Решение № 10253 от 1.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4147/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Спортс енд Рикриейшън Комплекс Белмекен" АД срещу решение 803/19.12.2023 г., постановено по адм. дело 581/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата срещу АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 4 1/24.03.2023 г., издаден от А. Ичева, на длъжност старши специалист в МДТ при Община Белово, потвърден в обжалваната му част с Решение 1/18.05.2023 г. на ръководителя на Звено местни приходи при Община Белово. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна Ръководител на звено Местни приходи при Община Белово оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата срещу АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 4 1/24.03.2023 г., издаден от А.Ичева, на длъжност старши специалист в МДТ при Община Белово, потвърден в обжалваната му част с Решение 1/18.05.2023 г. на ръководителя на Звено местни приходи при Община Белово. За да постанови този резултат съдът е изложил подробни мотиви, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението. Решаващият състав е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материално-правна уредба, като при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства е обсъдил релевантните за спора факти и е формирал правилен извод за законосъобразност на процесния акт. Безспорно се доказа, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 4 ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ - орган по приходите при Община Белово, в рамките на делегираните му със Заповед от 30.12.22г. на Кмета на общината правомощия, в предвидената по 120 ал. 1 ДОПК вр. чл. 4 ал. 1 ЗМДТ форма и не са допуснати нарушения на производствените правила, не е налице визираната от касатора нищожност на АУЗД. Административният акт е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му /чл. 4 ЗМДТ, чл. 107 ал. 3 ДОПК/ като база за определяне размера на таксата за битови отпадъци са декларираните от касатора данни за имотите. Съобразно чл. 4 ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В чл. 11 ЗМДТ като данъчно задължени лица са определени собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл. 107 ал. 3 ДОПК, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде служебно акт за установяването му. Съобразно чл. 4 ал. 2 ЗМДТ, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Съгласно чл. 64 ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че касаторът е собственик на декларирани от него недвижими имоти и съответно е задължен да заплаща както данък недвижим имот, така и такса битови отпадъци за процесния период. Съгласно чл. 62 ЗМДТ и Приложение 2 към ЗМДТ, размерът на таксите се определя за всяка услуга поотделно - събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Съгласно чл. 66 ЗМДТ определянето на размера на таксата, диференциран по отделните видове услуги е изцяло от компетентността на общинските съвети, които я определят в годишен размер, въз основа на одобрена план-сметка. Размерът на всяка от трите такси в конкретният случай е определен поотделно за всяка година. Действително, доказва се обстоятелството, че общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържа и експлоатира общинско депо за депониране на битови отпадъци, както и реално предоставя услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява реалното предоставяне на компонентите от таксата за битови отпадъци, включително и услугите по поддържане чистотата за процесния район. Правилно съдът е определил размера на дължимите такса битови отпадъци и данък недвижим имот за процесния период, съгласно подадените декларации от касатора, чл. 67 ЗМДТ и приложимата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Белово. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 870 лв., съгласно списък на разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на осмо отделение,