Решение № 678 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13491/2019 г.

Решение № 678 от 19.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13491/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Р. Мадански е подал касационна жалба срещу решение № 284 от 26.07.2019 г. по адм. дело № 165/2019 г. по описа на Административния съд – Смолян, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу Община Рудозем за заплащане на обезщетение в размер на 9 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от бездействието на кмета на община Рудозем да изгради улица или временен път до къщата, в която жалбоподателя живее. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Община Рудозем е изразила становище за неоснователност на касационната жалба и е поискала присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Р. Мадански срещу Община Рудозем, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 9000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в психически дискомфорт, неудобство, унижение, безпокойство, несигурност и накърняване на достойнството, настъпили вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община Рудозем да изгради улица или временен път до къщата, в която живее касационният жалбоподател.. Административният съд установил, че с експертно решение на трудово-експертна лекарска комисия на ищеца Р. Мадански е определена трета група инвалидност – пожизнено поради заболяване на [заболяване]. Според показанията на разпитаните по делото свидетели поради заболяването си ищецът не можел да се придвижва самостоятелно по пътеката, по която се стигало до дома му. Затова излизал много рядко и то с придружител. От ищеца и от негови близки многократно били внасяни искания до Община Рудозем и до други институции за изграждането на улица до имота. В свои отговори администрацията на общината неколкократно заявявала, че не може да изпълни улицата поради финансови затруднения. Съгласно заключението на допуснатата по делото техническа експертиза достъпът до имота на ищеца с административен адрес: [населено място], [улица], е затруднен, тъй като няма изградена улица. Имотът е достъпен по тесен пешеходен път, по който не могат да се придвижват хора с намалена подвижност или използващи помощни технически средства. Имало започнала процедура за допускане на изменение на подробния устройствен план в частта за уличната регулация, като със заповед от 17.01.2019 г. кметът на Община Рудозем разрешил изработването на проект за частично изменение на подробния устройствен план за квартал 125 на [населено място]. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че бездействието на кмета на Община Рудозем за изграждането на улица или за прокарването на временен път до имота на ищеца не може да се квалифицира като фактическо бездействие за изпълнение на задължение, което произтича пряко от закон, както изисква чл. 256 АПК. Съдът посочил, че нормата на чл. 32 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.); и тази на чл. 63, т. 1 от Закона за хората с увреждания, на неизпълнението на които се позовава ищецът, не пораждат конкретни задължения за административния орган по смисъла на чл. 256 АПК. Дейността по изграждане на комуникационно-транспортната система на урбанизирани територии представлявала комплексна стопанска дейност, осъществявана от органи на изпълнителната власт съобразно възложените им правомощия. Изграждането на улици било свързано с одобряването на устройствен план, с възлагане на инвестиционен проект и неговото съгласуване, с разрешаване на строителството и неговото възлагане по на изпълнител по реда на Закона за обществените поръчки. Създаването на техническа инфраструктура изисквало издаването на административни актове, като нито един от посочените етапи не предполагал извършването на фактически действия. Поради липсата на незаконно бездействие от страна на кмета на община Рудозем като административен орган съдът отхвърлил предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не противоречи на материалния закон. За да се приеме, че има незаконно бездействие на административен орган като един от елементите за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва да се направи преценка за наличието на нормативния състав на чл. 256, ал. 1 АПК. Необходимо е да се установи, че административен орган не изпълнява свое нормативно властническо задължение, което е пречка за реализацията на конкретно право или законен интерес на гражданин или организация. В случая няма основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Община Рудозем, основана на твърдения за незаконно бездействие на административен орган, тъй като изграждането на улици, площади и други елементи на техническата инфраструктура в населените места не представлява изпълнително-разпоредителна дейност. В подкрепа на направения извод са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската колегия на Върховния касационен съд и съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, според които ".. поддържането на пътищата не е административна дейност и неизпълнението на задълженията за изграждане, ремонт и поддържане на транспортно-комуникационните мрежи и съоръжения не е свързано с осъществяването на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защитата на засегнатото право... ". Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТ общинските съвети и кметовете на общините в рамките на предоставената им компетентност определят политиката по устройство на територията на съответната община, в това число, изграждането и поддържането на уличната мрежа. Разпоредбата на чл. 53, ал. 5, т. 1 и 2 ЗХУ задължава централните и териториалните органи на изпълнителната власт да предприемат мерки за привеждане на предоставената им за управление държавна собственост (елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията) в съответствие с правилата, нормите и нормативите, определени с наредбата по ал. 3, като ежегодно разработват програми с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение и за съобразяването на всички изисквания за достъпност за хора с увреждания по отношение на предоставената им за управление собственост относно елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сгради и съоръженията. Дейностите по изграждането на обекти от първостепенно значение за задоволяване на обществени потребности на местни общности се осъществяват от общината като юридическо лице, титуляр на правото на публична и частна общинска собственост. Общината е собственик на изградените мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, обслужващи територията на съответната община. Управлението на общинската собственост, което включва и дейностите по изграждане на необходимата за задоволяване на жизненоважни обществени потребности на местната общност инфраструктура, се реализира чрез действия и актове на органите на местно самоуправление и на изпълнителната власт на територията на общината. Само когато издават административни актове, които способстват за изпълнението на дейността, компетентните органи са длъжни да съобразяват изискванията за достъпност на урбанизираната среда за хората с увреждания. Отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се реализира в случаите, когато административни органи или длъжностни лица чрез незаконни актове, действия или бездействия препятстват пряко упражняването на признати от закона субективни права, свободи или законни интереси на граждани или организации с административноправен характер, чиято защита се осъществява пред административните съдилища. Достъпът до обитаваните от лицата жилищни сгради посредством изградена от общината улична инфраструктура обаче не е обект на индивидуално или колективно субективно право на граждани или организации, на което съответства задължение на определен административен орган, в частност на кмета на община Рудозем, както неоснователно се поддържа в исковата молба. Като е отхвърлил предявения иск, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора в полза на Община Рудозем не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд