Решение № 14896 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4566/2013 г.

Решение № 14896 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4566/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП - гр. Варна срещу решение № 347/18.02.2013 г. по адм. дело № 4042 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна /АСВ/, с което е отменен ревизионен акт № 271201469/1.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна. Инвокират се оплаквания за противоречие на решението с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Отрича се установеността на изпълнението на доставката извън територията на страната на територията на друга държава членка, като условие на ВОД. Като процесуално нарушение на съда се определя пропускът му да открие производство по оспорването на верността на международните товарителници и автентичността на подписите за получателя в декларациите и писмените потвърждения. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация "Дъга 2000" ООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВ РА № 271201469 от 1.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна са установени в тежест на "Дъга 2000" ООД задължения за ДДС за деклариран но неосъществен ВОД по фактури № № 10343/20.09.2010 г. и 10366/22.09.2010 г. към румънското дружество S. C. FENUARI EXCLUSIV SRL с VIN RO 26840753. Определеното задължение за ДДС е в д. п. м. 09.2010 г. в размер на 21 981.40 лева и лихва 4 084.73 лева. Приходната администрацията е отрекла реалното извършване на доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка заради липса на подпис за получател в международните товарителници и несъответствия между различните екземпляри на тези транспортни документи, представени в ревизионното производство и при оспорването на РА по административен ред. Не са ценени и декларациите и писмените потвърждения, издадени от получателя с аргумент, че не притежават съдържанието по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. За да отмени РА относно определените задължения за ДДС по ВОД, съдът е приел, че жалбоподателят е доказал предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, като условие за облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. С позоваване на решението на СЕС по делото Teleos е аргументирал съответстващата и на изискванията на чл. 45 от ППЗДДС доказателствена активност на ДЗЛ. Ценил е като доказателствени средства по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС представените ЧМР, декларации и писмени потвърждения за доставките. Съдът не се е произнесъл по извършеното със становище от 23.01.2013 г. оспорване от повереника на ответника на верността на класираните в административната преписка копия от товарителници и автентичността на декларациите и писмените потвърждения от получателя. Решението е неправилно. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с Правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД - документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. В случая е безспорно наличието на документ от първата група, а е спорен въпросът за наличие на документи от втората - за транспортиране на стоките от България за Румъния. В контекста на обвързващата националните юрисдикции практика на СЕС по дело С-409/04 /делото Teleos, т. 51/ да се задължи данъчнозадълженото лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата-членка на доставката, не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията. Напротив, това задължение поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата вътреобщностна доставка или относно необходимостта да се включи ДДС в продажната цена. В тази посока е и по-актуалната практика на Съда по дело С-273/11. Тълкувайки чл. 138, § 1 от Директива 2006/112 Съдът е обусловил възможността на продавача да се откаже ползването от правото на освобождаване на вътреобщностна доставка от установяване, с оглед на обективни фактори, че той не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В приложимата редакция на чл. 45 от ЗДДС - тази от ДВ, бр. 6/2010 г., т. 2 включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. "а"/ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, като транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за негова сметка. При транспорт от доставчика или за негова сметка необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ, удостоверяващ получаването на стоките на територията на друга държава членка - чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. В конкретния случай дружеството - доставчик на стоката е представило транспортен документ - международни товарителници, ведно с писмено потвърждение от 20.09.2010 г. за получаване на стоката по фактура 10343/20.09.2010 г. и декларации от 21.09.2010 г. и от 23.09.2010 г. от S. C. FENUARI EXCLUSIV SRL за получаване на стоките по двете фактури. Истинността на писмените доказателствени средства по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е оспорена от ответника. Оспорването е извършено своевременно. Документите са представени в извънсъдебната фаза на производството. Оспорването на истинността им е извършено от приходната администрация със становището на повереника на ответника преди първото по делото заседание. В о. с. з. на 23.01.2013 г. процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че страната ще се ползва от тези доказателства. При действието на чл. 193, ал. 2 от ГПК дължимото процесуално действие на съда е било да постанови проверка на истинността на документите със следващата от чл. 193, ал. 3 от ГПК тежест на жалбоподателя да я установи. Без да е проверена истинността на писмените доказателствени средства те не могат да се включат в кръга на преценяваните доказателства - чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, на тях не могат да се основат фактическите констатации на съда и с установяваните от тях доказателства не могат да се обвържат претендираните от ползващата се страна правни последици /вж. пак чл. 236, ал. 2 от ГПК/. Процесуалното средство за преодоляване на последиците от опущението на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото освен процесуалната активност на съда по проверката на истинността на оспорените документи е дължима и преценка на същите доказателствени средства /освен ако не бъдат изключени от доказателствената съвкупност по реда на чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК/ с обсъждане на реквизитите на писмените потвърждения /вкл. и декларациите с такъв характер/ по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС; съдържанието на международните товарителници е разминаванията в различните представени екземпляри, макар всички да са предназначените за изпращача. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,