Решение № 8684 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10245/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Борисов чрез адв.Т. Янчев срещу решение 775 от 25.06.2020 г. по адм.дело 3390 по описа за 2019 г. на Административен съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед З-9167 от 02.12.2013 г. на зам.директора на Главна дирекция (ГД) "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи (МВР) относно отказ за снемане на полицейска регистрация 58747 от 28.07.2004 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго с уважаване на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - зам.директорът на ГД "Национална полиция" при МВР оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт Р. Петров. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба от Б. Борисов, чрез адв.Т. Янчев. В жалбата изрично е посочено, че на 28.11.2019 г. чрез куриер жалбоподателят е получил писмо изх. 328600-51970 от 24.10.2019 г. на директор на ГД "Национална полиция" (стр.10 от съд.досие). Тази жалба е депозирана направо в административния съд. Като мотиви в това писмо, приложено на посочената страница, е записано, че лицето е подало искане за снемане на полицейска регистрация чрез ОД на МВР-Варна с вх. 365000-9858 от 13.03.2019 г., като е постъпило и съобщение на АС-Варна по адм.дело 1164 по описа за 2019 г. на съда. Те са били изпратени по компетентност на ГД "Национална полиция" за проверка, такава е извършена. Направен е извод, че със заповед З-9167 от 02.12.2013 г. на зам.директора на ГД "Национална полиция" е направен отказ за снемане на полицейска регистрация 58747 от 28.07.2004 г., извършена в 01РУ - ОД на МВР - Варна на Б. Борисов. Направен е и извод, че не са налице основания за издаване на заповед за снемане на същата полицейска регистрация, понеже има издаден административен акт за отказ, със същия предмет и между същите страни. Отделно от това извън съдържанието на посоченото писмо, по делото са представени като доказателства писмени такива, част от административната преписка, от които е видно, че по това искане с вх. 365000-9858 от 13.03.2019 г. е било образувано адм.дело 1164 по описа за 2019 г. на АС-Варна, като е постановено съдебно определение в открито съдебно заседание от 24.09.2019 г. С него е оставена без разглеждане жалбата срещу мълчалив отказ на началника на ОД на МВР - Варна да се произнесе по същото това искане с вх. 365000-9858 от 13.03.2019 г. и е прекратено производството по делото. Със същия съдебен акт, определение, е обявен за нищожен изричен отказ на органа да разгледа по същество на същото това искане с вх. 365000-9858 от 13.03.2019 г., обективиран в негово писмо изх. 365000-10494 от 18.03.2019 г. на директор на ГД "Национална полиция" (стр.33 от съд.досие) и делото е върнато като преписка за произнасяне на административния орган - директора на ОД на МВР - Варна. Ноторен факт е, че определението е влязло в сила на 12.10.2019 г. Именно в изпълнение на това определение е издадено писмо изх. 328600-51970 от 24.10.2019 г. на директор на ГД "Национална полиция" В мотивите на решението, което сега се обжалва административният съд е посочил, че предмет на контрол в производството пред него е заповед З-9167 от 02.12.2013 г. на зам.директора на ГД "Национална полиция" (стр.38 от съд.досие). В нея е посочено, че регистрацията е извършена за деяние по чл.131, ал.2, т.4 от НК, като е образувано БПП 1463/2004 г. С определение от 30.07.2004 г. по нохд 2835/2004 г., влязло в сила на 30.07.2004 г. РС-Варна е одобрено споразумение, по силата на което лицето е признато за виновно, за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, поради което му е наложено е наказание при условията на чл.131, ал.2, т.4, във връзка с чл.130, ал.2, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК, а именно "глоба" в размер на 800.00 лв. На 20.03.2014 г. лицето е посетено от служители на V РУ на МВР - Варна за връчване на заповедта, като е направен отказ да я получи, съгласно докладна записка 2697 от 20.03.2014 г. (стр.85 от съд.досие). От фактическа страна съдът е посочил, че лицето е реабилитирано по право на основание чл.86 от НК. Представено е свидетелство за съдимост, в което е отразено осъждането му, по това удостоверение е издадено да послужи пред ОД на МВР - Варна (стр.113 от съд.досие), като има и друго свидетелство за съдимост (стр.52 от съд.досие), от което е видно, че лицето не е осъждано. То е издадено за участие в конкурс по реда на ЗОП. Административният съд е приел, че е сезиран с жалба, но срещу тази заповед, като е преценявал само нищожността на този индивидуален административен акт, понеже същият според него не е оспорен като унищожаем в преклузивния срок затова. Изложил е конкретни съображения кога един акт е нищожен, а именно когато е издаден от некомпетентен по материя, по място и по степен орган, както и когато не е издаден в изискващата се от закона писмена форма. Обсъждани са конкретно по спора само тези обстоятелства, поради което е отхвърлил жалбата на лицето. Проведени са две съдебни заседания, както и разпоредително заседание, като с разпореждане 226 от 07.01.2020 г. е насрочил делото в открито съдебно заседание, конституирал е страните и е разпределил доказателствената тежест в процеса, респ. е дал указания за ангажиране на доказателства до тях. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, понеже съдът е постановил съдебния си акт не по повод оспорването на писмо изх. 328600-51970 от 24.10.2019 г. на директор на ГД "Национална полиция", в какъвто смисъл е съдържанието на първоинстанционната жалба. Същото това писмо е издадено във връзка с искане вх. 365000-9858 от 13.03.2019 г. на Б. Борисов, след постановяване на изричен отказ, а именно писмо изх. 365000-10494 от 18.03.2019 г. на директор на ГД "Национална полиция", последният прогласен за нищожен с определение от открито съдебно заседание по адм.дело 1164 по описа за 2019 г. на Административен съд - Варна. Административният акт от 24.10.2019 г. е издаден и в изпълнение на постановено със същото това определение задължение за произнасяне от страна на административния орган. Следва да се отбележи, че това определение е порочно, понеже съдът е следвало да се произнесе със съдебно решение. Доколкото инцидентен съдебен контрол върху него е недопустим в настоящото съдебно касационно производство, като същевременно в правния мир е останал висящ спор относно подаденото от лицето искане от 13.03.2019 г., следва да се зачетат настъпилите последици, а именно задължение за произнасяне от страна на административния орган, което той е изпълнил, издавайки писмо изх. 328600-51970 от 24.10.2019 г. Така сега обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо постановено и делото се върне за разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по жалбата на Б. Борисов срещу изричен отказ по искане с вх. 365000-9858 от 13.03.2019 г., материализиран в писмо изх. 328600-51970 от 24.10.2019 г. на директор на ГД "Национална полиция". При това ново разглеждане на спора ще се осъществява преценка дали актът е издаден от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и прилагане на административнопроизводствените правила затова, респ. дали е спазена и целта на закона. При този изход от спора съдебни разноски ще бъдат присъждани с оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл.222, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение