Решение № 4624 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 314/2011 г.

Решение № 4624 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 314/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието (ГДИН) и на Министъра на правосъдието срещу решение № 277/03.12.2010 г. по преписка № 16/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД; комисията). В жалбата се поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 5 ЗЗДискр. и при несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателят твърди, че цитираната разпоредба предвижда поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, докато отделението на ареста в гр. Пазарджик не попада в категорията "публични места", а е сред специализираните места, чийто статут е уреден в специалния Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и правилника за прилагането му. В жалбата се прави довод, че при постановяването на задължителното предписание при задържането на лица с увреждания в ареста в гр. Пазарджик тези лица да бъдат пренасочвани към следствени арести, в които съществува възможност да се предотврати неравното третиране, КЗД не е взела предвид, че на територията на Република България няма арест, който да е пригоден за настаняване на лица с увреждания и навсякъде тези лица по време на задържането се обслужват чрез определяне на служители, които да ги подпомагат. Твърди се, че служителите на ареста в град Пазарджик са предлагали нееднократно оказването на адекватна помощ на заинтересуваната страна лице с увреждания Спас Спасов, който е отказал същата. Жалбоподателят сочи, че лицето с увреждания, настанено в ареста в гр. Пазарджик, е разполагало с протеза за безпрепятствено придвижване до тоалетните помещения и е използвало същата, поради което комисията незаконосъобразно е приела, че е въпрос на личен избор на това лице дали да ползва инвалидна количка или протеза при придвижването си. Срещу същото решение на КЗД е подадена жалба и от Министерство на правосъдието, в която се поддържа, че същото е незаконосъобразно поради наличие на основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Поддържа се в жалбата, че следственият арест е място, в което се прилагат специални мерки за сигурност и правният им режим се регулира от ЗИНЗС и наложеното задължително предписание за преместване на арестанти лица с увреждания към следствени арести, които отговарят на изискванията за ползване от лица с увреждания, за да се предотврати неравното третиране противоречи на чл. 250 ЗИНЗС, поради което е незаконосъобразно. Прави се оплакване в жалбата, че КЗД, при постановяване на обжалвания административен акт не е преценила в съвкупност писмените документи по административната преписка и показанията на свидетеля на ГДИН Динко Динков, както и незаконосъобразно към доказателствата по административната преписка е приобщен констативният протокол, съставен на основание чл. 40, ал. 2 ЗЗДискр. от докладчика и подпомагащ експерт от КЗД. Ответникът - КЗД и заинтересованата страна Спас Стефанов Спасов, не са взели становище по жалбите. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в 14-дневния законов срок за обжалване. Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и разгледа доводите в жалбите, счете същите за неоснователни по същество. С обжалваното решение, КЗД, първо, е установила, че при осъществяване на своята дейност ГДИН е поддържала и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява свободния достъп на лица с увреждания в сградата на Следствен арест град Пазарджик, в частност на жалбоподателя Спас Стефанов Спасов за периода на престоя му в посочения арест, което в съответствие с чл. 5 ЗЗДискр. се счита за дискриминация и представлява нарушение на същия закон; на второ място, КЗД е уважила жалбата на Спас Стефанов Спасов в частта й досежно липсата на свободен достъп за лица с увреждания до битовите сервизни помещения в сградата на Следствен арест гр. Пазарджик, находяща се на адрес, гр. Пазарджик 4400, пл. "Съединение" № 2; трето, оставил е без уважение жалбата на Спас Стефанов Спасов в частта й досежно твърденията за неоказна медицинска помощ; на четвърто място, КЗД е дала задължително предписание на основание чл. 47, ал. 1 ЗЗДискр., във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от същия закон на ГДИН да преустанови дискриминацията по признак "увреждане", състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до и в сградата на Следствен арест град Пазарджик и на последно място е дала задължително предписание на ГДИН при задържането на лица с увреждания те да бъдат пренасочвани (преместени) към следствени арести, отговарящи на разпоредбите на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствията с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Наредба № 4/2009 г.). За да постанови посоченото решение КЗД е приела, че жалбоподателят е лице с увреждане с намалена работоспособност 80 % вследствие на травматична ампутация на дясното бедро и фрактура на лява бедрена кост, който на 21.07.2009 г. е задържан в следствен арест град Пазарджик, където същият прави оплакване до КЗД, че ответната страна ГДИН не е осигурила достъпна архитектурна среда за хора с увреждания в сградата на същия арест. Приела е за установено, че Следствен арест град Пазарджик се намира в приземен етаж на 1.30 м под кота "нула" в сградата на Районното управление на Министерството на вътрешните работи - град Пазарджик, като килиите разполагат освен с естествена светлина през прозорец от стъклени тухли и с изкуствено осветление, а престоят на открито се провежда в закрито помещение с площ 27 кв. м. Прието е за установено, че арестът разполага с две тоалетни, които се използват от задържаните по всяко време на денонощието. Установено е при извършена от КЗД проверка на място, констатациите от която са отразени в констативен протокол, че достъпът до сервизните помещения /баня и тоалетна/ се осъществява през врати с достатъчен просвет за преминаване на инвалидна количка, а към тях се влиза през обща врата, намираща се срещу вратата на килията на задържания Спас Стефанов Спасов, като пред входната врата на сервизното помещение и на килията се намират малки прагове, които биха могли да се преодолеят с незначителни реконструкции, но представляват неудобство за лице, което се придвижва с инвалидна количка. Комисията е анализирала показанията на свидетеля Динко Динков, началник сектор "Арести" от Окръжна служба "Изпълнение на наказанията" - град Пазарджик, че на служителите в ареста е било разпоредено да помагат на арестанта при придвижването му с инвалидна количка, както и че същият е ползвал протеза за излизане от килията и се справя добре с нея. Обсъдени са и обясненията на жалбоподателя Спас Спасов, че широчината на вратата на тоалетната не е достатъчна, за да направи маневра и да стигне с инвалидната количка до тоалетната, както и че задържането му е могло да бъде осъществено в ареста в град Пловдив, който отговаря на европейските стандарти и че е отказвал помощ от служителите в ареста, защото това уронва достойнството му на човек. Взето е предвид и твърдението на жалбоподателя, че при ползването на протезата изпитва силни болки. КЗД е приела, че съгласно чл. 4, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) един от начините за интеграция на хората с увреждания е чрез осигуряване на достъпна жизнена и архитектурна среда. Приела е за установено наличието на прагове пред вратите на килията и сервизните помещения, които препятстват придвижването с инвалидна количка, както и за неоспорено от ответната страна твърдението на жалбоподателя Спас Спасов, че вратите в следствения арест са прекалено тесни и не може да се направи маневра с инвалидна количка, за да се стигне до тоалетната чиния. Въз основа на легалната дефиниция за "достъпна среда" по § 1, т. 2 от Наредба № 4/2009 г. КЗД е счела, че за да има равнопоставеност, достъпната среда предполага лицето с увреждания да може да се придвижва съвсем самостоятелно с инвалидната количка до санитарно-хигиенните и другите спомагателни помещения, а не с помощта на лица, които да го подпомагат, така, както е възможен достъпът на лицата без увреждания. Прието е, че архитектурната недостъпност в Следствен арест град Пазарджик за жалбоподателя и лица с увреждания в неговото положение представлява съществена пречка за реализирането на техните законови права, което съставлява по-неблагоприятно третиране в сравнение с лицата без увреждане, които се придвижват безпрепятствено, и е пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по признак "увреждане" съгласно чл. 4, ал. 1 от същия закон. Прието е за неоснователно възражението на ответната страна ГДИН, че жалбоподателят е разполагал с протеза, чрез която е могъл да се придвижва безпрепятствено през праговете, тъй като изборът кое помощно средство да използва (протеза или инвалидна количка) е личен с оглед здравословните му нужди. Счетено е, че неравното третиране не може да се преодолее чрез оказване на помощ от служителите на ареста, тъй като този стереотип на поведение утвърждава бариерата на разделение на хората с увреждания от останалите хора и препятства техните възможности за пълно социално включване. КЗД е приела, че от наложената мярка за временно ограничаване на правото на свобода не следва дерогацията на други човешки права, каквито са правото на лично достойнство и свободно придвижване. Счела е, че дискриминация е налице и когато задължените по ЗЗДискр. субекти не са приложили специални мерки спрямо лице или група лица в неравностойно положение, които да съответстват на конкретно съществуваща или възникнала нужда, както и на целта на ЗЗДискр., именно поради което такова задължение е предписано в чл. 11 от същия закон по отношение на органите на държавна власт, местно самоуправление и обществените органи, между които попада и ответната страна ГДИН. Счетено е, че съобразно специалното правило за доказателствената тежест на чл. 9 ЗЗДискр. ответната страна не е ангажирала доказателства, от които може да се направи извод, че правото на равно третиране не е нарушено или поддържаната архитектурна недостъпност до посочената обществена сграда да е вследствие на обективно непреодолими препятствия. Счела е, че предвид факта, че следствения арест в град Пазарджик е предвиден за преместване до 2015 г. не е наложително налагането на имуществена санкция, предвидена за допуснатото нарушение, като е издала цитираните задължителни предписания до ГДИН. Върховният административен съд, седмо отделение, като извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт съобразно основанията за отмяна по чл. 146, т. т. 1-5 АПК, счете, че такива не са налице по следните съображения: По силата на чл. 5 ЗЗДискр. КЗД има правомощието да санкционира проявата на дискриминация, изразяваща се в изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Обжалваното решение е издадено въз основа на цитираното правомощие на КЗД. По делото е установено, че следственият арест в град Пазарджик не е пригоден за ползването от арестанти, които се придвижват с инвалидна количка, в частност съществуват прагове на вратите на килиите и сервизните помещения, както и вратите на сервизните помещения са недостатъчно широки, което препятства ползването на тоалетната чиния и прави невъзможно удовлетворяването на основни физиологични потребности и хигиенни нужди. Проучването на КЗД е извършено по повод конкретното оплакване на заинтересованата страна Спас Стефанов Спасов, лице с увреждания, комуто се е наложило