Решение № 16103 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2019 г.

Решение № 16103 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2776/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Кюстендил срещу решение № 7 от 9.01.2019 г. по адм. д. № 471/2018 г. на Административен съд – Кюстендил. С доводи за недопустимост на решението се иска неговото обезсилване и алтернативно - отмяната му като незаконосъобразно, със законните последици." Ответникът В. Тасев от [населено място], [община], ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на В. Тасев отказ, материализиран в писмо изх. № УТ-81/29.06.2018 г. на кмета на Община Кюстендил, което е квалифицирано от съда като отказ за издаване на заповед по чл. 193, ал. 3 ЗУТ за учредяване право на прокарване на отклонения от общите мрежи на ел. и ВиК съоръжения до собствения на оспорващия земеделски имот. Прието е, че с писмото са дадени указания на заявителя Тасев да се легитимира като възложител за изработване на проект за ПУП-ПП, след което процедурата ще продължи. Анализирайки нормата на чл. 193, ал. 1 – ал. 8 от ЗУТ, административният съд е приел, че е налице необосновано бездействие на административния орган, който е длъжен да назначи комисия по чл. 210 ЗУТ за изготвяне на оценка на правото на прокарване, което не е сторено. Преписката е върната на кмета на Община Кюстендил за "разглеждане и произнасяне" по заявлението на Тасев, при спазване на указанията. Видно от процесното писмо изх. № УТ-81/29.06.2018 г. на кмета на Община Кюстендил, с него се дават указания на заявителя Тасев за статута на собствения му имот и изискванията на чл. 66 ЗЕ и чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, като административният орган го уведомява "повторно", че за да продължи процедурата, описана в предходно писмо с изх. №УТ76/12.03.2018 г. по внесените от Тасев два проекта за ПУП-ПП следва да се легитимира като възложител. Това писмо, обратно на приетото от АС - Кюстендил, не съставлява изричен отказ за издаване на заповед по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, а има уведомителен характер. Не може да се приеме, че е налице и бездействие на кмета, тъй като процедурата по назначаване на комисия по чл. 210 ЗУТ за изготвяне на оценка е последваща и дължима при редовно заявление. Процесното писмо е волеизявление, което е само част от административното производство и като такова не подлежи на самостоятелно обжалване, предвид изричните разпоредби на чл. 21, ал. 5 и чл. 64 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено в недопустимо производство по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК във вр. с чл. 215, ал. 1 ЗУТ, тъй като липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Следователно жалбата на Тасев е била процесуално недопустима, което води до недопустимост и на производството по адм. д. № 471/2018 г. на Административен съд – Кюстендил. С оглед на това, обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производството да се прекрати. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от касатора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, В. Тасев дължи реално направените в производството разноски в общ размер на 270 лв, съставляващи 70 лв държавна такса и юрк. възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено в мин. размер по 100 лв за всяка, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение