Решение № 218 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6040/2007 г.

Решение № 218 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6040/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Р. С. Б., Д. С. С. и С. Н. С. - тримата от гр. Б., чрез процесуалния им представител адв. С, против въззивното решение № 14 от 23 юли 2007 г., постановено по в. гр. д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2005 г., с което е оставено в сила решение № 3* от 4 април 2005 г., постановено по гр. д. № 740 по описа на районния съд в гр. Б. за 2004 г. Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторите изтъкват, че неоснователно не се дава вяра на свидетелите на страната на ищците, а се кредитират показанията на останалите свидетели; наследодателят на касаторите е оспорвал незаконното строителство от страна на наследодателя на ответниците; по делото е установено, че наследодателят на ответниците се е включил само в строежа на сградата; строителството на процесните постройки е незаконно; общите части не могат да бъдат преграждани от кой да е от съсобствениците; правото на собственост на касаторите е нарушено, защото гаражът е незаконно построен в чужд имот. В писмена защита доводите в жалбата се поддържат. Ответниците не дават отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание процесуалният им представител адв. К сочи, че парцелът е купен от братя Т наследодателите на страните по спора; построяването на гаража е станало по съгласие на всички съсобственици; гаражът е с добър външен вид и не застрашава безопасността на никого. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че правата на ответниците по касация са установени с процедурата по обстоятелствена проверка, което се потвърждава и от събраните гласни доказателства; нотариално заверената декларация сочи, че праводателят на ответниците е бил съсобственик на парцела и въз основа на нея е изграден процесният гараж; ползването на парцела е било разпределено много отдавна и не е имало спорове по него; наследодателите на страните са изградили помощни постройки и никой не е пречил на другия при използването им; преградата в мазето е поставена от наследодателя на ответниците при съгласието на наследодателя на касаторите; изграждането на преградата е оправдано с оглед броя на мазетата, които се използват от касаторите. Съдът е сезиран с обективно съединени негаторни искове по реда на чл. 109 от Закона за собствеността. В исковата си молба касаторът С. С. и наследодателят на останалите двама касатори - ищецът С, сочат, че са собственици на 3/4 идеални части от поземлен имот, а на останалата 1/4 идеална част собственик е трето за спора лице, но ответниците без основание изградили в имота паянтови постройки за гараж, складове и постройки за отглеждане на животни; ищецът Б ответниците са съсобственици на западния калкан на двуетажната жилищна сграда, но ответниците без разрешение преградили част от общия коридор в зимничния етаж. В хода на производството ищецът С при условията на чл. 120 от ГПК (отм.), е заместен от наследниците си Д. С. и Р. Б. По делото е установено, че ищецът С братя Т закупили 1/2 идеална част от процесното дворно място през 1957 г. Касаторът С. С. придобил 1/4 идеална част от дворното място и втория етаж от източния близнак на жилищната сграда чрез покупко-продажба от 2003 г. Касационната жалба е основателна. Атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като въззивният съд не е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните. Касаторите твърдят, че имотът е тяхна собственост и наследодателят на ответниците без каквото и да е правно основание е изградил процесните постройки, а ответниците противопоставят твърдението, че имотът е закупен от наследодателя им още преди построяването на къщата и е налице съгласие на останалите съсобственици за изграждането на гаража. От представените доказателства по делото е видно, че с нотариално заверена декларация по реда на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) от 1977 г. братя Т дали съгласие на Д. Б. да си построи гараж в съсобствения им парцел. През 2000 г. ответниците по иска се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство и давност върху 1/4 идеална част от парцела, целия втори етаж на югозападния близнак и по 1/2 идеална част от мазето и тавана. Според заключението на съдебно- техническата експертиза, върху имота има застроен гараж, склад за дърва от подръчни материали и обор от отпадъчни материали. Гаражът е трайно прикрепен към земята, от железни профили, облицовани с дърво. Нотариално заверената декларация от 1977 г. би произвела своя ефект спрямо съсобствениците, стига да е дадена на съсобственик на парцела. Независимо от твърденията на ответниците по спора, подобни данни в делото не се съдържат. От свидетелските показания се изяснява, че парцелът бил закупен от С. Б. и братя Т, а един етаж от къщата бил построен от Д. Построяването на етажа е станало въз основа строително разрешение, издадено за жилищната сграда и на името на Д. Б. - брат на С. Б., а отстъпването на правото на строеж за жилищната е станало по реда на чл. 1 от Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти (отм.). Ето защо тезата на ответниците за придобиването на имота чрез закупуването на съответната част от него от покойния им наследодател, е неоснователна. Оттук следва, че нотариално заверената декларация не е дадена на съсобственик на имота, независимо какво е отразено в нея, тъй като с подобен вид документ не се прехвърля правото на собственост върху земята. За гаража, както впрочем и за останалите процесни постройки, няма каквито и да е строителни книжа. В контекста на изложеното е без значение какъв е външният вид на гаража и дали той застрашава сигурността на обитателите на жилищната сграда. На последно място, в съответствие с твърденията на ответниците, по делото е установено, че от четиридесет години Д. ползвал мястото за отглеждане на животни. За издигането на временните постройки обаче не е установено да е дадено съгласие от останалите съсобственици. Ответниците се бранят с възражението, че са придобили съответната част от имота по давност. Дори и това тяхно твърдение да е вярно, правото им на собственост не би могло да бъде упражнявано по начин, по който да смущава упражняването на правото на собственост на останалите съсобственици. Негаторният иск може да бъде провеждан успешно не само спрямо несобственици, пречещи на упражняването на правото на собственост в пълнота, но и спрямо съсобственици на имота. Ревандикационен иск спрямо ответниците не е предявяван. Ето защо, при положение, че процесните сгради са незаконни и липсва съгласие на съсобствениците за съществуването им, негаторният иск е основателен спрямо тях. Искът е основателен и по отношение на стореното от наследодателя на ответниците преустройство в мазето на жилищната сграда. Съдебно-техническата експертиза установява, че под рамото на стълбището в сутерена площта е заградена с тухлена зидария и монтирана врата, като заграденото пространство се използва за прибиране на зимнина. За това преустройство също няма строителни книжа. Коридорът на мазето, включващ и площта под рамото на стълбището, е обща част на етажната собственост и за неговото управление е необходимо решение на етажните собственици, както разпореждат чл. 42 и сл. от Закона за собствеността. Безспорно е, че такова решение няма, поради което извършеното преустройство трябва да бъде премахнато. Касаторите претендират сторените от тях разноски, които им се дължат по реда на чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.). Съобразно данните по делото, заплатени за държавни такси са 100 лева, за адвокатски хонорар са заплатени 600 лева и 100 лева за съдебно-техническата експертиза, или общо на касаторите се дължат 800 лева. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение