Решение № 6714 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2016 г.

Решение № 6714 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4826/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П., против Решение № 482/02.03.2016 г., постановено по адм. дело № 123/2016 г., по описа на Административен съд П., с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване с № 5345/15.10.2015 г., на М. И. Д. - главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" в дирекция "Местни данъци и такси" при О. П., потвърден с Решение № 10/28.12.2015 г., на кмета на О. П., с който на Г. Н. Г. е отказано възстановяване на сумата от 40.00 лева, платена по фиш за налагане на глоба с № 6609004386/27.11.2014 г., заради несвоевременно деклариране на придобито моторно превозно средство и преписката е изпратена на дирекция "Местни данъци и такси" при О. П., за постановяване на акт, съобразно дадените от съда указания. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания Акт за прихващане и възстановяване с № 5345/15.10.2015 г., бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. О. Г. Н. Г. от гр. П., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във вързка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отменил като незаконосъобразен Акт за прихващане и възстановяване с № 5345/15.10.2015 г., на М. И. Д. - главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" в дирекция "Местни данъци и такси" при О. П., потвърден с Решение № 10/28.12.2015 г., на кмета на О. П., с който на Г. Н. Г. е отказано възстановяване на сумата от 40.00 лева, платена по фиш за налагане на глоба с № 6609004386/27.11.2014 г., заради несвоевременно деклариране на придобито моторно превозно средство и е изпратил преписката на дирекция "Местни данъци и такси" при О. П., за постановяване на акт, съобразно дадените от съда указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че предвид изрично заявеното оспорване на глобата по фиш от страна на Г. Г., е налице хипотезата на чл. 39, ал. 3, т. 1 от ЗАНН и за общинската администрация е възникнало задължението да анулира издадения фиш на 27.11.2014 г. и да състави АУАН, за извършено нарушение по смисъла на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция. При тези обстоятелства сумата от 40.00 лева, по известие за глоба по фиш с № 6609004386/27.11.2014 г., е недължимо платена и подлежи на възстановяване, съобразно установеното от нормата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Изложени са съображения, че постановеният с процесния АПВ отказ да бъде възстановена посочената сума е постановен при неправилно приложение на материалния закон, поради което незаконосъобразен. Решението е неправилно. Съдебният акт е постановен в нарушаване на материално-правните изисквания на приложимите нормативни актове, формираните изводи не са обосновани и законосъобразни. В процедурата по чл. 39 от ЗАНН извършеното административно нарушение и наказването му са обективирани в единен акт на съответната администрация. Тази възможност е предвидена за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, като в конкретната хипотеза това е изрично уредено в чл. 128, ал. 5 от ЗМДТ. Оформеният от контролния орган фиш, действащ в тази хипотеза и като наказващ орган, замества наказателното постановление и влиза в сила веднага щом като нарушителят се съгласи да плати определената глоба. По своя преценка нарушителят може да предизвика провеждане на цялостно административнонаказателно производство - съставяне на АУАН, издаване на НП, включително съдебно разглеждане, или да се откаже от него, какъвто е конкретния случай. Жалбоподателката е платила фиша, от което следва, че се е съгласила с нарушението и определеното наказание. Компетентният за това орган при това положение не е имал задължение да изпрати преписката за съставяне на АУАН. Твърдението, че фишът не отговаря на изискванията на ЗАНН и АПК е следвало да се направи преди заплащане на глобата, а не след това, което прави неприложимо и производството по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, на което неправилно е основано оспореното съдебно решение. Фишът по чл. 39 от ЗАНН действително не подлежи на съдебен контрол, поради което правилно Районният съд е прекратил производството по делото. Законодателят не е предвидил възможността за оспорване пред съд на тази категория актове, като единствено е дал възможността на лицето алтернативно да оспори нарушението или размера на глобата, или да откаже да подпише фиша, но на място при неговото съставяне, което в случая не е било сторено. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд П. следва да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което жалбата против цитирания акт бъде отхвърлена като неоснователна. При този краен извод в полза на О. П. следва да бъдат присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции в размер на 200.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение