Решение № 9092 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16901/2013 г.

Решение № 9092 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16901/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Кристално око 2011" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен,, бул. "Георги Кочев" № 39, представлявано от управителя Антон Красимиров Конов, чрез пълномощника му адв. Николай Диков, против решение № 654 от 11.11.2013 г., постановено по адм. дело № 821/2013 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-81/12.07.2013 г. на областния управител на област Плевен. Наведени са доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът счита за неправилни изводите на съда за липса на допуснато нарушение на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Сочи, че предмет на проведения търг е поземлен имот - публична държавна собственост, поради което и на основание чл. 16, ал. 2 от ЗДС същият може да се отдаде под наем, при условие, че се използва съобразно предназначението му и не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които е предоставен за управление. В настоящия случай процесният имот се предоставя за ползване на трето лице не по предназначение, а освен това се възпрепятства и извършването на дейностите по стопанисване на водния обект - язовир "Кайлъка", находящ се в имота. Също така касаторът счита за неправилен и необоснован извода на съда, че при проведената тръжна процедура не е допуснато нарушение на процедурните правила, с оглед констатираното несъотвествие между предмета на заповедта за откриване на процедурата, а именно - провеждане на търг с явно наддаване за право на поставяне на преместваемо съоръжение - павилион, и крайния акт, определящ спечелилия търга участник, в който е вписано, че се предоставя възмездно част от поземлен имот, а не право на поставяне на преместваем обект. В заключение касаторът счита проведената процедура за фиктивна, тъй като предмета на обявения търг с явно наддаване вече е бил реализиран и търговският обект е изграден в държавния имот и функционира много преди откриването на тръжната процедура. По всички тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като съдът се произнесе с решение по същество, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът - областният управител на област Плевен в представен писмен отговор, както и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Топалски, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - ЕТ "Дани Комерс - Йорданка Филчева", "Оазис 5А" ЕООД и ЕТ "Лъки 93" не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Плевен е образувано по жалба от настоящия касатор против заповед № РД-14-81/12.07.2013 г. на областния управител на област Плевен, с която на основание чл. 13, ал. 3 и чл. 55, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост, чл. 16, ал. 2 от Закона за държавната собственост и протокол от 09.07.2013 г. за проведен търг с явно наддаване, ЕТ "Дани Комерс - Йорданка Филчева" е определен за спечелил търга за право на поставяне на преместваемо съоръжение - павилион с площ 24 кв. м. в поземлен имот с идентификатор 56722.618.54 по кадастралната карта на гр. Плевен в защитена местност "Кайлъка", до язовир "Кайлъка", съгласно схема, одобрена от главния архитект на община Плевен, с предложена месечна наемна цена 61.50 лв., като на същия едноличен търговец е предоставен възмездно част от поземлен имот с идентификатор 56722.618.54 по кадастралната карта на гр. Плевен в защитена местност "Кайлъка", до язовир "Кайлъка", с площ 24 кв. м., за срок от 5 години, за цена 61.50 лв. на месец. Оплакванията на жалбоподателя са били, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗДС и чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, както и при допуснато нарушение на процедурните правила. От данните по делото съдът е установил, че със заповед № РД-14-68/03.06.2013 г. на областния управител на област Плевен, на основание чл. 16, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от ЗДС и чл. 13 от ППЗДС, е обявена процедура по провеждане на търг с явно наддаване за право на поставяне на преместваемо съоръжение - павилион с площ 24 кв. м. в поземлен имот с идентификатор 56722.618.54 по кадастралната карта на гр. Плевен в защитена местност "Кайлъка", актуван с АДС № 4867/14.04.2010 г. По делото е приложен цитирания АДС, както и схема за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, съгласувана с областния управител на област Плевен и одобрена от главния архитект на община Плевен, която касае павилион - заведение за обществено хранене 24 кв. м. и тераса - преместваем обект - метална конструкция 40.32 кв. м. Със заповедта са утвърдени и тръжните книжа за провеждане на търга, както и е назначена комисия за провеждането му. За участие в търга са подадени заявления от четири дружества, включително "Кристално око 2011" ЕООД. Съгласно приложения протокол от 09.07.2013 г. за проведен търг с тайно наддаване, тръжната комисия е установила, че в заявлението на "Кристално око 2011" ЕООД липсва подпис на управителя на дружеството върху заявлението за участие в търга; липсва подпис на заявителя Антон Красимиров Конов, в качеството му на управител на "Кристално око 2011" ЕООД, върху декларацията за оглед на обекта, както и липсва копие от лична карта на управителя на дружеството. Поради тези пропуски комисията не е допуснала дружеството до участие. Въз основа на резултатите от проведения търг, отразени в посочения протокол на комисията, областният управител на област Плевен е издал оспорената заповед, с която е определил ЕТ "Дани Комерс - Йорданка Филчева" за спечелил търга. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че процесната тръжна процедура е проведена по реда на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 2 от ЗДС, респ. глава Пета от Правилника за прилагането му, приложима на основание препращащата норма на чл. 13, ал. 3 във връзка с чл. 13, ал. 5 от същия. При анализа на приложимата нормативна уредба съдът, осъществявайки служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, е достигнал до извода, че административният акт е издаден от компетентен орган съобразно предоставените му със закона правомощия и е в предвидената от закона форма. Приел е също така, че липсват нарушения на процедурата по провеждането на търга, като същият е надлежно оповестен и проведен според изискванията на чл. 43 - 45 от ППЗДС. Като неотносими за предмета на спора съдът е счел доводите за допуснато нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗДС и чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, но за пълнота ги е разгледал и по същество, приемайки ги за неоснователни. По последното оплакване за допуснато несъответствие в предмета на заповедта за провеждане на търга и тази за избор на спечелил кандидат, съдът е приел, че се касае за техническа грешка при изписване на диспозитива на втората заповед, което не опорочава производството. По всички тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Между страните няма спор по фактите. Самият касационен жалбоподател не оспорва констатациите на тръжната комисия, че е подал нередовни документи за участие. Оплакванията, които поддържа, по същество идентични с тези, развити и пред първата инстанция, касаят изначалното опорочаване на тръжната процедура, изразяващо се в допуснати нарушения на чл. 16, ал. 2 от ЗДС и чл. 59, ал. 2 от ЗУТ. Изтъквайки аргументи, че процесната част от имота се предоставя за ползване на трети лица не по предназначение, както и че липсва разрешение от областния управител за поставяне на преместваемо съоръжение, респ. липсва схема, одобрена от главния архитект на общината, касаторът на практика оспорва тръжните условия, утвърдени със заповедта за откриване на процедурата. Недопустимо е в рамките на производството по оспорване на заповед по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС, съдът да извършва косвен съдебен контрол на заповед № РД-14-68/03.06.2013 г. за откриване на процедурата, която заповед е индивидуален административен акт, а не част от процедурата по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което подлежи на самостоятелно обжалване. В случая заповедта за откриване на процедурата не е обжалвана и е влязла в сила, като определените условия и утвърдената документация, не подлежат на контрол за законосъобразност при обжалването на заповедта за определяне на спечелилия търга участник по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС. Единственото относимо за предмета на спора обстоятелство е, че касационният жалбоподател е представил нередовни документи за участие в тръжната процедура, поради което законосъобразно тръжната комисия го е отстранила от участие. С оглед на това безспорно обстоятелство, както и предвид извършената от съда служебна проверка за законосъобразност на крайния акт, с който приключва процедурата - заповедта по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС, при което не е констатирал основания за отмяна на същата, правилно съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. В касационната жалба отново се поддържа, че с оспорената заповед е определен спечелилият търга за право на поставяне на преместваемо съоръжение, на който освен това му е "предоставен възмездно и част от поземлен имот". Според касатора така се е стигнало до заобикаляне на закона, тъй като заповедта за откриване на процедурата има за предмет единствено правото на поставяне на преместваемо съоръжение, но не и правото на ползване. В тази насока първоинстанционният съд е развил правилни мотиви, че оспорената заповед съдържа два диспозитива: с първия е определен спечелилият търга участник, на който се предоставя правото на поставяне на преместваемо съоръжение, а с втория е предоставено самото право при определените параметри - цена и срок. Действително във втория диспозитив е допусната техническа грешка, като е посочено "предоставя възмездно", вместо "предоставя възмездно право на поставяне", но този пропуск правилно е преценен от съда като техническа грешка, която не се отразява на материалната законосъобразност на заповедта по чл. 55, ал. 1 от ППЗДС. Безспорно е, че в случая предмет на тръжната процедура е правото на поставяне на преместваем обект. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от ответника, "Кристално око" ЕООД следва да заплати в полза на Областна администрация Плевен разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в новата редакция на разпоредбите й, влязла в сила преди момента на приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, а именно - към 20.05.2014 г. Разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от цитираната Наредба са от материалноправен характер, поради което измененията в тях, обн., ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. имат действие занапред, т. е. следва да се прилагат към правоотношения, възникнали след влизането ми в сила, какъвто е и настоящият случай. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение