Решение № 13843 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2018 г.

Решение № 13843 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Персенк инвест" ООД, ЕИК: 160110107, чрез адв. Георгиева, упълномощена от управителя на дружеството И. Георгиев, против решение № 277/9.02.2017 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1286 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616001191-091-001/12.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в потвърдената част с решение № 178/3.04.2017 г. от директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта отнасяща се до непризнат данъчен кредит в размер на 20 953. 62 лева, с прилежаща лихва 872. 07 лв. и лихва за просрочие в размер на 2 888. 92 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в хода на административното и съдебното производство са представени безспорни доказателства, че ревизираното дружество в качеството си на продавач е доставило на купувача договорената стока ж. п. баласт. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив, чрез юрк. Григорова, в писмено възражение оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт /РА/ № Р-16001616001191-091-001/12.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в потвърдената част с решение № 178/3.04.2017 г. от директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта отнасяща се до непризнат данъчен кредит в размер на 20 953. 62 лева, с прилежаща лихва 872. 07 лв. и лихва за просрочие в размер на 2 888. 92 лева. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че не са налице реални доставки на услуги. Административният съд е стигнал до извод, че жалбоподателят въпреки представените с молба в о. с. з. от 12.10.2017 г. доказателства не е ангажирал доказателства, които да оборят констатациите в ревизионния акт и да докажат по несъмнен начин реалното осъществяване на транспортни услуги на жп-баласт от издателя на процесната фактура. Приел е, че същите се отнасят за трети лица различни прекия му доставчик – "СОРОС РИСАЙСЛИНГ" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати сочените от касатора нарушения. Настоящият касационен състав на ВАС намира процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите на съда, че по отношение на отказано право на данъчен кредит по фактура 11/12.02.2015 г., издадена от "СОРОС РИСАЙСЛИНГ" ЕООД с предмет на доставката "транспорт на жп- баласт" не е налице реална доставка, са правилни. Видно в представените товарителници и експедиционни бележки са вписани автомобили с рег. [рег. номер на МПС] и с рег. [рег. номер на МПС]. В хода на административното производство органите по приходите са установили, че "СОРОС РИСАЙСЛИНГ" ЕООД не притежава регистрирани моторни превозни средства. В хода на съдебното производство от жалбоподателя е депозирана молба справка към договор СР-4/2.02.2015 г., талон на камион с рег. [рег. номер на МПС], талон на камион с рег. [рег. номер на МПС]. От тях се вижда, че посочените превозни средства са собственост на "СИТ 07" ЕООД. Правилно административният съд е стигнал до извод, че жалбоподателят въпреки представените с молба в о. с. з. от 12.10.2017 г. доказателства не е ангажирал доказателства, които да оборят констатациите в ревизионния акт и да докажат по несъмнен начин реалното осъществяване на транспортни услуги на жп-баласт от издателя на процесната фактура. Не е депозиран договор за наем, обективиращ облигационни отношения между "СОРОС РИСАЙСЛИНГ" ЕООД и "СИТ 07" ЕООД, който да установи, че горепосочените превозни средства са се ползвали от дружеството, издател на фактурата. Документите във връзка с правото на данъчен кредит следва да позволяват осъществяването на последващ контрол, като в случая при извършената ревизия правилно органите по приходите са заключили, че процесната фактура не обективира наличието на реална доставка. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена транспортната услуга от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 954 лв. на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение