на 20.06.2016 г. в централизираната система ЦАИСДО, не може да обуслови извод, че при задържането на ищеца не са били спазени разпоредбите на чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР. От приложената по делото декларация, е видно, че задържания е бил запознат с правата си непосредствено след задържането му в 15,35 ч., а уведомяването на защитника му е станало в 16,06 ч., в изключително кратко време след попълване на декларацията от задържаното лице. Адв.Георгиева е присъствала при задържането на Василев, в книгата на задържаните лица е отразено проведено свиждане между нея и задържаното лице, като не са събрани доказателства същото да е извършено в нарушение на чл. 29 от Инструкцията, т.е. несвоевременно. Този извод не се променя и от обстоятелството, че в книгата на задържани лица не е вписан точния час на явяване на защитника и настоящият състав споделя изводите на решаващия съд в тази насока. Дори да се приеме, че свиждането е направено едва в 20 ч., не може да се наложи извода за неправомерно бездействие на полицейските органи, с оглед приоритетното оказване на медицинска помощ на задържаното лице, още повече, че няма и данни за установени дисциплинарни нарушения на служители на ответника във връзка със задържането. Предвид изложеното не се установява Василев своевременно да не е бил запознат с правата си при ареста на 18.06.2016 г.. При липсата на един от кумулативните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно бездействие на служители на V РУ към ОД на МВР Варна по осигуряване на незабавна адвокатска защита на ищеца на 18.06.2016 г., предявеният иск законосъобразно и обосновано е отхвърлен от първоинстанционния съд. Тъй като направеното от ищеца искане за присъждане на законната лихва върху претендираната сума от 07.03.2018г. до окончателното издължаване е последица от уважаването на иска, непроизнасянето досежно претендираната законна лихва предвид отхвърлянето на иска, не съставлява съществено процесуално нарушение. Предвид изложените съображения, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия