Решение № 6245 от 12.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция Земеделие - град Пловдив (наричана по-нататък само Комисията), против решение 2362/12.12.2022г., постановено по административно дело 1641/2022г. по описа на Административен съд-Пловдив. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл.209, т.3, предл.І и ІІІ от АПК- противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна- Н. Мърваков от град Пловдив, оспорва касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски съобразно представен в съдебно заседание списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становището на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение 4 от 13.05.2022г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране в частта му по т.VІ.78, с която на основание чл.59, ал.1 от АПК, чл.67в, ал.5 във връзка с чл.59а, раздел VІ, глава V от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ) и §5, т.80 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ), не е разрешено временно ползване на земеделска земя, собственост на Т. Стоянов, Н. Мърваков и И. Боев за изграждане на обект Рекламно информационен елемент (РИЕ)" в част от поземлен имот с идентификатор 40717.13.208 по КККР на [населено място], местност [местност], община Стамболийски, област Пловдив. Първоинстанционният съд приема, че посоченото решение постановено в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като липсват относими мотиви, които да обосновават постановения отказ. Поради това отменя решението и връща преписката на комисията за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Административният съд приема, че Комисията е сезирана с искане по чл.59б, ал.2 от ППЗОЗЗ. Съобразно цитираната норма комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ разрешава временното ползване на земеделската земя в случаите по чл.59а от правилника, в които се допуска ползване на земя от физически и юридически лица за не повече от 10 години за разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена. В конкретната хипотеза е поискано разрешение за временно ползване на земеделска земя за поставяне на рекламно-информационен елемент в описания по-горе поземлен имот. Съобразно легалното определение, дадено в §5, т.81 от ДР на ЗУТ, рекламен елемент е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служи за извършване на реклама. Доколкото се предвижда този рекламен елемент да бъде разположен в земеделска земя, приложима е именно хипотезата на чл.59б, ал.2 във връзка с чл.59а, ал.2 от ППЗОЗЗ. От изложените в административния акт съображения действително не може да се установи на какви обстоятелства административният орган основава постановения отказ. Посочено е, че описаният в инвестиционното предложение обект включва отнемане на хумусния пласт и изливане на стоманобетонов фундамент с изкоп минимум 80 см дълбочина . След това е цитирано легалното определение на преместваем обект съгласно § 5, т.80 от ДР на ЗУТ. Освен това е посочено, че поземленият имот е с начин на трайно ползване овощна градина , а на основание чл.18 от ЗСПЗЗ трайните насаждения се опазват и стопанисват до изтичане на амортизационния срок. Комисията приема, че посоченият обект- рекламно-информационен елемент, е изграден без необходимите документи, поради което следва в 30-дневен срок да бъде премахнат- а земята- върната в първоначалния й вид или във вид, годен за земеделски ползване. Преценявайки изложените в решението на комисията съображения, които преповтарят законовите текстове, административният съд стига до обоснован и законосъобразен извод, че постановеният от комисията отказ не е мотивиран, тъй като не са изложени нито фактически, нито правни основания, относими към него. Липсват констатации, че поставянето на рекламно пано с приблизителни размери 300/400 см, представляващо двустранно опънат винил върху стоманена рамка, нанизана на стоманена колона, закрепена за предварително излят стоманобетонов фундамент в описания по-горе поземлен имот с площ от 2060 кв.м противоречи по някакъв начин на нормите на ЗОЗЗ, които допускат временното ползване на земеделските земи за поставяне на преместваеми обекти. Липсват и констатации, че с поставянето на рекламен елемент се увреждат трайните насаждения в имота. Напротив- назначената по делото съдебно-техническа експертиза опровергава посоченото в решението, че рекламният елемент е изграден. Същата установява и че поставянето му няма да засегне никакви трайни насаждения. Най-сетне, липсват и констатации, че направеното искане не отговаря на изискванията на чл.59б, ал.3 от ППЗОЗЗ- напротив- от представената административна преписка се установява, че искането е придружено от всички документи, посочени в цитираната норма. При тези констатации и съображения административният съд стига до единствено възможния извод, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано с фактическите и правни съображения, послужили за издаването му. Тази незаконосъобразност е основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне съобразно правилото на чл.173 от АПК. Спазена е и разпоредбата на чл.174 от АПК и е определен срок за издаване на акта. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. Съобразно представения списък направените в касационното производство разноски са 1000 лева и представляват адвокатско възнаграждение. Изплащането на сумата в брой се установява с представения договор за правна защита и съдействие, поради което претенцията за разноски следва да бъде уважена изцяло. Разноските следва да се възложат на Областна дирекция Земеделие - Пловдив- юридическото лице на бюджетна издръжка, в чийто състав е административният орган , издал отменения акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,