Решение № 4944 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Ангелова от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Грозданова, срещу Решение 234 от 09.01.2024 г., постановено по адм. дело 9773/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-11-1269 от 26.09.2023 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура /УС на АПИ/ и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът председател на УС на АПИ, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Кечева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. Ангелова, против заповед РД-11-1269 от 26.09.2023г. на председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с раздел 5, т. 3 от длъжностната характеристика, и чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното й правоотношение на длъжността началник на отдел в отдел Управление на човешките ресурси, дирекция Административно обслужване, човешки ресурси и управление на собствеността, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е посочено, че допускайки изготвянето и съгласувайки заповед за преназначаване на държавен служител, знаейки, че за издаването на същата не е иницииран доклад от директора на ресорното звено, съгласно чл. 19, ал. 6 от Вътрешните правила за условията и реда на управление на човешките ресурси в Агенция Пътна инфраструктура, както и че същата тази заповед е в противоречие с изискванията на чл. 82, ал. 1 , във вр. чл. 15, ал. 3, предл. второ от ЗДСл, поради липса на последната годишна оценка от същата администрация, М. Ангелова виновно е нарушила служебните си задължения и не е спазила правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената форма по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, както и при спазване на процедурата по чл. 96, ал. 1 ал. 4 от ЗДСл. Съдът приема също така, че заповедта е издадена и в съответствие с чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, както и че изслушването на жалбоподателката от дисциплинарния съвет и от дисциплинарно-наказващият орган в един и същи ден не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като съгласно горецитираните разпоредби не е задължително изслушването на лицето от дисциплинарния съвет. Според съда след като жалбоподателката, в качеството й на държавен служител, изпълняващ длъжността началник на отдел Управление на човешки ресурси в дирекция Административно обслужване, човешки ресурси и управление, е допуснала съгласуването и издаването на заповед за собственото си преназначаване по чл. 82 от ЗДСл без да отговаря на необходимите за това условия по чл. 15, ал. 3 от ЗДСл, то същата е допуснала нарушение по чл. 89, ал. 2 от ЗДСл, тъй като не е изпълнила служебните си задължения съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, във вр. с раздел 5, т. 3 от длъжностната си характеристика. За неоснователно съдът приема твърдението в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 91 от ЗДСл, тъй като видно от мотивите на оспорения акт, дисциплинарно-наказващият орган е обсъдил формата на вината приел е, че нарушението е извършено виновно, обстоятелствата при които е извършено, и е съобразил тежестта на нарушението, предвид издадената заповед РД-11-1155/28.08.2023 г. на председателя на УС на АПИ, с която на основание чл. 92, ал. 1, чл. 97, ал. 1, вр. с чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5, чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на жалбоподателката е наложено и друго дисциплинарно наказание порицание за извършено дисциплинарно нарушение на 18.08.2022 г. Въз основа на това административният съд е обосновал извод, че дисциплинарно-наказващият орган е доказал по несъмнен начин осъществяването от обективна и субективна страна от държавния служител на посочените в заповедта нарушения, поради което наложеното наказание уволнение е законосъобразно и в съответствие с материалния закон. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, както и е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта по чл. 97, ал. 1 и чл. 108 от ЗДСл. При налагане на дисциплинарното наказание е спазен и срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Неправилно обаче административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че касационната жалбоподателка е дала обяснения в много ранен етап на производството на 04.08.2023 г., т. е. преди вземане на окончателното решение от дисциплинарния съвет на 24.08.2023 г. и изготвянето на становище с предложение до дисциплинарно-наказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Липсват доказателства по делото, че преди налагане на дисциплинарното наказание, както и след вземане на становището от дисциплинарния съвет съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител е поканен /уведомен/ за даване на писмени обяснения и изслушване от председателя на УС на АПИ. Даването на обяснения в хода на образуваното дисциплинарното производство не замества изслушването и даването на обяснения пред дисциплинарно-наказващия орган и то непосредствено преди налагане на наказанието. Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДСл дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от дисциплинарно-наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване от дисциплинарният съвет. В конкретния случай обстоятелството, че на проведеното изслушване на 02.08.2023 г. е присъствал и дисциплинарно-наказващият орган, не обосновава извод за изпълнение на изискването по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Това съвместно изслушване и даване на писмени обяснения на държавния служител до дисциплинарно-наказващия орган на 04.08.2023 г. не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДС, доколкото то е направено почти месец и половина преди налагане на наказанието с оспорената заповед, както и предхожда самото становището на дисциплинарния съвет, което и становище в случая е за наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година, а не за най-тежкото наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Нещо повече, в случая на 02.08.2023 г. държавният служител е бил изслушан по две образувани срещу него две дисциплинарни дела дело 1/2023 г. и дело 4/2023 г., като поканата е била отправена за изслушването му само по дисциплинарно дело 1/2023 г., касаещо различно нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на императивното изискване по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е след като са събраните доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение пред дисциплинарно-наказващият орган с оглед крайната му, решаваща, оценка на всички обстоятелства, относими към преценката за налагане на дисциплинарното наказание. Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е въведено като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание / чл. 93, ал. 2 от ЗДСл/, без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. Тази разпоредба, съгласно трайната съдебна практика, е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, без да се обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски за две съдебни инстанции реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на общо 1800 лева, съгласно приложени по делото договори за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г. и от 24.01.2024 г., както и внесена държавна такса в размер на 70 лева. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора, тъй като възнаграждение в размер на общо 1800 лева за две съдебни инстанции не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване на обстоятелството, че за всяка от инстанциите е в рамките на установения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,