Решение № 12217 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10185/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел Автомобилна администрация гр. Велико Търново чрез гл.юрк. Ц. Илиева, срещу решение 2597/01.08.2025 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм.д. 272/2025 година. С последното е отменена негова Заповед за прилагане на принудителни административни мерки РД-14-1420 от 14.03.2025 г. Със заповедта, на основание чл. 107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, б. б и т.4, б. б , предл.3, ал.2, т.1 , т.3 и ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на Д. Д. Р. са приложени две принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) лек автомобил, марка Рено , модел Еспейс , собственост на Р., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация [номер]; 2. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с [номер] на Д. Д. Р. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че от съдържанието на АУАН 00097/14.03.2025 година може да се направи обоснован извод за осъществено нарушение на чл. 24, ал.1 от Закона за автомобилните превози. За прилагането на мерките по чл.106а, ал.1, т.1, б. б и т.4, б. б , предл.3, ал.2, т.1 , т.3 и ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) законодателят предвидил две материалноправни предпоставки: положителна и отрицателна. Положителната била извършване на превоз на пътници, което било безспорно установено от съставения АУАН, обясненията на свидетелите и разпита на свидетелите в първоинстанционното производство. А отрицателната представлявала невписване на МПС, чрез което се извършвал превоза, в списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници/съответно липса на заверено копие от лиценз на Общността за втората мярка. Като излага съображения за вида и характера на мерките, както и целите им, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Д. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки РД-14-1420 от 14.03.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът, Д. Д. Р., чрез адв. М. Петков излага съображения за валидност, допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АС гр. Велико Търново е образувано по жалба на Д. Д. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки РД-14-1420 от 14.03.2025 г. на началника на Областен отдел Автомобилна администрация гр. Велико Търново.

За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според съда, несъмнено е установено, че е извършен превоз на пътник, а автомобилът не е включен в списък към Удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници. Наличните доказателства за уговорка и плащане обаче, според първоинстанционния съд, са интерпретирани едностранчиво. Дадена била вяра на обясненията на пътника, като били подценени противоречията в доказателствените средства и бил игнориран факта, че липсва признанието на водача на автомобила, поради което не било изяснено дали се касае за таксиметров превоз или споделено пътуване. Това нарушение обусловило и неправилното приложение на материалния закон. Според състава на АС гр. Велико Търново, липсвала пряка уговорка за маршрута и цената на превоза между водача и пътника. Жалбоподателят имал лична цел на пътуването, като пътникът следвало да му съдейства да открие конкретно място в Стара Загора, откъдето и двамата да закупят мехлем. Според съда, липсата на доказателства за извършено плащане, както и за предишни провинения на жалбоподателя навеждали на мисълта за хипотеза на споделено пътуване, където се изключвала икономическата облага, а се споделяли разходите за пътуване изцяло или отчасти.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, съставът на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно правилното приложение на материалния закон, съставът на ВАС приема крайния извод на АС гр. Велико Търново за правилен, но при съображения различни от изложените от съда:

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС гр. Велико Търново е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки РД-14-1420 от 14.03.2025 г. на началника на Областен отдел Автомобилна администрация гр. Велико Търново. Със заповедта, на основание чл. 107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, б. б и т.4, б. б , предл.3, ал.2, т.1 , т.3 и ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на Д. Д. Р. са приложени две принудителни административни мерки:

1. Временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) лек автомобил, марка Рено , модел Еспейс , собственост на Р., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация [номер];

1. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с [номер] на Д. Д. Р. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

ПАМ Временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) лек автомобил, марка Рено , модел Еспейс , собственост на Р., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация [номер] е приложена спрямо Д. Д. Р. на основание чл.106а, ал.1, т.1, б. б и ал.2, т.1 ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Съгласно приложената разпоредба, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.

Б. б на т.1 на чл.106а, ал.1 ЗАП съдържа две хипотези:

• Извършване на таксиметровия превоз чрез МПС, което не е включено в списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници;

• Извършване на таксиметровия превоз чрез МПС без издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.

За да приложи тази ПАМ по т.1, в заповедта за прилагането й органът е посочил, че: описаното МПС [рег. номер] не е вписано в списъка към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. На място обаче се установява, че Р. на 14.03.2025 година превозва чрез собственото си МПС пътник В. М. от [населено място] до гр. Стара Загора с цел закупуване на мехлем срещу сумата от 100 лева, оставени от В. М. на таблото на автомобила му.

Константна е практиката на ВАС в насока, че правният резултат, който законът цели с прилагането на принудителните административни мерки по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения, извършвани при превоз на пътници и товари. В заповедта по прилагане на ПАМ по т.1 административният орган е направил извод, че с процесния автомобил е извършван таксиметров превоз като един от видовете превози по ЗАвтП, без да посочи по какви критерии е дефинирал превоза като "таксиметров"; коя точно законова разпоредба е нарушена с извършването му; защо приема, че е в хипотеза на издадено Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и списък към него, в който автомобил рег. [рег. номер] не е вписан.

