Решение № 8321 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2014 г.

Решение № 8321 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Ташев Михов от гр. Банкя срещу решение № 13 от 10.03.2014 г. по адм. дело № 18/2014 г. на Административен съд - Силистра. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Димитър Ташев Михов срещу отказ за издаване на Удостоверение за осигурителен стаж, обективиран в писмо с изх. № 18-03-2609 от 28.06.2013 г. -Обр. УП-14 за периода- 1948-1956 г. на Началник отдел Обединен осигурителен архив (ООА) при ТП на НОИ- гр. Силистра, потвърден с Решение № Р-1 от 06.01.2014 г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Силистра. За да постанови този резултат Административен съд - Силистра е приел за законосъобразен изводът на Директора на ТП на НОИ- гр. Силистра, че в предадените и приети за съхранение документи в архивохранилището на ТП на НОИ- гр. Силистра за посочения период от 1948-1956 г. и след проверка за данни за всички възможни подразделения на прекратеното ТКЗС с. Стожер, ТКЗС с. Драганово и бригада Войсил не е установена информация за осигурителен, респективно трудов стаж на жалбоподателя Димитър Ташев Михов, както въз основа на самостоятелна партида, така и по партидата на неговите родители - баща Ташо Димов Михов и майка Недялка Ташева. Решението е правилно. В хода на административното производство административният орган е извършил проверка в наличната документация на всички възможни условни подразделения на прекратеното ТКЗС и е установил, че в архивохранилището на ТП на НОИ- гр. Силистра се намират само пенсионни книги за периода след 1950 г. за бригадата в с. Драганово, като останалата документация касае периода след 1957 г. В наличните документи не са намерени данни както за касационния жалбоподател Димитър Ташев Михов, така и за неговите родители - баща Ташо Димов Михов и майка Недялка Ташева, които данни да послужат за удостоверяване на осигурителен стаж. Според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, жалбоподателят не е пояснил съществените обстоятелства: а) за свой (личен) трудов стаж ли иска да бъде издадено удостоверение обр. УП-14 (чл. 18 от Закона за пенсиониране на земеделските стопани кооператори, респ. чл. 76, б. "ж" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите) или за осигурителен стаж от надпланови трудодни на неговите родители (чл. 76, б. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите); б) кога е било създадено ТКЗС - с. Дончево, респ. бригадата в с. Войсил; в) кога неговите родители или само неговия баща са станали членове на ТКЗС. С определение № 59 от 24.01.2014 г. Административен съд - Силистра е указал на Димитър Ташев Михов, че негова е доказателствената тежест да обори твърденията, че в съответното хранилище липсват документи, относими за удостоверяване на заявения факт- осигурителен стаж за периода от 1948-1956 г. Въпреки това в съдебното производство единственото писмено доказателство, представено от касационния жалбоподател Димитър Ташев Михов е удостоверение № 122 от 10.05.1955 г., потвърждаващо, че в периода от 05.05.1952 г. до 15.06.1955 г. той е отбивал редовна военна служба. Този факт обаче, е ирелевантен спрямо спорния предмет на делото, тъй като не се отнася за трудов или осигурителен стаж, положен в заявения прекратен осигурител. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Димитър Ташев Михов не е ангажирал надлежни доказателства, чрез които да установи основния спорен въпрос по делото- наличие на осигурителен стаж за периода от 1948-1956 г. положен в заявения прекратен осигурител. Твърденията на касационния жалбоподател Димитър Ташев Михов за наличие на осигурителен стаж в заявения прекратен осигурител са останали недоказани и следователно правилен е извода на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е законосъобразен. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,