Решение № 11616 от 16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13145/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на И. Крумов против Решение 3972/12.06.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 13295/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-22221718001257-091-001/14.08.2018 г., поправен с РА П-22221718155290-003-001 от 27.08.2018 г. за поправка на явна фактическа грешка, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдени с решение 1672/30.10.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП София, и в полза на НАП са присъдени разноски в размер на 1 641 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но съществени процесуални нарушения не се посочват. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София оспорва същата чрез юрисконсулт Мирчева и иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221718001257-091-001 от 14.08.2018 г., поправен с РА П-22221718155290-003-001 от 27.08.2018 г. за поправка на явна фактическа грешка, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдени с решение 1672/30.10.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с който е ангажирана отговорността на И. Крумов по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в качеството му на управител на [фирма] за задължения на дружеството в общ размер на 31 038, 80 лв., в т. ч. главници в размер на 24 108, 27 лв. и лихви в размер на 6 930, 53 лв., установени с влязъл в сила РА Р-22221417003106-091-001/20.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и при съответствие с материалноправната разпоредба на чл.19, л.1 от ДОПК. Приел е за безспорно, че има влязъл в сила РА Р-22221417003106-091-001/20.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който на [фирма] са установени задължения в размер на 30 265, 47 лв., както следва: корпоративен данък за данъчен период 2015 г. в размер на 3 737,10 лв. и лихви в размер на 899,15 лв.; данък върху добавената стойност за периодите януари и февруари 2015 г. и от 01.04.2015 г. до 29.02.2016 г. в размер на 20 402,55 лв. и лихви в размер на 6 031, 38 лв. По делото не е било спорно също, че И. Крумов е управител на [фирма] и като такъв задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК; След това АССГ е възприел тезата на приходната администрация, че в качеството си на управител на [фирма], И. Крумов укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация, поради което било налице поведение, изразяващо се в действие и бездействие с подаването на декларациите и укриване на фактурите за доставките във връзка, с които е начислен допълнителен ДДС и КД. Същите не били отразени в дневниците за покупка на ТД, след като били подписани от управителя или лица, наети по трудов договор в дружеството. Конкретно е прието, че има както недобросъвестно, така и съзнателно поведение изразено чрез действие - подадените ГДД и СД по ЗДДС, така и чрез бездействие на управителя като лице, ръководещо стопанската дейност на предприятието и неупражнил контрол върху служителите, за които твърди, че са получавали фактурите, но не са предавали същите за осчетоводяване и включване в съответните декларации и отчетни регистри. Подаването на ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО с неверни данни, както и подаването на съдържащи неверни данни справки-декларации по ЗДДС представлява укриване на действителния счетоводен финансов резултат, съответно на действителния резултат данък за внасяне или за възстановяване, по ЗДДС. С оглед изложеното е прието, че подаване на такива с неверни данни представлява необявяване /укриване/ на факти и обстоятелства, релевантни за данъчното облагане, което е един от елементите на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Изложеното било доказано от влезлия в сила РА на [фирма]. Приел е доказана и причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя и невъзможността за събиране на публичните задължения, изразяваща се в това, че поведението е причина да не могат да бъдат събрани задължения за данъци. Този извод е обоснован с установено недобросъвестно поведение на управителя, който знаел, че за дружеството възникват данъчни задължения и умишлено е избягнал събирането им. Установена била и невъзможността понастоящем да бъдат събрани публичните задължения на [фирма], в която връзка е представена служебна бележка вх. 59-00-346#2 от старши публичен изпълнител при ТД на НАП София, от която се установило, дружеството не притежава недвижимо имущество, с което да обезпечи задълженията си по РА, поради което дългът е категоризиран, като необезпечен и несъбираем и изпълнително дело 22150028697/2015 г. е прекратено. В заключение е направен извод, за правилно ангажиране отговорността на И. Крумов за задълженията на [фирма], установени с влезлия в сила РА в размер на 30 265, 47 лв. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение за материалния закон и необосонваност. Не е спорно и е установено по делото, че РЛ е било управител на [фирма], в периода на възникване на задължения на дружеството за данъци за периодите на 2015г. Задълженията за плащане на данъци /ДДС/, корпоративен данък и лихви за забава върху тях са установени с влязъл в сила като необжалван ревизионен акт Р-22221417003106-091-001/20.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който на [фирма] са установени задължения в размер на 30 265, 47 лв., както следва: корпоративен данък за данъчен период 2015 г. в размер на 3 737,10 лв. и лихви в размер на 899,15 лв.; данък върху добавената стойност за периодите януари и февруари 2015 г. и от 01.04.2015 г. до 29.02.2016 г. в размер на 20 402,55 лв. и лихви в размер на 6 031, 38 лв. Влезлият в сила ревизионен акт се ползва с доказателства сила относно обстоятелствата, формиращи задълженията. Настоящият касационен състав намира, че подаването на справки-декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО с неверни данни за получени облагаеми доставки и реализирани приходи от продажби от [фирма] е релевантно на укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите. В този смисъл проява на укриване на факти е пропускът в съответните справки-декларации по ЗДДС да се отразят всички доставки, както и посочването в ГДД по ЗКПО на занижен финансов резултат. Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Макар това да е така, фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва и причинна връзка между това укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. В случая неправилно е прието от административният съд, че органите по приходите са доказали, че невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения на [фирма] се дължи именно на неверните данни в подадените декларации. Не може да бъде споделена тезата на приходната администрация, че причинно-следствена връзка е налице защото, ако дружеството беше декларирало точно задълженията си и не ги беше внесло, въз основа на декларациите, които са изпълнително основание, своевременно е щяло да бъде образувано изпълнително дело и тези задължения е можело да бъдат събрани. За да бъде ангажирана отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК е необходимо да е налице пряка причинна връзка между неговите действия и несъбирането на задълженията на представляваното от него юридическо лице, а не хипотетична такава. Трайно се приема в практиката на ВАС, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество т. е. твърдяното поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, което в случая не се установява. На следващо място, в актовете на приходните органи липсва установяване на момента, от който е настъпила невъзможността задълженията на [фирма] да бъдат събирани. В актовете на приходните органи липсват данни за имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така по време на ревизионното производство по издаването на РА на дружеството. Администрацията е установила размера на несъбраните вземания, но не и динамиката в имущественото състояние на главния длъжник. Невъзможността да се погасят публичните задължения в образуваното изпълнително производство в момент следващ във времето този на затаяването на информацията не обуславя извод за връзка на причинност между поведението на субекта на отговорността и непогасеното публично задължение, а в случая не се твърди и не се установява по-ранен момент на несъбираемост на задълженията. По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд София - град е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени издадения РА Р-22221718001257-091-001/14.08.2018 г., поправен с РА П-22221718155290-003-001 от 27.08.2018 г. за поправка на явна фактическа грешка, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдени с решение 1672/30.10.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП София. С оглед изхода на спора, решението на АССГ следва да се отмени и в частта му за разноските. При липса на искане от касатора за разноски, такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,