с оглед здравословното му състояние да ползва инвалидна количка в ареста и същият не е могъл, придвижвайки се с инвалидната количка, да ползва самостоятелно сервизните помещения баня и тоалетна. Установено е в резултат на проучването, че сградата на следствения арест не отговаря на изискванията на Наредба № 4/2009 г., поради което е допуснато неравно третиране спрямо лица по признак "увреждане", тъй като същите не могат да ползват сервизните помещения на ареста наравно с лицата без увреждания, и то самостоятелно, без да е необходимо да бъдат подпомагани или обслужвани от служителите на ареста. Ето защо съдът намира въз основа на горните фактически констатации, че обжалваното решение е законосъобразно, тъй като обстоятелствата по преписката са правилно установени и изводът за наличие на дискриминация съответства на приложимата норма на чл. 5 ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 и 2 от същия закон. Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията в жалбите за съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с нормите на ЗЗДискр. и несъответствие с целта на закона. ЗЗДискр. е специален закон по отношение на защитаваните с него права и законни интереси и предписания режим, поради което доводът за противоречие със ЗИНЗС е неоснователен. Двата закона не са в отношение на общ към специален (ЗЗДискр. към ЗИНЗС), за да се приеме, че разпоредбите на ЗИНЗС дерогират спазването на общата забрана за дискриминация и задълженията на органите на държавна власт по чл. 11 ЗЗДискр. да предприемат специални мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими. Ето защо специалният режим на следствения арест по ЗИНЗС, който следва да бъде съблюдаван с оглед гарантирането на мерките за сигурност, не може да бъде основание за неспазване на основните права на личността и човешкото достойнство и доводите в жалбите в посочения смисъл за неоснователни. Касае се до паралелното действие на два специални законови режима - по ЗИНЗС и ЗЗДискр., всеки от които охранява различни правоотношение и законови интереси, поради което единият не може да е основание за неспазването на другия. Спазването на правата на човека и зачитането на личното достойнство са обект на правна защита в редица международноправни актове, по които Република България е страна, като Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като те са основна ценност на правовата държава. Така в преамбюла на Конституцията на Република България правата на личността и нейното достойнство са издигнати във върховен принцип. Несъстоятелни са предвид горните основополагащи аргументи твърденията в жалбите, че лицето с увреждания е било длъжно да се съобрази с условията в следствения арест и да приеме помощта на служителите в ареста, колкото и добронамерена и навременна да е тя. Както е приела КЗД зачитането на достойнството на личността и елиминирането на неравното третиране изисква задържаният да може да се обслужва самостоятелно, без да разчита на чужда помощ. Само в този случай е налице равнопоставеност и само тогава следва да се приеме, че правото на равно третиране, независимо от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., не е нарушено. Аналогията с болничните заведения, направена в жалбата на ГДИН, е неуместна, тъй като постъпването в лечебно заведение предполага здравословно състояние, което предопределя режима на придвижване и грижа за болния, който постъпва в болнично заведение поради липса на друга възможност за осъществяване на лечение и предполага наличието на уязвимо или беззащитно състояние. В последния случай се касае до страдащо от заболяване лице, което не му позволява обективно да се самообслужва, а не до поддържане на архитектурна среда в нарушение на нормативните разпоредби, което препятства задоволяването на ежедневни физиологични нужди, които лицето с увреждания, при спазването на специалните стандарти, би могло да ползва самостоятелно и независимо, тъй като общото му състояние позволява това. Неоснователни са и доводите в жалбите, че КЗД не е взела предвид показанията на свидетеля Динко Динков за това, че служителите на ареста са имали готовност да оказват помощ на задържания, както и че същият е ползвал безпрепятствено сервизните помещения с помощта на протеза. КЗД е обсъдила показанията на свидетеля, но законосъобразно е приела, предвид данните по делото, че задържаният е имал право да прецени дали да ползва инвалидната количка или протезата с оглед конкретното си здравословно състояние, което, видно от удостовереното с писмени документи по делото двукратно постъпване в болница на задържания, не е било стабилно. Освен това, отделно от конкретния случай със задържания Спас Спасов, лице с увреждания, КЗД е констатирала обективно поддържането на архитектурна среда в ареста, която препятства достъпа на лица с увреждания като група лица, което законосъобразно е прието за нарушение по чл. 5 ЗЗДискр. В тази връзка съставянето на констативен протокол за това е в рамките на компетентността й, тъй като същият свидетелства за факти, установени при обикновено наблюдение, а не отразява измервания и изчисляване на стандарти, които се правят от други специализирани органи. Неоснователен е и доводът, че в Република България няма арести, които да отговарят на изискванията за ползване от лица с увреждания, тъй като не е оспорен посоченият от заинтересованата страна Спас Спасов факт, че арестът в град Пловдив отговаря на европейските стандарти за такива места и лицето с увреждания би могло адекватно да престоява там. Предвид изложеното, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав приема, че обжалваното решение на КЗД е законосъобразно и жалбите следва да бъдат отхвърлени. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,