Относно различните видове превози законодателят е дал дефиниции в специалния закон (§ 1 на ДР на ЗАвП обществен превоз , превоз на пътници , превоз за собствена сметка и т.н.), като регламентацията им (включително необходимите документи и условията за извършването им) се подчинява на различни законови разпоредби. Различни са и законовите разпоредби, които предвиждат ПАМ за преустановяване на административни нарушения при извършването им.

Едва в касационната жалба, касаторът посочва като нарушена разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗАвтП, касаеща таксиметровите превози, но с касационната жалба не могат да се допълват мотивите на индивидуалния административен акт.

По горните съображения АС гр. Велико Търново е формирал правилен като краен извод, че административният орган не е доказал изпълнението на материалноправните предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАП в твърдяната хипотеза на предл.1. От една страна в акта за прилагане на ПАМ органът не посочва нарушената разпоредба на ЗАвтП, а от друга липсва обосновка по какви критерии е дефинирал превоза като "таксиметров", за да обоснове прилагането именно на процесната ПАМ. В тази насока е решение на ВАС по адм.д. 13522/2020 година.

ПАМ Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с [номер] на Д. Д. Р. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година е приложена на основание чл.106а, ал.1, т.4, б. б , предл.3 и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Квалификацията предвижда, че временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

За прилагането на тази ПАМ, органът приема, че е в хипотеза на обществен превоз на пътници . Чл.6, ал.1 ЗАвтП посочва, че: Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

В рамките на мярката по т.1 от заповедта, органът приема чрез действията на 14.03.2025 година Р. да извършва таксиметров превоз . Прилагането на чл.6, ал.1 ЗАвтП към хипотеза на таксиметров превоз изисква удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници. Приложената хипотеза от органа обаче е на предл.3 на чл.106а, ал.1, т.4, б. б от ЗАвтП, а именно при липса на заверено копие от лиценз на Общността. Както по-горе касационният състав посочи, установяването в случая е, че Р. на 14.03.2025 година превозва чрез собственото си МПС пътник В. М. от [населено място] до гр. Стара Загора с цел закупуване на мехлем срещу сумата от 100 лева, оставени от В. М. на таблото на автомобила му. Липсва аргументация от органа на какво основание приема, че така изписаните факти субсумират хипотезата на приложената правна норма за определяне на процесната ПАМ по т.2: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство при липса именно на заверено копие от лиценз на Общността. Заверено копие от лиценз на Общността се изисква при извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността. В случая няма установяване на извършван такъв международен превоз. В действителност, чл.106а, ал.1, т.4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) включва три хипотези:

-извършване на обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари;

• извършване на таксиметров превоз на пътници с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,

• извършване на международен превоз на пътници или товари при липсва заверено копие към лиценз на Общността.

В конкретната хипотеза органът изрично е изписал като приложена правната квалификация на мярката по т.2 от акта в предл.3 на чл.106а, ал.1, т.4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Липсва обосновка и извод от фактическа страна, които да субсумират хипотезата на правната норма в частта на предл.3, а именно при липса на заверено копие към лиценз на Общността.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АС гр. Велико Търново като краен резултат.

При една фактическа обстановка, а именно: На 14.03.2025 година Р. превозва чрез собственото си МПС пътник В. М. от [населено място] до гр. Стара Загора с цел закупуване на мехлем срещу сумата от 100 лева, оставени от В. М. на таблото на автомобила му, органът прилага две различни ПАМ по т.1 и т.2 на акта съответно по чл.106а, ал.1, т.1, б. б и ал.2, т.1 ал.7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и по чл.106а, ал.1, т.4, б. б , предл.3 и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Първата изисква доказване извършването на таксиметров превоз по смисъла на закона, каквото не е проведено и не е изписана приетата за нарушена норма на ЗАвтП. Втората изисква доказване необходимостта от представяне на заверено копие към лиценз на Общността при международен превоз. Органът не доказва нито една от хипотезите на приложените норми, тъй като не доказва и не аргументира по никакъв начин вида на осъществявания от Р. превоз. Липсват аргументи защо за прилагането спрямо едни факти на две мерки, в първия случай органът приема, че превозът е таксиметров , а във втория случай международен обществен превоз на пътници . Индивидуалният административен акт е издаден при допуснати нарушения на закона, свързани с липса на правни установявания относно вида на превоза и неправилно субсумиране на установени факти под квалификации относими към различен вид превоз.

Предвид гореизложеното, като е отменил административния акт, първоинстанционният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски по списък в размер на 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221 ,ал.2 от АПК съставът на ВАС