Решение № 2209 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 68/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от Кмета, чрез процесуалния й представител юрк. Станков, против решение 21949 от 01.11.2024г., постановено по адм.д. 3942/2024г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Столична община срещу заповед ДК -02 С 2 от 22.03.2024г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ София, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж Уличен водопровод DN 110 PEHD по ул. Илка Попова от съществуващ уличен водопровод в близост при о.т. 119 до о.т. 111 и по ул. Борис Карадимчев от о.т. 111 до СВО за УПИ Х, кв. 9, м. НПЗ Хладилника - Витоша, минаващ през ПИ идентификатор 68134.903.2411 и ПИ идентификатор 68134.903.3372. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че Столична община следва да бъде адресат на оспорената заповед, като излага подробни съображения, че няма качеството нито на възложител на строежа, нито на негов извършител. Посочва и че не са събрани доказателства относно действителния извършител предвид представени по делото доказателства за заявено искане за изграждане на водопровода от Амстрой Ко ООД и постановен отказ за разрешаване на извършването. Мотивира и извод, че фактът, че водопроводът преминава през имоти общинска собственост, не обосновава извод, че същият е собственост на Столична община. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда, че оспорената заповед е издадена без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като посочва такива, включително издаването на акта при неизяснени факти и обстоятелства от значение за издаването му. Твърди и неправилност на извода на съда, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Ответникът началникът на РДНСК София, чрез процесуалния си представител юрк. Никоевска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на началника на ДНСК, тъй като е приел, че нареденият за премахване строеж е трета категория по смисъла на чл. 137 ал. 1 т. 3 б. б ЗУТ, представляващ част от техническата инфраструктура по смисъла на § 5 т. 31 ДР на ЗУТ. Приел е, че заповедта отговаря на изискванията за форма, както и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка е направил извод, че макар и административният орган да не е положил усилия да установи кой е извършителя на строежа, при наличие на индикации, че дружеството Амстрой ко ООД е заявило изграждането на такъв за захранване на построени от него сгради в УПИ X, кв. 9, м. НПЗ Хладилника - Витоша, то това нарушение не е съществено, тъй като от доказателствата е установено, че водопровода преминава през имоти общинска собственост, съответно адресата на заповедта Столична община като възложител на строежа по смисъла на чл. 161 ЗУТ, а именно в качеството му на собственик на поземлените имоти, през които преминава, може и следва да бъде адресат на заповедта. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, който е изграден без строителни книжа, тъй като такива не са представени по делото. Позовал се е и на установителната сила на съставения констативен акт, тъй като е посочил, че същият не е бил оспорен от жалбоподателя. Оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 168 АПК съдът проверява законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, като това задължение е израз на засиленото служебно начало в съдебния административен процес, който задължава съда, дори при липса на отправено изрично искане да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания посочени в закона. В случая съдът не е изпълни това свое задължение. Неправилно съдът е приел, че следва да приеме за установено отразеното в констативния акт, въз основа на който е издадена заповед, тъй като същият не е бил оспорен от жалбоподателя. Това противоречи на вменените задължения на съда по чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК и засиленото служебно начало в съдебния административен процес. В тази връзка съдът не е изпълнил задължението си да установи дали оспорената заповед е издадена от компетентен орган, което в настоящия случай зависи от вида и категорията на строежа, което пък може да бъде установено с използването на специални знания, с които съдът не разполага. Съдът не е установил дали действително се касае за строеж от трета категория уличен водопровод представляващ техническа инфраструктура или се касае за водопроводно отклонение по смисъла на чл. 6 и чл. 7 и други от НАРЕДБА 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Едва след преценка с оглед на категорията на строеж, но от компетентно лице, включително с изготвена скица, от която да е видно точно къде е разположен строежа, може да бъде определено дали заповедта е издадена от компетентен орган. Съдът не е установил и дали действително нареденият аз премахване водопровод е изпълнен без строителни книжа, предвид представените по делото такива, включително удостоверение за въвеждане в експлоатация, което обхваща водопровод, извършен в улица от о.т. 120 о.т. 119 о.т. 110 о.т. 109, а по оспорената заповед нареденият за премахване водопровод е описан като такъв между о.т. 119 до о.т. 111, които се обхванати на пръв поглед и от представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация. В тази връзка съдът е следвало да установи дали нареденият за премахване строеж не е идентичен или сходен с обекта или част от обекта, описан в представеното по делото удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация и едва след това и въз основа на събрани доказателства да направи извод дали заповедта е законосъобразна. Най накрая с оглед на надлежното определяне на адресат на заповедта, съгласно § 3 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, жалбоподателят в производството може да бъде адресат на заповедта, но в случая съдът следва във връзка с разпоредбите на закона за водите да установи чия собственост е строежа и с оглед на надлежното конституиране на страните в производството. По изложените съображения оспореното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при непълнота на доказателствения материал. Поради това решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане съдът следва да установи, включително с използването на специални знания точното местоположение, вид и категория на наредения за премахване строеж, има ли издадени за него строителни книжа и/или удостоверение за въвеждане в експлоатация, чия собственост е строежа, като съобразно тези установявания да направи преценка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК съгласно задължението му по чл. 168 АПК. Предвид изхода на делото по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,