Решение № 9759 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15420/2009 г.

ВАСIV отделение13.07.2010 г.докладчик т Цветана Сурлекова

Диспозитив

Отменя решение № 228 от 14.10.2009 г., постановено по адм. д. № 575/2008 г. на Административен съд Перник, с което е отменена заповед № РД-19 от 22.07.2008 г. на директора на ОДЗ - Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта й за имоти по картата на възстановената собственост (КВС) № 032001, № 036001, № 060001, находящи се в землището на с. Кожинци, община Трън, като в отменената част делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите и вместо него постановява: Отхвърля жалбата на Изпълнителна агенция по горите против заповед № РД-19 от 22.07.2008 г. на директора на ОДЗ - Перник за одобряване протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за имоти с № 032001, № 036001, № 060001 по картата на възстановената собственост в землището на с. Кожинци, община Трън. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9759 от 13.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15420/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция "Земеделие" - Перник (ОДЗ) срещу решение № 228 от 14.10.2009 г., постановено по адм. д. № 575/2008 г. на Административен съд Перник, с което е отменена заповед № РД-19 от 22.07.2008 г. на директора на ОДЗ - Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта й за имоти по картата на възстановената собственост (КВС) № 032001, № 036001, № 060001, находящи се в землището на с. Кожинци, община Трън, като в отменената част делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите. В останалата част жалбата е била отхвърлена и по отношение нея решението като необжалвано е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото производство. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, поради допуснати нарушения, съставляващи и трите касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон, аргументирани с това, че съдът не се е съобразил с релевантните факти по спора относно работата на комисията, която е използвала данните, предоставени й по реда на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че КВС е влязла в сила и в нея са отразени земеделските земи по начин на трайно ползване, същите са причислени към поземления фонд и съответстват на земите, останали след възстановяване на собствеността. Процесуалният представител на Държавна агенция по горите (ДАГ), понастоящем Изпълнителна агенция по горите, оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Заинтересованите страни не са взели становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и в този смисъл развива съображенията си. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество Върховният административен съд установи следното: Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалба, подадена от председателя на ДАГ, преди структурното й изменение, срещу заповед № РД-19 от 22.07.2008 г. на директора на ОДЗ - Перник, с която е одобрено решението от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с което е определила земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по реда на чл. 45в, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за община Трън по землища, както и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки, регистрирани като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Жалбата е била за двадесет и три имота, с посочени идентификатори, всичките в землището на с. Кожинци, община Трън. Твърдяло се е, че те неправилно са включени в КВС като земеделски земи, защото фигурират като горски масиви в лесоустройственият проект (ЛУП). Съдът е установил съставът на назначената комисия, взетото от нея протоколно решение, което се състои от два раздела. В първия комисията е отразила земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за които е констатирала, че не са допуснати непълноти и грешки след предоставяне на материалите по чл. 45, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ. Неразделна част от решението по този раздел е приложение № 1. Във втория раздел от решението, комисията е посочила имотите, за които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1. Към този раздел от решението е приложен списък, в който са включени имотите, описани с номерата по КВС, площ, начин на трайно ползване и начин на възстановяване на собствеността. За всеки отделен имот са изложени мотиви, относно неправилното им причисляване към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. За изясняване на твърденията в жалбата, съдът е допуснал експертиза. Според приетото без оспорване заключение е констатирано, че процесните имоти с идентификатори по КВС, находящи се в землището на с. Кожинци, община Трън, е следвало да бъдат включени в раздел II от протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради това, че те или части от тях са гори по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ. По тези съображения съдът е отменил заповедта на директора на ОДЗ - Перник, с което е одобрено протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е върнал преписката на административния орган в отменената част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите. Решението е неправилно и е в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК. Предмет на оспорването пред административния съд е заповедта на директора на ОДЗ - Перник., с която е одобрено протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. След като с него се одобрява решението на комисията, то предмет на съдебен контрол е самото решение на комисията, която е помощен орган на директора на съответната областна дирекция. Съдът проверява заповедта за назначаването на комисията, правилата за работата, която й е възложена и взетите от нея решения при изпълнение на заповедта, дали са в съответствие със закона и подзаконовите нормативни актове, уреждащи прилагането му. Условията и редът за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ от комисията се определят с правилника. Този ред е регламентиран в чл. 45в от ППЗСПЗЗ. Анализът на текстовете и материалите, с които работи комисията - ал. 2 и 3 на чл. 45в от правилника, сочат, че това са извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване на земите. При определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ комисията с протоколно решение отбелязва начинът на възстановяване на собствеността върху тях - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Комисията с протоколното решение описва имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1, и излага мотиви за това. Картата на възстановената собственост обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановените стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, наричана само "Наредба № 49". Останалите данни, включени в КВС са регламентирани в ал. 3-6 на чл. 1 от Наредба № 49. Регламентиран е и редът за създаването на картата на възстановената собственост в чл. 6 от Наредба № 49. От данните по делото е видно, че КВС за землищата в община Трън е създадена и приета още през 2003 г., когато е извършена и дейността по чл. 6 - приемателен протокол от 28.08.2003 г. От това следва, че фактическият материал, с който работи комисията е влязлата в законна сила КВС и регистъра на имотите към нея. Оспорването на заповедта на директора на ОДЗ - Перник е относно имотите в землището на с. Кожинци, които фигурират като гори по представения лесоустройствен проект и за които се е твърдяло, че са включени неправилно към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Въз основа на това и от заключението на вещото лице съдът е уважил част от оспорването. Но лесоустройствения проект не фигурира в КВС и последният не е част от тази карта. Само при създаването на картите по ЗВСГЗГФ са се използвали съществувалите лесоустройствени проекти, до влизането в сила на ЗСПЗЗ, но както вече се посочи, картите, предмет на ЗСПЗЗ, са влезли в законна сила. Лесоустройствените проекти, планове и програми се създават по реда на чл. 25 от ЗГ, като легалните им определения са дадени в § 1 от ДР на ЗГ. От това следва, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ при вземането на протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 не е разполагала с лесоустройствения проект за имотите в землището на с. Кожинци. Своето решение тя не е съобразила с него. Да се констатира нарушение, допуснато от помощния орган въз основа на данни, за които няма задължение по закон да му бъдат предоставени и ползвани е нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Точно това е направил административният съд, като е приел заключението на вещото лице. Заключението е аргументирано въз основа на съществуващия лесоустройствен проект за землището, за който няма данни, а няма и изискване по чл. 45в, ал. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, да се предоставя на комисията. От приложените към делото писмени доказателства се установява, че комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е назначена със заповед на директора на ОДЗ - Перник с определени задачи и редът за отбелязване на взетите от нея решения. Комисията е взела своето решение в двата описани раздела с мнозинство. То е подписано без особено мнение от членовете й. Протоколното решение е утвърдено от директора на ОДЗ - Перник със заповед. Спазени са изискванията на чл. 45в от ППЗСПЗЗ от комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което жалбата срещу заповедта ще следва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1