Решение № 7796 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2016 г.

Решение № 7796 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. срещу решение № 771/18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1920/2015 г. по описа на Административен съд - П. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Г. С. Д. оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 1040-15-7/6.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № 5606034544/ПР-868/11.05.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., с което на Г. С. Д. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по подаденото от него заявление с вх. № МП-5924/23.01.2015 г. Постановено е преписката да се изпрати на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП-5924/23.01.2015 г. по описа на РУСО гр. П., подадено от Г. С. Д., при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че по делото не се формира спор по установените факти. Изведено е, че противоположните становища, поддържани от страните в производството, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на заявителя и по-конкретно като каква категория следва да бъде зачетен, положеният от същия труд на длъжностите по т. 1, 2, 3 и 4 от УП 3 № 13/6.03.2014 г. (лист 97 по делото), издадено от "Иновационен фонд Д-1" АД (правоприемник на "Домостроително управление" - П. и ДФ "Домостроене") за периода 10.03.1978 г. - 24.04.1985 г., и на длъжността "монтажник" за периода 04.11.1977 г. - 6.03.1978 г., за който Докторов претендира втора категория труд по т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.). Относно последно посочения трудов стаж на длъжността "монтажник" (за периода 4.11.1977 г. - 6.03.1978 г.), спорът между страните включва и въпроса следва ли изобщо този стаж да бъде зачетен. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд приема, че в нарушение на принципа за служебно начало, уреден в нормата на чл. 9 от АПК, административният орган не е събирал всички доказателства (независимо от обстоятелството дали е имал или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че през периода 10.03.1978 г. до 31.08.1983 г., заявителят може да бъде определен като работник, зает в производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия, чийто труд следва да бъде квалифициран като такъв от втора категория по смисъл на т. 26 от ПКТП (отм.). От втора категория, но по смисъла на т. 66и от ПКТП (отм.), следва да бъде приет, според решаващия съд и положения от Докторов труд за период от 1.09.1983 г. до 23.04.1985 г. (на длъжностите контрольор ТБТ, Завеждащ ТБ БМР и контрольор ТБТ), доколкото длъжностните задължения включени в обхвата на коментираните длъжности и вида дейности са осъществявани в строителството, съответно се обхващат от понятието "инженерно-технически работник" и могат да бъдат приравнени като разположение в подчиненост "до началник на строителен обект включително". Относно незачетения трудов стаж на заявителя на длъжността "монтажник" за периода 4.11.1977 г. - 6.03.1978 г. при осигурител "Булгарцветинвест" - С., решаващият съд приема, че действително в случая органите на НОИ не са могли да осъществят проверка в "Булгарцветинвест" АД (правоприемник на "Булгарцветинвест" - С.), тъй като дружеството не е активно и за него не са предадени в Осигурителен архив при ТП на НОИ ведомости и други документи, от които може да се удостовери осигурителният стаж. Въпреки горното, съдът намира, че то не може да послужи като основание за незачитане на процесния стаж, при положение, че заявителят разполага с надлежно съставена и заверена трудова книжка. Все в тази насока е посочено, че внасянето на съмнения относно положения от лицето трудов стаж, обосновано с действия на осигурителя, за които не може да се ангажира отговорността на заявителя, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от Докторов право на пенсия. В заключение е прието, че представената от Докторов на пенсионния орган трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ по смисъла на чл. 347 КТ, не е оборена, е годно и достатъчно доказателство за направените в нея отразявания. Решение е неправилно и необосновано. По отношение на претендирания стаж от 4.11.1977 г. до 6.03.1978 г. на длъжност "монтажник" при "Булгарцветинвест" - С., противно на изводите на решаващия съд, административният орган е приложил именно принципа на служебното начало, установен в чл. 9 АПК. В представената трудова книжка № 673/11.11.1973 г., издадена от Предприятие "Булгарцветинвест" - С., като първи стаж е вписан осигурителен стаж за времето 4.11.1977 г. - 6.03.1978 г. Посочено е, че този стаж е с продължителност 2 м. 04 дни, оформен с печат на Предприятие "Булгарцветинвест" - С. В трудовата книжка за посочения стаж е направена заверка да се зачита от втора категория, която е оформена с печат на "Булгарцветинвест" АД. Поради възникнали съмнения в истинността на документа - "неоригинални печати на осигурителя, както и използване на различни печати при заверките на продължителността на осигурителния стаж и направеното предложение за категоризиране на труда", от административният орган е изискана проверка от отдел "КПК" на посочения стаж. За проверката е съставен Консултативен протокол (КП) от 27.02.2015 г., в който е отразено, че не може да се осъществи проверка в осигурителя, тъй като дружеството не е активно и от негова страна не са представени в "Осигурителен архив" при ТП на НОИ ведомости и други документи, от които може да се удостовери осигурителния стаж. Съгласно нормата на чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тази разпоредба налага извода, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторичен документ, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 НПОС и поради това становището на съда, че водещо е записването в трудовата книжка, не следва да бъде споделено. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговия характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции. Преценката за категорията на съответния труд и осигурителен стаж се прави от административен орган при произнасяне по направеното искане за пенсиониране или изменение на пенсия, съответно - от съда, при обжалване на издадения административен акт, а осигурителят прави само предложение за категорията на труда. В разпоредбата на чл. 26 от Правилника за категоризиране труда при пенсиониране (отм.) е предвидено, че се зачита от втора категория трудът на редица длъжности, сред които и трудът на строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. В заключението на назначената съдебна експертиза е отразено, че експертът при изготвяне на заключението не е имал достъп до личното му трудово досие, не се е запознал с длъжностната характеристика, както и с каквито и да било други документи, касаещи категорията на положения труд. В този смисъл заключението на вещото лице, че изпълнението на задълженията по длъжностната характеристика на инспектора по охрана на труда изисква преобладаващо присъствие в производствените цехове /площадки/ и на строително монтажните обекти на предприятието, се явява необосновано. По делото липсват категорични доказателства за това, ответникът по касация да е работил непосредствено на обектите, на които е извършвана строително-монтажна дейност, както и че преобладаващо е изпълнявал задълженията си там. В тежест на заявителя е да удостовери продължителността и мястото на полагане на трудовия си стаж, когато претендира такъв. Такова доказване не е реализирано от страна на Докторов нито в хода на административното производство, нито в съдебното. Предвид гореизложеното, неправилен е извода на първоинстанционния съд, че за периода 10.03.1978 г. до 31.08.1983 г., ответникът по касация е работник, зает непосредствено в производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия, чийто труд следва да бъде квалифициран като такъв от втора категория по смисъл на т. 26 от ПКТП (отм.), както и че положеният от него труд за период от 1.09.1983 г. до 23.04.1985 г. на длъжностите контрольор ТБТ, Завеждащ ТБ БМР и контрольор ТБТ, е също от втора категория. По изложените съображения оспорените административни актове, с които е отказано отпусне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Докторов, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Като е уважил жалбата, Административен съд - П. е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Г. С. Д. следва да бъде осъден да му заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,