Решение № 11691 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4110/2016 г.

Решение № 11691 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4110/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. А., от гр. С., чрез пълномощника й - адв. Д. К., против решение № 6283/21.10.2015 г. по адм. дело № 11529/2013 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Изпълнителния директор на АГКК, гр. С., редовно призован, не изпраща представител. Ответникът: Кмета на столична община /СО/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт А., изразява становище за недопустимост на обжалваното решение, с оглед последните изменения в ЗКИР /Д. в. бр. 57/2016 г./, съгласно които заповедите за одобряване на първоначална КККР не подлежат на обжалване. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, на основание чл. 49, ал. 2 ЗКИР /изм. Д. в. бр. 57/2016 г./. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й установи: П. А. съд С.-град Н. С. А. е оспорила законосъобразността на Заповед № КД-14-132/8.10.2013 г. на ИД на АГКК-С., с която е одобрена първоначална КККР за поземлени имоти в гр. С., р-н "Младост", СО, в частта й относно ПИ с идентификатор 68134.4094.793, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 29/2006 г./. Заповедта е втора по ред, като преди това с влязло в сила решение № 7104/18.12.2012 г. по адм. дело № 8019/2011 г. на Административен съд С.-град първоначално изработената КККР за част от територията на р-н "Младост", СО, одобрена със Заповед № РД-18-35/9.06.2011 г. на ИД на АГКК, в частта на конкретно посочени поземлени имоти е отменена като незаконосъобразна и делото, като преписка е върнато на органа за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. Предмет на отменителното решение е бил и ПИ с идентификатор 68134.4094.257 - улица, за който е установено, че граничи с имота на касатора Н. А.. Предвид указанията на съда за заснемане границите на имотите по отменения кадастър съобразно границите по приложения улично-регулационен план, органът - в лицето на ИД на АГКК, е издал процесната заповед, която по отношение на новозаснетите имоти и граничещите с тях съседни имоти, между които и имота на касатора А., се явява такава по одобряване на първоначална КККР по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 29/2006 г/, независимо, че в заповедта е изписано друго правно основание - чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А., като неоснователна. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради следното: С. З. за изменение и допълнение на ЗКИР /обн. Д. в. бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26.07.2016 г./ е предприето изменение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 30/2006 г./, която е придобила следната редакция: "Одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри не подлежат на обжалване". С тази норма, имаща процесуален характер, са изключени от обжалване одобрените кадастралната карта и кадастрални регистри, изработени по реда на чл. 35 от ЗКИР, представляващи първоначални КККР. Процесуалните норми имат незабавно действие и се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт по който са създадени не е предвидено друго. В случая, видно от ПЗР на ЗИДЗКИР /обн. Д. в. бр. 57/22.07.2016 г./, липсва уредба за процесуалния ред по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 30/2006 г./, каквото е настоящето. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР / Д. в. бр. 57/22.07.2016 г./ е уредена процедурата по довършване на започнатите административни производства по създаване на КККР, вкл. и това по чл. 49 и сл. от ЗКИР, заварени към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но няма за съдебните такива, които са висящи. За последните важи изменената процесуална норма на чл. 49, ал. 2 /Д. в. бр. 57/2016 г./, изключваща съдебното обжалване на такива актове. От изложеното следва, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49, ал. 2 ЗКИР /Д. в. бр. 57/2016 г./, жалбата на Н. А. против заповедта на ИД на АГКК-С., с която е одобрена първоначална КККР относно ПИ 68134.4094.257-улица, засягащ и границата на ПИ 68134.4094.793 съседен на него, е недопустима, поради липса на предмет- чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество на недопустимата жалба съдът е постановил недопустимо решение. Като такова същото следва да бъде обезсилено и вместо него жалбата срещу заповедта, в посочената част, бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение