Решение № 7160 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2019 г.

Решение № 7160 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Н. против решение № 408 от 17.07.2019 г., постановено по адм. д. № 292/2019 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Л. П., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. обявява нищожността на отказ на кмета на Община Н. да бъде определено обезщетение по реда на чл. 210 и сл. ЗУТ за ползване на поземлен имот, по заявление на Л. П., обективиран в писмо от 11.02.2019 г. и изпраща делото като преписка по компетентност на комисията по чл. 210 ЗУТ за произнасяне по заявлението. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът се позовава на чл. 210, ал. 1 ЗУТ, съгласно който изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Незаконосъобразен обаче е изводът, че компетентен да се произнесе по заявлението на Л. П. е комисията, назначена от кмета на общината, а не последния. Със заявление от 01.02.2019 г. Павлов иска от кмета на общината да му бъде определено обезщетение за ползване на част от имота му от енергийно предприятие вследствие на възникнали сервитутни права за съществуващите в него енергийни обекти. В писмото са изложени фактически и правни основания за постановения отказ. При тези данни изводът на съда, за липса на компетентност на органа издал оспорения административен акт, е незаконосъобразен. В случая кметът на общината е изложил съображения и е направил извод, че не са налице основанията за назначаване на комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, т. е. административният орган отказва да назначи комисия, а в компетентността на последната е да изготви оценка и определи размера и изплащането на обезщетението, но не и да прецени дали същото е дължимо или не. В случая спорът е налице ли са предпоставките за назначаване на комисия по чл. 210 ЗУТ или не. Това е въпрос по същество, по който съдът дължи произнасяне, което в случая не е сторено. Производството по определянето на размера и изплащането на обезщетение, съгласно чл. 210, ал. 1 ЗУТ, има акцесорен, а не самостоятелен характер, като предпоставките за възникването на това производство са в изрично предвидените в закона случаи. Следователно като приема, че оспорения отказ е нищожен съдът постановява решение в нарушение на материалния закон. Съдът не излага съображения относно наличието или липсата на пороци, обосноваващи съответно унищожаемостта или законосъобразността на оспорения отказ, поради което обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания съобразно изискването на чл. 146 АПК относно неговата унищожаемост. Претендираните в настоящето производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,